Еволюция на идеите

I

В малкото салонче на бирария „Народна трапеза“ бяха се събрали четирима добри приятели, макар и всички от различни партии, но съвременни хора, политици от висш характер, гастрономи, общественици и, разбира се, гешефтари в добра смисъл на думата. Това последно общо качество беше златната спойка, която примиряваше техните политически различия.

Поканил беше ги на гювеч, по една неизповедима причина, един от четиримата, именно Тоню Карарски, виден член на една от властвуващите партии. Часът беше осем и половина, масата бе наредена, те чакаха вече един час, а гювечът още не идеше.

От време на време Тоню Карарски викаше момчето и нервиран питаше:

— А бе какво стана тоя проклет гювеч? Ще вечеряме ли тая вечер, или не?

— Не е готов, господин Карарски — отговаряше виновно прислужникът. — Подир малко…

— Как подир малко? Още сутринта съм го поръчал… Я нека дойде съдържателят!

Явява се съдържателят, дебел, едър, мазен, любезен, с големи засукани мустаци. — А бе, бае Петко, какво става с тоя гювеч? Че ние не сме се събрали да се измъчваме?

— Спокойствие, спокойствие, господин Карарски, всичко се нарежда… ще бъде.

— Как ще бъде? Умирам от глад… Цял ден съм се въздържал за тоя гювеч.

— Че какво е това? — викат другите. — Скандал!

— Колко повече чакате, толкова с по-голям апетит ще ядете, господа — казва бае Петко и се кланя ниско с широка усмивка.

— Ти се смееш, но нас не ни е до смях, гладни сме, разбери!

— Донеси тогава поне ракия и нещо мезе, киселко, разбираш ли…

От думата „киселко“ всички си преглътнаха като истински гладници. Бае Петко се завъртява като пумпал и бързо излиза.

— Ето, господа, в такъв момент като тоя, напълно разбирам канибалите и комунистите… Гладът е учител на много работи, гладът е изобретател на обществото, гладът ще го преобрази… Да, и трябва да бъде преобразено това общество! Вижте тоя тип, бае Петко, последен келнер беше, стана милионер и не иска да знае, че тук гладни хора има… Смее ти се отгоре. За такива — революция и болшевизъм, свали му мазната престилка, вземи му къщите и парите и го хвърли във фабриката, да върти машината! Да му спадне за един ден шкембето. Какъв е тоя социален ред, който дава възможност на такива типове да цъфтят, да виреят и да тлъстеят… Болшевишки строй за такова общество! Да тури всеки на мястото му!

Тоню Карарски възбудено и нервно удари масата.