Стефан МалармеИз книгата „За гроба на Анатол“

3

болно

напролет

мъртво наесен

— това е слънцето

—————

смътната

идея кашлицата

17

баща и майка

обещали си

да нямат друга

рожба

— изровената от детето яма

животът свършва там

39

ти можеш с твоите

ръчици да ме отведеш

там, в твоя гроб — ти имаш

право на това —

самият аз, аз, който

те следвам, аз се

оставям да ме водиш,

но ако ти поискаш,

за двама ни, да сторим…

44

ти ме гледаш

Не мога да ти кажа

все още истината

не смея малък мой

Това което ти се случи

все някога ще ти го кажа

— защото мъж

не искам аз

48

О! Остави

ни гробище

баща

— да си говорим за

това което

и двамата

го знаем

загадка

61

смъртта — нашепва тихо

— аз съм никоя —

сама не се познавам

(защото мъртвите не знаят

че те са

мъртви — нито че умират

а още

по-малко пък

децата

или

76

идеалното семейство

уравновесено

майка дъщеря

баща и син

и нарушено —

трима, бездна

между нас,

в търсене…

79

повече живот за

мене

и се виждам

легнал в гроба

редом с теб.

80

или: Обикновено

стихотворение

Истина е

ти ме съкруши

и наистина добре избра

свойта рана —

— и т.н.

— ела

————

и отмъщение

битка между гений

и смъртта

86

бащата сам

и майката сама

се крият

един от друг

и пак са

——————

заедно

92

човекът и

отсъствието —

духът

близнак, с когото

се свързваме, когато

сънуваме, мечтаем

— отсъствие, подир

смъртта единствено, едно

104

какво! Смъртта

чудовищната — ах

смъртта ужасна

да порази едно

тъй малко същество

аз казвам на смъртта коварна

уви! смъртта е в нас

а не наоколо

109

Ах! Очите на мъртвите

колко по-силни са те

от очите най-красивите очи

на живите

как само ще ви привлекат

112

земята говори —

майка поверена

на земята

чрез изровената от детето

яма — където

тя ще бъде — — —

по-късно —

118

Притихнал баща

начало на мисъл

о тайна ужасна,

която владея

(така да е

ще стана аз

сянка

на гроба му

неразгадана —

щом трябва

той да умре.

121

после, ти не ще го

вземеш

Да —

познах я

твойта мощ, о смърт

долу

— ти го взе —

той е само дух останал

в нас — и т.н.

Немощна срещу духа човешки

ала смърт човешка

докато човечеството

време гробница гранит

126

гробище

потребност да отидеш там

да подновиш

скръбта

разкъсваща —

за любимото ти същество

идеята за <гибел> там

когато илюзията

толкова силна че да го има

завинаги с теб

не, ти не си мъртъв

— ти няма да си между тях

мъртвите завинаги в нас

146

нека никога

бъдните очи

пълни с пръст,

времето

не ги забули

151

——————

видение

което безкрай се пречиства

чрез моите сълзи

——————

154

не, повече няма

да хвърлям буцата пръст

на забравата

— — —

(земьо майко

вземи го

в своите сенки

и духа му дори

който е в мен)

майката кървя и плака,

в жертва го принесе и боготвори — бащата

171

животът, където ти ме

зовеш

(раззинал се за нас

свят

на мъртвите)

177

затвори очи

— не искам

да затворя аз очите —

— дето ще ме гле-

дат винаги

————————

или на смъртно ложе

със склопени очи и т.н.

отново да го видиш болен

как се бори с тая

безпомощност —

192

Какво, това което казвам,

е истина —

не музика

единствено

и т.н.

193

букети

човек се чувства задължен

в земята да ги хвърли

която се разтваря пред

детето — най-

красивите букети —

<цветята> най-красиви

родени тук от тая

земя — пожертвани

— да я забулят

195

битка

за двама

баща и син

единият, за да запази

сина си в мисълта — о, идеал —

а другият, за да

живее, вдигайки се…

и т.н. —

— прекъсвания,

липса

200

изникнала!

— сянка

майко моя

майка и син

чак до +

до деня злощастен

който аз не

подозирах

Загрузка...