Небето е на всички

Чудят се всички момиченца,

чудят се всички момченца:

небето е цяло, едно,

а е на всички оченца.

То е мое, когато го гледам,

и на тоя до мене, и на тебе,

на царя, на градинаря,

на поета, на малкото бебе.

Няма бедняк така беден,

че да не го притежава.

За лъва и за зайчето то е

обща въздушна държава.

И никак не се изхабява,

ако пръв го погледне съседа,

не става по-малко красиво,

за който последен го гледа.

А щом е така — питат всички

момиченца и момченца, —

защо е небето цяло,

а земята — на малки парченца.