Гийом Мюсо Повикът на ангела

Брегът е по-сигурен, но аз обичам битката с водните талази.

Емили Дикинсън

Пролог

Мобилен телефон ли?

Отначало не долавяте ясно необходимостта от него, но за да не изглеждате изостанал, се изкушавате от по-простичък модел с пакет от основни услуги. На първо време бивате изненадан, че разговаряте доста гръмогласно в ресторанта, във влака или на терасата на кафенето. Няма съмнение, че е практично и успокояващо винаги да можеш да се свържеш със семейството си и с приятелите.

Както всички останали, вие се научавате да пишете есемеси, като чукате с пръсти по миниатюрна клавиатура, и бързате да ги изпратите. Както всички останали, изхвърляте бележника и го замествате с електронен. Старателно записвате номерата на вашите познати, на семейството и на любовниците ви. Прикривате данните на бившите си изгори, както и кода на кредитната си карта, който ви се случва да забравяте.

Макар да прави снимки с лошо качество, вие използвате камерата на вашия мобилен телефон. Готино е винаги да можете да покажете на колегите си някоя майтапчийска фотография.

Впрочем всички постъпват по същия начин. Тази вещ съответства на епохата: сриват се преградите между личен, професионален и социален живот. Най-вече всекидневието е станало по-напрегнато, по-гъвкаво, налага се непрекъснато да жонглирате с дневното си разписание.

Неотдавна сменихте вашия стар апарат срещу по-усъвършенстван модел: малкото чудо ще ви позволи да имате достъп до имейлите ви, да сърфирате в интернет и да си изтеглите стотици други приложения.

В това отношение сте станал истински наркоман. Сякаш е трансплантиран към тялото ви, вашият мобилен телефон ви съпровожда дори в банята и в тоалетната. Където и да се намирате, рядко минава половин час, без да погледнете екрана, дебнейки пропуснато обаждане, интимно или приятелско съобщение. И ако пощенската ви кутия е празна, проверявате да не би някакъв хабер да е в състояние на изчакване.

Както любимата играчка от детството ви, вашият телефон ви вдъхва увереност. Екранът му е приятен, успокоителен, хипнотичен. Той ви помага във всякакви положения и ви предлага улеснението от незабавното общуване, което отваря пътя към какви ли не възможности…

* * *

Но една вечер, когато се завърнете, претърсвате джобовете си, след това чантата и установявате, че мобилният ви телефон е изчезнал. Изгубен ли е? Или е откраднат? Не, отказвате да повярвате. Проверявате отново без особен успех, внушавате си, че сте го забравили в офиса, но не: спомняте си, че сте го погледнали в асансьора, на излизане от работа и — вероятно — в метрото и в автобуса.

По дяволите!

Отначало се ядосвате заради загубата на самия апарат, след това се поздравявате, че сте подписали осигуровка „кражба/ загуба/счупване“, като същевременно пресмятате точките за лоялност към мобилния оператор, които ще ви позволят да си поднесете нова високотехнологична и приятна на допир играчка.

Обаче в три часа сутринта вие още не сте успели да склопите очи…

Ставате безшумно, за да не събудите спящия до вас.

В кухнята, горе в един шкаф, тършувате за стар наченат пакет цигари, който сте скрили за екстрени случаи. Запалвате една и в състоянието, в което сте, я придружавате с чаша водка.

Гадост…

Седите приведен на стола. Студено ви е, защото сте оставили прозореца отворен заради миризмата на цигарата.

Припомняте си всичко, което съдържа вашият телефон: няколко видеофилма, петдесетина снимки, хронологията на сърфирането ви из интернет, вашия адрес (включително кода за входната врата на жилището ви), адреса на вашите родители, номерата на хора, които не би трябвало да се намират там, съобщения, които могат да възбудят предположения, че…

Не ставай параноик!

Дръпвате отново от цигарата и отпивате глътка алкохол.

Привидно няма нищо истински компрометиращо, но вие добре знаете, че привидностите са измамни.

Обезпокоен сте, че вашият апарат е попаднал в злонамерени ръце.

Сега вече съжалявате за някои снимки, за някои имейли, за някои разговори. Миналото, семейството, парите, сексът… Ако внимателно се разрови, някой, който иска да ви навреди, има с какво да съсипе живота ви. Съжалявате, но съжаленията вече са без значение.

Тъй като потрепервате, ставате и затваряте прозореца. Прилепил чело към стъклото, наблюдавате редките светлинки, които все още греят в нощта, и си казвате, че в другия край на града един човек може би е вперил очи в екрана на вашия телефон, изследва с наслада сенчестите страни на вашия интимен живот и рови методично сред вътрешностите на апарата в търсене на вашите dirty little secrets1.

Загрузка...