Проклятието на замъка Муш-Мурок - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Любомир Николов (Няколко думи от автора) #1

Любомир НиколовПроклятието на замъка Муш-Мурок

Няколко думи от автора

Скъпи читателю, искам да те предупредя от самото начало: предстои ти да прочетеш една игра, изпълнена с неподправен идиотизъм. Ако не си падаш по такива неща, или ако просто ти липсва чувство за хумор, прескочи тия страници — те не са за теб.

А ако все пак решиш да се впуснеш в една идиотска авантюра, тръгни напред с мен и опитай да си представиш…

Кошарата на стария овчар Рапондо е далече от цивилизования свят — сред стръмни планински върхове и пищни алпийски пасища. В нея си отгледан още от най-ранно детство. Ала винаги си усещал, че около произхода ти тегне някаква мрачна тайна. Рапондо никога не говори за твоите родители. Макар че те нарича Шони, понякога имаш чувството, че това не е истинското ти име. А и самият Рапондо е странен образ — прекалено умен и начетен за овчар.

Дълги години те е мъчило предчувствието за зловещи и съдбоносни тайни. Но ето че днес всичко ще се разкрие, защото е настанал твоят осемнайсети рожден ден.

Привършили сте с работата и почивате край голямото огнище в кошарата, когато старият Рапондо започва колебливо:

— Шони… трябва да ти призная нещо. Нещо много важно.

— Какво е то? — любопитно отвръщаш ти.

— Ами… да започна от това, че всъщност името ти не е Шони. От днес ще те наричам така, както подобава — граф Корнишон дьо Муш-Мурок.

— Как? — смайваш се ти. — Да не би да искаш да кажеш, че съм владетел на прекрасния замък Муш-Мурок, който виждам всеки ден далече долу в равнината?

— И да, и не — тъжно поклаща глава Рапондо. — Дълго е за обяснение… Може би ще е най-добре да прочетеш това писмо, което пазя от години.

С тия думи той ти връчва потъмнял пергаментов свитък. Нетърпеливо разчупваш восъчния печат и започваш да четеш.

До граф Корнишон, наследник на замъка Муш-Мурок

Сине мой,

Ако четеш това писмо, значи си навършил осемнайсет години и можеш да поемеш върху плещите си тежестта на една злощастна съдба. Навярно вече знаеш, че си от благородно потекло. Но всичко — и потекло, и богатства — стана жертва на проклятието на нашия род. Имам предвид играта на карти.

Надигаш глава и изненадано поглеждаш Рапондо.

— Игра на карти ли? Каква е тая работа?

— Уви, да — скръбно поклаща глава старецът. — Трябва да знаеш, млади графе, че още от най-древни времена всички от твоя род са се славили като ненадминати картоиграчи. Легендата твърди, че някога първият Муш-Мурок обрал на карти самия Александър Македонски и оставил цялата му войска без заплати за три месеца. Но не ме разпитвай, продължавай да четеш.

Послушно навеждаш глава към писмото.

Нека ти призная, сине мой — аз бях позор за нашия славен род. Картите никак не ми вървяха. И все пак печелех. Ще ме запиташ как. Много просто: разчитах на една древна гаранция. В библиотеката на замъка от векове се съхранява указ, подписан лично от владетеля Кукундрел Мъдри. Според старинни предания един от нашите прадеди изобретил изтънчена и елегантна игра, наречена белот на две ръце. Кукундрел Мъдри бил толкова очарован, че го възнаградил със замък и издал указ, според който никой и при никакви обстоятелства не можел да притежава този замък, докато съществува поне един наследник на рода Муш-Мурок. Може би се досещаш вече — аз залагах замъка. Дори да загубех, нямаше никаква опасност, защото старинният документ гарантираше владенията ми.

Ала ето че станах жертва на коварно съзаклятие, вдъхновено от най-високо място — лично от днешния крал Кукундрел Седемнайсети. И защо? Защо, питам се? Бил съм участвал в заговор за сваляне на краля. Добре де, какво толкова? Нима съм го свалил наистина? Толкова ли не разбира от майтап?

Но да не се отклонявам. И тъй, една злокобна вечер в замъка пристигна злият барон Баламур д’Ангалак. Без да подозирам пъклените му замисли, аз се съгласих да поиграем на карти.

Излишно е да ти разказвам как протече играта. Важен е само резултатът. Още преди да бе настанала полунощ, целият замък стана владение на барона. С лукава усмивка му обясних, че в библиотеката имам старинен документ, който ще му попречи да встъпи във владение. Но вместо да ме изслуша докрай, д’Ангалак избухна в сатанински смях. Отнейде изникна отряд на кралската гвардия и преди да се опомня, вече бях изхвърлен от собствения си замък.

Месеци наред опитвах да се преборя с неправдата. Напразно! Кралят изобщо отказа да разглежда молбите ми, докато не представя оригинала на указа. А как можех да го сторя, когато злият барон не ме пускаше да припаря в собствения си замък? Накрая разбрах — съдбата ми е обърнала гръб. Сега, когато пиша това писмо, ти, сине мой, си още невръстно отроче. Верният слуга Рапондо даде клетва да те отгледа. Заклевам те, ако доживееш да прочетеш това писмо, направи всичко възможно, за да се добереш до указа на крал Кукундрел Мъдри и да възстановиш славата на нашия род. Колкото до мен… аз едва ли ще доживея дотогава.

Приеми моята благословия.

Твой любящ баща

Халабаш дьо Муш-Мурок

Потресен от неправдата, която е сполетяла твоя род, ти стискаш юмруци и даваш тържествена клетва да освободиш замъка от властта на барона. Просълзеният Рапондо ти връчва цялото си скромно богатство — две кесии с по петдесет гроша и един стар, леко ръждясал меч. Едва дочакваш да мине нощта, а когато над планинските върхове изгрява новият ден, ти вече си на път към равнината. Каквото и да става, ще проникнеш в библиотеката на замъка!

Мини на 1.