Ако поръчате още сега…

Корабът сякаш не летеше — плаваше в океана на космоса. Сферата с диаметър почти километър бавно се въртеше, а по повърхността й пробягваха цветни светлинки. Две воала във всички цветове на дъгата се стелеха зад него и по цялата Земя хората вдигаха глави и гледаха към небето — с тревога, с подозрение, дори с откровен страх. И все пак мнозинството просто се любуваше на невижданото зрелище. Твърде красива беше тази чуждоземна дъга, бавно пълзяща по земната орбита; с цялото си великолепие тя разсейваше лошите мисли, обещаваше нещо радостно и небивало. Сигурно още от времето на първия спътник хората не са гледали толкова често в небето…

А на закрито заседание на Съвета за Безопасност на ООН представителите на великите (и не чак толкова) държави гледаха екрана. Зрелището не беше толкова впечатляващо, но затова пък беше далеч по-познавателно. За пръв път извънземна раса влизаше в контакт с човечеството.

— Не, няма да кацаме — говореше от екрана пухкава оранжева топка с очи като мъниста. — Не, не, не. Благодаря за гостоприемството. Много бързаме. Благодарим ви за поканата. Радваме се, че общуваме с вас. Но ни предстои още дълъг-дълъг път.

Преводът беше осигурен от извънземните. И на руски, и на английски, и на китайски, и на френски, и на испански език. Те вежливо се извиниха на представителите на останалите раси, като се позоваха на липса на време и възможности.

— Но ние бихме искали да узнаем още много неща — каза специалния представител на ООН, гражданин на Мадагаскар, избран след двудневна задкулисна борба сред представителите на човечеството. На Мадагаскар му провървя именно заради своята обикновеност — представителят от Китай настояваше за кандидат от най-многобройната нация, представителят от САЩ — за кандидат от най-развитата и демократична страна на света, представителят от Русия — за кандидат от най-голямата по площ държава. Всъщност личността на господин Специалния Представител нямаше никакво значение — той само четеше текста, който се появяваше пред него на малък, незабележим екран. Този текст припряно се изготвяше някъде в недрата на ООН от никому неизвестни референти, психолози, политолози и сътрудници на специалните служби.

— Ще отговорим — любезно каза извънземният. — Питайте, ние ще отговорим.

— Много ли цивилизации от разумни същества познавате? — поглеждайки към екрана, попита мадагаскареца.

— Осемдесет и три и половина — любезно отвърна извънземният. — Включително делфините. А ако броим и човечеството — осемдесет и четири и половина.

Един от психолозите получи лека истерия и беше отведен. Възникна кратко забавяне, но следващият въпрос се появи и Специалният Представител на човечеството проникновено каза:

— Върху какво се основават отношенията между различните цивилизации в космоса?

— Върху дружба, сътрудничество и взаимно изгодна търговия — незабавно отвърна извънземният. — Понякога възникват въоръжени конфликти, но това е позорно и недостойно за разумни същества. Ние сме убедени пацифисти.

Представителят от САЩ кимна доволно. Впрочем, всички изпитаха облекчение.

— По какъв начин можем да влезем в контакт с другите цивилизации? — поинтересува се гражданинът на Мадагаскар.

— Развивайте науката и технологиите си, трудете се добросъвестно, живейте в мир и летете към чужди звезди — даде ценния си съвет извънземният.

Отново възникна кратка пауза, после беше прочетен нов въпрос:

— Земната цивилизация има редица нерешени проблеми; можем ли да разчитаме на някаква помощ от страна на вашата по-развита цивилизация?

В последната секунда думите „по-развита“ се промениха на „приятелски настроена“, но Специалният Представител вече беше прочел първоначалния текст.

— Сложен въпрос — натъжи се извънземният. — Отдавна беше забелязано, че безвъзмездно получената помощ не помага на никого. Цивилизацията започва да изостава в развитието си, разчита на инвестиции, кредити, хуманитарна помощ… Сложен, много сложен въпрос. Ние предполагаме, че бихме могли да влезем с търговски отношения с вас и да ви продадем някои любопитни приспособления. Като заплащане сме съгласни да приемем някои тежки метали и ръчно изработени произведения на изкуството.

На екрана с поразителна бързина се смениха няколко фрази: „Има ли Бог?“, „Какви метали?“, „В какво е смисълът на живота?“, „Делфините наистина ли са разумни?“ и „Какво можете да ни предложите?“. Мадагаскареца се закашля, пулейки се в екрана. Последната фраза примигна и остана.

— Какво можете да ни предложите? — попита Специалният Представител на човечеството.

— О, някои забележителни неща… — каза извънземният и изображението се смени. Вместо малката, аскетично мебелирана кабина се появи просторна светла зала, в центъра на която имаше космически кораб. Е, или нещо, което много приличаше на кораб, от човешка гледна точка. — Това е уютен малотонажен космически кораб на цивилизацията Агр — съобщи извънземният. — Позволява придвижване в пределите на местната слънчева система, развива скорост до петстотин километра в секунда, снабден е с устройства за метеоритна защита и радиационен щит. Количествата са ограничени, можем да ви предложим дванайсет кораба с цялата съпътстваща документация на основните земни езици. Ако купите всички кораби и поръчате още сега, то към всеки кораб ще получите и забележителен сгъваем хангар…

На екрана се появи бяла постройка, малко по-голяма от кораба.

— …станция за връзка с корабите и тричасов обучаващ мислофилм по пилотиране на кораба в особено тежки условия. Цената на всеки кораб е четирийсет тона злато, четири тона платина, две и половина тона плутоний.

В залата настъпи пауза. После представителят на САЩ скочи от мястото си:

— Нашата страна е готова да купи всички кораби!

Специалният Представител на човечеството започна да се върти на мястото си. Но вече никой не му обръщаше внимание.

— Прекрасно — каза извънземният. — Убедени сме, че ще останете доволни от сделката. Къде да доставим корабите и откъде да вземем металите?

Под леденото мълчание на залата представителят на САЩ продиктува координатите на някаква военна база и съобщи, че металите могат да се вземат направо от Форт Нокс. Стъписаните дипломати съобразиха, че американският представител към Съвета за Безопасност неслучайно помни наизуст географската ширина и дължина на базата, и гневно зашумяха. Но ропотът беше прекъснат от думите на извънземния:

— Още по-интересно превозно средство. Колониален кораб на цивилизацията Раг-Харр. Предназначен за междузвездни пътешествия. Ексклузивна стока, имаме само един екземпляр. Напълно нов. Работи в нарушение теорията на Айнщайн. Продължителност на полета — до четирийсет светлинни години. Може да превозва до хиляда живи същества за един рейс. Цена — четиристотин тона злато, триста тона платина, не по-малко от тон необработени диаманти…

— Нашата страна ще го купи! — извика американецът, гледайки блестящия корпус на колониалния кораб, запълнил целият екран. На неговият фон корабите на цивилизацията Агр просто се губеха.

— …и осемдесет тона ръчно изработени произведения на изкуството от съответната страна с възраст не по-малко от хиляда земни години — довърши извънземният. — Съжаляваме, но САЩ не притежава толкова древни произведения на изкуството. Ако поръчате още сега, допълнително ще получите великолепна система за преработка на въздуха, уникален телескоп за наблюдение на звездното небе, справочник с координатите на незаселените планети в радиус четирийсет светлинни години от Земята и документация на основните земни езици…

— Китай купува този кораб — каза представителят на Китай, огледа победоносно залата и започна скорострелно да обсъжда подробностите по сделката. Нямаше възражения. Представителите на великите и не толкова велики страни се вкопчиха в телефонните слушалки, изслушвайки новите инструкции. Мадагаскарецът скучаеше. Американецът изглеждаше потиснат.

— За съжаление, транспортните средства свършиха — каза извънземният. Той отказа фрагмент от Великата Китайска стена, но се съгласи на теракотената армия и вази от династията Мин. — Но ние имаме и други интересни неща! Превъзходен Ауриански синтезатор на храна! Храната е пригодна за всяка белтъчна форма на живот. Напълно автономен, зареден с енергия за сто двайсет и пет години. Четири броя. Цена на един синтезатор — шейсет тона ръчно изработени произведения на изкуството на възраст не по-малко от двеста земни години…

В разразилия се спор хранителните синтезатори бяха поделени между САЩ, Китай и Великобритания. Франция с погнуса се отказа от участие в търга, мотивирайки се с традициите на националната гастрономия, а на руския делегат обещаха да отстъпят следващия анонс. Впрочем, когато се изясни, че това е уникален прибор от поредната неизвестна раса, способен да подмлади човешкия организъм със сто земни години, обещанието едва не беше забравено. Редът беше възстановен от извънземният, който укорително напомни на хората собственото им обещание и вежливо им прочете кратка назидателна лекция. Като награда за незабавната покупка Русия получи и автоматичен конвейер, който позволяваше да се прекарват през подмладителя до хиляда човека на час.

Специалният Представител се намеси веднъж, задавайки важният въпрос за сроковете на изпълнение на сделките. Извънземният го успокои с обещанието да изпълни всички доставки в течение на три часа след приключване на търга, като при това пое ангажимент да се погрижи за транспорта на стоките и заплащането.

Впрочем, изпуснатият подмладител скоро беше почти забравен. Анонсите се сипеха един след друг. Звездните технологии обещаваха лекуване на болести, незамърсяващи се тъкани, контрол на климата, обучение по време на сън, подметки без никакво триене, свръхпроводници и свръхздраво мономолекулярно влакно. Франция купи космическа станция за десет хиляди човека и кафемелачки, работещи с енергията на брауновото движение, а като подарък получиха свръхдълбочинна сондажна станция и речник за езика на миризмите. Китай все пак пробута своята Велика стена, получавайки в замяна великолепно средство за контрол на раждаемостта. На Великобритания й се наложи да се задоволи с технология за предаване на електричество без проводници, затова пък допълнително получи съвсем нов експериментален завод, способен да построи своето точно копие. Когато по-богатите страни започнаха да се отказват, Русия получи уникална бактериална биокултура, способна да живее в атомните реактори и да преработва излъчването в спирт, автомобили на магнитна възглавница и филизи от студоустойчиви извънземни банани.

Когато запасите от тежки метали намаляха, а предметите на изкуството започнаха да свършват, извънземните любезно разпродадоха дребни, но интересни неща срещу образци от земна техника, закваска за кефир, листа от евкалипт и други дреболии. Мълчащият почти до самия край представител на Израел получи поредното указание и припряно изкупи половината от дребните стоки. Като подарък получи средство срещу оплешивяване, предизвикващ интензивен и устойчив растеж на косата.

— Запасите ни свършиха — тъжно призна извънземният. — Принудени сме да се сбогуваме с вас. Сега вашите покупки ще бъдат доставени на указаните места. Благодарим за сътрудничеството.

— Има ли Бог? — припряно извика гражданинът на Мадагаскар.

— И ние бихме искали да знаем — отговори извънземният и екранът угасна.

Изпотените и развълнувани дипломати се споглеждаха. Никой не се решаваше да се обади пръв. Най-накрая израелският делегат изказа общото мнение:

— Нещо не е наред…

През това време извънземният кораб започна своята последна обиколка около Земята. Крилете от многоцветна светлина се разпростряха над цялата планета, в тях се появиха тъмни петна — космически кораби и станове, кафемелачки и живи биокултури, машини и синтезатори на храна. Крилата бавно се свиха, пронизвайки цялата Земя, многоцветната светлина покри света, оставяйки покупките на посочените места и най-внимателно прибирайки тежките метали и произведенията на изкуствата. Всеки човек беше докоснат от вълна многоцветна светлина, всеки усети за миг приятно чувство на удовлетворение и осъзнаване на собствената си ценност.

После извънземният кораб напусна орбита и след няколко часа изчезна в дълбините на космоса.

На следващата вечер заседаваше Съветът за Безопасност на Русия. Впрочем, подобни структури заседаваха във всички велики (и не чак толкова) държави от света, докопали се до чудесата на галактическата наука. Първо дадоха думата на шефа на Външно Разузнаване.

— При предаването на тази информация беше разсекретен най-добрият ни американски агент… — мърмореше разузнавачът, ровейки се в разпечатките. — Така. Корабите на цивилизацията Агр наистина отговарят на всички заявени параметри. Американските учени са склонни да предположат, че скоростта им наистина е петстотин километра в секунда… ето снимки, за съжаление, не много ясни, нашите разузнавателни спътници са малко остарели… Мерната линийка показва размера на всеки кораб, агентурните агенти потвърждават тази информация. Вероятно жителите на Агр са с размер на малки котенца. Двигателните отсеци в кораба са пломбирани, според документацията опитът за отваряне ще доведе до разрушаване на всички устройства… А ето и данните от Китай. Някои неща сме склонни да класифицираме като опит за дезинформация, но други успяхме да установим със сигурност. Колониалният кораб на Раг-Харр е с дължина триста метра, това не са американските играчки. Той наистина работи в нарушение теорията на Айнщайн. Според теорията на относителността, при полет със скорост близка до скоростта на светлината времето на кораба трябва да се забави и според субективното време на екипажа полетът би отнел няколко часа, макар че от гледна точка на външния наблюдател биха изминали десетки и дори стотици години. В кораба на Раг-Харр всичко е наопаки. От наша гледна точка той е способен да отлети до най-близката звезда за няколко часа. Но през това време на борда на кораба ще изминат около хиляда години. Китайците все пак искат да опитат… проблемът е там, че корабните механизми са съобразени само за десет-двайсет години полет… С контрола на раждаемостта също е възникнал някакъв проблем, при включването си устройството е въздействало едновременно на всички представители от тази националност… За Франция още няма достоверна информация, но температурата на станцията им продължава да е петстотин и четирийсет градуса по Целзий, понижаването на температурата ще доведе до разрушаване на корпуса… Английският завод вече е построил свое точно копие, а копието, от своя страна, приключва построяването на свое копие. Вероятно този процес може да продължи до безкрайност, но министър председателят е наредил да спрат заводите. Китайските доброволци и гладуващите в Мозамбик отказали да ядат аурианската храна. Тя не е отровна и е много хранителна, но отвратителния й вкус предизвиква позиви за повръщане дори у свинете… За Израел няма данни… от Белгия ще пристигнат всеки момент… ето още информация за Великобритания. За предаване на енергия без проводници трябва да се построи предавателна и приемна станция. Количеството мед, необходим за монтажа, е такова, че ще е няколко пъти по-евтино да се прокара обикновен далекопровод. Това е всичко от мен.

Директорът на току-що създадения Институт за Извънземни Технологии очевидно изпитваше облекчение след тази кратка реч. Той се изправи и започна своя отчет:

— Инсталацията за подмладяване е инсталирана и готова за работа. За съжаление, компютърът отказва да работи със седемдесет-осемдесетгодишните доброволци, минималният период на подмладяване наистина е сто години. Тази вечер ще докарат в Москва жителя на Томск Иван Степанович Хомяков, който е на сто и шест години. За съжаление, някои от учените ни смятат, че след подмладяването той не само ще изглежда, но и ще мисли като шестгодишно дете. За спирта. Бактериите, изложени на поток от твърдо лъчение, наистина започнаха да произвеждат спирт. Има само един проблем — освен това те моментално го усвояват. Автомобилите на магнитна възглавница се движат прекрасно, но за целта трябва да се положи специално трасе от никел-волфрамова сплав. Приложени са изчислените разходи за полагане на опитно трасе по маршрута Москва — Звенигород. Бананите, или по-точно — извънземният аналог на бананите, са посадени в якутксата опитна селскостопанска станция. Първата реколта се очаква след около двайсет — двайсет и пет години… почвата е замръзнала, имаме проблем с торенето… но те наистина са устойчиви на студ. И от мен това е всичко.

Настъпи мълчание. Навъсеният президент обходи с поглед съратниците си. Попита:

— Има ли предположения защо купиха от нас сто и петдесет велосипеда „Кама“? Какво толкова има в тези велосипеди?

Дори и да имаше версия, никой не се осмели да я изкаже. На въпроса най-добре би могъл да отговори извънземният (който, между другото, представляваше целият екипаж на огромния кораб), но в момента той беше много зает. В не твърде далечната от Слънцето звездна система той продаваше на местните жители уникални, екологично чисти транспортни средства, които не изискват скъпоструващи енергоизточници, за да работят, и които са способни да се движат както по хоризонтална, така и по наклонена повърхност и дори да завиват. Приличащите на медузи обитатели на местните блата го слушаха много внимателно.

Впрочем, всички необходими на човечеството отговори можеха да бъдат дадени от непринадлежащият към висшите сфери, с нищо незабележимият гражданин на Русия, дребният чиновник, или по-скоро — чиновниче, който отпразнува с приятелите си първо пристигането, а после и заминаването на извънземния кораб. В момента, в който се прибра в къщи, леко пиян, с вече започващ махмурлук, той завари жена си на дивана — диктуваща в телефонната слушалка адреса — и произнесе кратка, но страстна реч. В тази реч думата „глупачка“ се редуваше с други, не по-малко обидни думи, и завършваше с укорителната фраза: „И това по времето, когато човечеството стои на прага на нова ера!“.

Обидената жена се прибра в спалнята, а чиновникът се настани пред телевизора.

— Ако поръчате още сега — дочу се от екрана, — то към тази мелничка-чудо ще получите безплатно и гъба за миене на чаши, нож за рязане на картофи и резервна дръжка!

Но гражданинът вече спеше.

И, неизвестно защо, сънуваше смеещи се делфини.