Александър Велики

До Аристотел Стагирски2,

директор на лицей в Атина

Мой велики и любими учителю, скъпи Аристотеле!

Отдавна, много отдавна не съм ви писал; но както знаете, аз бях твърде зает с военни дела и когато бяхме на поход в Хиркания3, Дрангиана4 и Гедросия5, когато покорявахме Бактрия6 и преминали реката Инд7, напредвахме в страната отвъд нея, нямах нито време, нито желание да взема перото в ръка. Сега от няколко месеца се намирам отново в Суса8; но и тук пак потънах в грижи около администрацията, около назначаването на чиновници и ликвидирането на разни заговори и въстания, така че до ден днешен не можех да намеря време да ви пиша за себе си. Наистина от официалните съобщения вие сте научили за събитията през това време; но както предаността ми към вас, така и моята вяра във влиянието ви върху образованите елински кръгове ме подтикват след доста продължително време пак да разкрия пред вас сърцето си като пред уважаван учител и духовен наставник.

Спомням си как преди години (колко отдавна ми се струва това!) ви писах едно неуравновесено и възторжено писмо от гроба на Ахил; тогава аз бях пред прага на моята персийска експедиция и се заклех, че образец в моя живот ще бъде храбрият Пелеев син. Аз мечтаех за геройски подвизи и за величие; зад мене беше вече победата над Тракия и си въобразявах, че начело на моите македонци и елини аз се отправям срещу Дарий9 само за това, за да украсим челата си с лаври, достойни за нашите прадеди, възпети от Омир. Мога да кажа, че не останах длъжник на своя идеал нито при Херонея10, нито при Граник11; днес обаче аз преценявам много по-иначе политическото значение на тогавашните си акции. Трезвата истина е, че нашата Македония, свързана как да е с Гърция, по това време беше постоянно заплашвана откъм север от тия варвари — траките; те можеха да ни нападнат в неподходящ момент, което гърците щяха да използуват за нарушаване на договора си с нас и да се отделят от Македония. Налагаше се просто да се покори Тракия, за да се осигури тилът на Македония в случай на предателство от страна на Гърция. Такава беше голата политическа необходимост, драги Аристотеле; но вашият ученик тогава все още недостатъчно разбираше тия работи и се отдаваше на мечтания за Ахилесови подвизи.

Със завладяването на Тракия положението ни се измени: ние държахме целия западен бряг на Егейско море чак до Босфора; но властта ни над Егейско море беше застрашена от морското могъщество на Персия; особено след като се изправихме на Хелеспонт12 и Босфора, ние се озовахме в опасна близост с персийската сфера на влияние. Рано или късно между нас и Персия щеше да се стигне до съперничество за Егейско море и за свободно плаване през понтийските проливи13. За щастие аз избързах и нанесох удара, преди Дарий да беше успял да се приготви. Мислех си, че се движа по стъпките на Ахил и че за славата на Гърция ще завоювам нов Илион; в действителност, както виждам днес, тогава се е касаело за абсолютната необходимост да отблъсна Персия от Егейско море; и аз я отблъснах така солидно, скъпи учителю, че окупирах цяла Битиния14, Фригия15 и Кападокия16, опустоших Киликия17 и се спрях чак в Тарс18. Мала Азия беше наша. Не само старата Егейска локва, но и целият северен бряг на Средиземно море или, както казваме ние, на Египетско море, беше под наша власт.

Вие, драги Аристотеле, бихте казали, че сега главната ни политическа и стратегическа цел, тоест окончателното елиминиране на Персия от елинските води, е била изцяло постигната. Обаче със завладяването на Мала Азия се създаде ново положение: нашите нови брегове можеха да бъдат заплашени откъм юг, тоест откъм Финикия19 или откъм Египет; оттук Персия можеше да получава подкрепа и материал, за да продължава войната против нас. Ето защо стана неизбежно да се завладеят тирските реки20, да се тури ръка върху Египет; с това ние станахме господари на целия морски бряг, но заедно с това изникна нова опасност: Дарий, облегнат на своята богата Месопотамия21, да нахлуе в Сирия и с това да откъсне египетското ни владение от малоазиатската база. Ето защо аз трябваше да смажа Дарий на всяка цена; успях да направя това при Гаугамел22; както знаете, в ръцете ни паднаха Вавилон и Суса, Персеполис23 и Пасаргади24. С това ние завладяхме Персийския залив25; за да защитим, обаче, това наше ново владение от възможните нашествия откъм север, необходимо беше да се отправим нагоре против медите26 и хирканите. Сега нашата територия от Каспийско море стигаше чак до Персийския залив, но оставаше открита на изток; затова аз потеглих с македонците си в земите на Арея27 и Дрангиана, опустоших Гедросия и изклах населението на Арахосия28, след което победоносно окупирах Бактрия; и за да затвърдя тая военна победа с по-трайна връзка, аз се ожених за бактрийската принцеса Роксана29. Това беше обикновена политическа необходимост; за своите македонци и гърци аз бях завладял толкова източни територии, че — ща не ща — трябваше да спечеля източните си поданици и чрез поведението и великолепието си, без които тези жалки пастири не могат да си представят могъщия владетел. Вярно е, че старата ми македонска гвардия тежко понесе това; струваше й се може би, че пълководецът й се отчуждава от своите бойни другари. За съжаление тогава аз бях принуден да наредя да бъдат екзекутирани старите ми бойни другари Филота30 и Калистен31; също така и добрият ми Парменион32 трябваше да загине. Много съжалявам за това; ала нямаше друг изход, ако исках бунтът на моите македонци да не осуети следващата ми стъпка. По това време аз подготвях военна експедиция в Индия. Гедросия и Арахосия са заобиколени с високи планини като с крепост; но за да бъде тази крепост непревзимаема, те се нуждаят от терен, от който би могло да се предприеме нападение или да се отстъпи в крепостта. Такова стратегическо предмостие представлява Индия чак до реката Инд. От военно гледище беше необходимо да се окупира тази територия, а с нея и предмостието на оттатъшния бряг на Инд; никой отговорен военачалник или политик не би могъл да постъпи иначе; но когато бяхме стигнали до река Хифасис, моите македонци се възпротивиха да продължават похода поради умора, болести и копнеж по родината. Аз трябваше да се върна; за моите ветерани това беше ужасно, но още по-лошо беше за мене; аз имах намерение да стигна до Бенгалския залив33, за да осигуря на изток естествена граница за моята Македония, а сега временно бях принуден да се откажа от изпълнението на тази задача.

Върнах се в Суса. След като бях завоювал за своите македонци и елини такава империя, можех да бъда доволен. Но за да не бъда принуден да се осланям вече само на своите изтощени хора, аз включих в армията си трийсет хиляди перси; те са добри войници и са ми крайно необходими за отбраната на източната граница. И виждате ли, старите ми войници са крайно огорчени. Не могат да разберат дори и това, че след като спечелих за народа си териториите на Ориента, които са стократно по-големи от родината, аз ставам по такъв начин велик източен владетел; че съм принуден да назначавам за свои чиновници и съветници хора из средата на ориенталците и да се заобиколя с ориенталски придворни; всичко това е напълно естествена политическа необходимост и аз го правя в интереса на Велика Македония. Обстоятелствата изискват от мене и нови и все по-нови лични жертви; но аз ги правя безропотно, тъй като не забравям нито за момент за величието и могъществото на любимата си родина. Принуден съм да търпя варварския разкош на своята мощ и светлост; аз взех за свои жени три принцеси от източните царства; а сега, драги Аристотеле, съм станал дори и бог.

Да, скъпи мой учителю: наредих да ме провъзгласят за бог; добрите ми източни поданици ми се кланят и правят жертвоприношения. Това е политически необходимо, ако искам да се ползувам с авторитет сред тия планински пастири и камилари. Колко далечно е времето, когато ме учехте да си служа с разума и логиката! Обаче самият човешки разум повелява да се приспособяваме към човешкото безразсъдство. От пръв поглед на някои моят жизнен път може да им се стори фантастичен; но сега, в нощната тишина на своя божествен работен кабинет, когато правя преглед на миналото, аз виждам, че никога не съм предприемал нещо, което да не е било обусловено по необходимост от предишните ми дела.

Знаете ли, драги мой Аристотеле, смятам, че би било в интереса на спокойствието и реда, от разумен политически интерес, да бъда признат за бог и в западната си родина. Ако бих бил сигурен, че моята Македония и Елада приемат политическия принцип на моя абсолютен авторитет, това би развързало ръцете ми тук на Изток; аз бих могъл спокойно да потегля на поход, за да осигуря за гръцката си родина естествена граница чак на Китайския бряг. За вечни времена ще гарантирам с това могъществото и сигурността на своята Македония. Както виждате, това е един трезв и разумен план; отдавна вече аз не съм оня фантазьор, който полагаше клетва на Ахиловия гроб. И ако ви моля сега като мой мъдър приятел и наставник да подготвите философски и да обосновете по приемлив за моите гърци и македонци начин провъзгласяването ми за бог, аз правя това в качеството си на отговорен политик и държавник; оставям на вас да решите дали ще се заемете с тази задача като с едно разумно, патриотично и политически необходимо дело.

Много поздрави, мой скъпи Аристотеле!

Ваш Александър