Какво взима със себе си за из път емигранта
във старото куфарче и изтритата чанта?
Шепа пръст, един хляб, един плод, една дрешка
и една много тежка, малка мъка човешка,
защото в багажа му го няма сърцето —
то не е пожелало да преплава морето;
като предано кученце то е избрало
да остане при кончето и при старото рало,
и при бедната нивка, която не храни
своите дрипави, сбръчкани и нещастни стопани.
Тя се вижда от влака, но той вече извива,
и тя бързо смалява се и накрая се скрива.