Бездомният

Тоз, който си няма пари, нито къща,

към гарата той всяка вечер се връща,

в чакалнята влиза, без много да тропа,

и ляга и спи между двата вързопа.

Пазачът го гледа, стои и се чуди:

За где ли пътува? Дали да го буди?

А той не пътува ни нощем, ни с влака —

пътува той денем на двата си крака,

пътува, пътува с молбата си стара

и все не намира за себе си гара,

и все не намира ни хляб, нито къща

и пак се завръща в чакалнята съща,

и влак щом изсвири, сънува, че него

заводска сирена отнейде зове го,

зове го и казва: „Честито, човече!

Ти място намери! Ти работиш вече!“

Пазачо, смили се над нуждата чужда,

недей го събужда, недей го събужда!