Чародей

Уилбър СмитЧародейДревния Египет #3

На новата ми любов МОКИНИЗО.

Моля читателите да не забравят, че „Чародей“ е художествено произведение. Много от местата, които описвам, действително съществуват, но други не ги е имало никога или най-малкото — подобно на Аварис — са много отдавна изчезнали и потънали в забрава. Галала е от тях. Изворът на Таита пресъхна преди хиляда години, а поредно земетресение доразруши града, за да погълне земята останките му.

Повечето образи са също плод на творческо въображение — дори Таита живее само в моето съзнание.

Уилбър Смит

1

Колоната бойни колесници се вие като гигантска змия по тясната долина. Впило пръсти в щита на първата от тях, момчето гледа заобикалящите ги зъбери. Голата скала е надупчена като пчелна пита от стари гробове. Тъмните дупки го гледат като неумолими очи на легион джинове1. Принц Нефер Мемнон потръпва и отвръща поглед, като скришом сплита пръстите на лявата си ръка, за да прогони злото.

Поглежда назад към проточилата се колона и забелязва, че през облака прах го наблюдава Таита. Прахът покрива фигурата на стареца и неговата колесница, а едничкият сноп слънчева светлина, проникнал до дъното на долината, се отразява от миниатюрните слюдени късчета, така че той цял свети като превъплъщение на някой бог. Нефер бързо свежда глава, засрамено съзнал, че суеверното му заклинание не е останало незабелязано. Никой царствен принц от двора на Тамоз няма право да проявява подобна слабост, особено когато е стъпил на прага на мъжествеността. Но пък Таита го познава по-добре от всеки, понеже е негов възпитател от най-ранна възраст и му е по-близък от родители, братя и сестри. Възпитателят не мигва, но дори от това разстояние, древните му очи сякаш проникват в самата душа на Нефер. Всичко виждат, всичко разбират.