Глава трета

Един поглед бе достатъчен. Той бе открил танцьорката.

Съдията се канеше да слезе от мостика, когато иззад ъгъла се появи Ма Жун. Ди безмълвно му посочи откритието си.

Ма Жун изруга. Бързо се спусна по стъпалата и нагази до колене във водата. Вдигна на ръце мъртвото тяло и го донесе на палубата. Съдията заведе помощника си в главната спалня. Там поставиха тялото на леглото.

— Горкото момиче, тежи повече, отколкото предполагах — забеляза Ма Жун, докато изстискваше ръкавите си. — Струва ми се, че в жакета й е поставено нещо тежко.

Съдията не го чу. Той стоеше наведен над мъртвото лице. Неподвижните очи гледаха нагоре към него. Тя бе все още в танцувалния си тоалет от бяла коприна, но върху него бе облякла жакет от зелен брокат. Прилепналата към тялото мокра рокля очертаваше красивите й форми по един почти неприличен начин. Съдията потръпна. Само преди няколко минути тя се бе въртяла във вихъра на прелестния танц. А това беше неочакваният край.

Ди се отърси от тези болезнени мисли. Наведе се над тялото и разгледа тъмносинята подутина върху дясното слепоочие. После се опита да затвори очите, но клепачите не помръднаха и мъртвият поглед на жената остана вперен в него. Съдията извади носна кърпичка от ръкава си и покри с нея застиналото лице.

В кабината влязоха Хун и Цяо Тай. Съдията се обърна към тях и каза:

— Това е куртизанката Бадемов цвят. Тя е била убита, и то почти пред очите ми. Ма Жун, остани на пост върху палубата и не пускай никого да минава. Не искам да ми пречат. Не казвай нищо за случая.

Ди вдигна безжизнената дясна ръка и бръкна в ръкава. С известно затруднение успя да извади от него кръгъл бронзов съд за изгаряне на благовония. Пепелта от тамяна се бе превърнала в сивкава каша. Съдията подаде тамянника на Хун и се приближи до масата край стената.

Върху червената покривка от брокат между двата свещника Той забеляза три малки вдлъбнатини. Повика Хун и го накара да постави тамянника на масата. Трите бронзови крачета попаднаха точно във вдлъбнатините. Ди седна на табуретката пред тоалетната масичка.

— Просто и сигурно! — тъжно каза той на Хун и Цяо Тай. — Била е примамена в тази кабина. Убиецът я е повалил в несвяст изотзад. Сложил е тежкия бронзов тамянник в ръкава й, изнесъл я е навън и я е пуснал леко във водата. Така не се е чул плисък и тя е щяла да потъне право на дъното на езерото. Но в бързината си той не е забелязал, че ръкавът на жакета й се е закачил о един гвоздей на стълбата. Все пак тя се е удавила, защото тежестта в ръкава е държала лицето й на няколко инча под повърхността на водата. — Съдията уморено потри лицето си с ръка и нареди: — Виж какво има в другия й ръкав, Хун!

Инспекторът обърна ръкава наопаки. Вътре намери само мокро пакетче с малките червени визитни картички на Бадемов цвят и сгънат лист хартия, който Хун подаде на съдията. Ди внимателно го разгъна.

— Това е шахматна задача! — възкликнаха едновременно Хун и Цяо Тай.

Съдията кимна. Той си спомни последните думи на момичето.

— Дай ми кърпичката си, инспекторе! — каза Ди. Той уви в кърпичката мокрия лист хартия и го сложи в ръкава си. После стана и излезе.

— Стой тук и пази кабината! — нареди съдията на Цяо Тай. — Хун и Ма Жун ще се върнат с мене в трапезния салон. Там ще организирам предварително следствие.

Когато тръгнаха, Ма Жун отбеляза:

— Във всеки случай няма да се наложи да търсим надалече, Ваша Милост! Убиецът трябва да се намира на борда на този кораб!

Съдията не каза нищо. Той влезе в трапезния салон през кристалната завеса, последван от двамата си помощници.

Вечерята беше към края си и гостите ядяха традиционната последна купичка ориз. Водеше се оживен разговор. Като видя съдията, Хан възкликна:

— Чудесно! Тъкмо се канехме да се качим на покрива и да се полюбуваме на луната!

Съдията не отговори. Той удари по масата с кокалчетата на пръстите си и извика:

— Моля, тишина!

Всички го погледнаха с изумление.

— Най-напред — каза съдията с ясен глас — искам, като ваш гост, да благодаря искрено на всички ви за богатото угощение. За беда това приятно веселие сега трябва да се прекъсне. Надявам се, ще разберете, че ако от този момент нататък говоря с вас като ваш съдия и управител, а не като ваш гост, то е, защото се налага да изпълня дълга си към държавата и населението на тази околия, включително и към вас. — Като се обърна към Хан, той добави: — Трябва да ви помоля да напуснете тази маса, господине!

Хан се надигна в недоумение. Анемония отнесе стола му при масата на Лиу Фейпо. Той седна, като си търкаше очите.

Съдията се премести в средата на масата. Ма Жун и Хун застанаха от двете му страни. Като произнасяше думите бавно, Ди каза:

— Аз, съдията, обявявам за открито заседанието на временния съд, който има за задача да разследва умишленото убийство на куртизанката Бадемов цвят.

Съдията бързо обходи с поглед слушателите. Повечето от тях, изглежда, още не можеха да схванат пълния смисъл на думите му и го гледаха с тъпо изумление. Ди нареди на Хун да доведе капитана на кораба и да донесе набор от пособия за писане.

Сега вече Хан Юнхан се овладя. Той се посъветва шепнешком с Лиу Фейпо. Когато последният кимна, Хан стана и рече:

— Ваша Милост, това е твърде своеволно действие. Ние, първенците на Ханюан, искаме да…

— Свидетелят Хан Юнхан — прекъсна го хладно съдията — да седне на мястото си и да мълчи, докато му бъде наредено да говори!

Хан потъна обратно в стола си с пламнало лице.

Хун доведе капитана — мъж със сипаничаво лице — пред масата. Съдията му заповяда да коленичи и да начертае план на кораба. Докато мъжът изпълняваше заповедта с треперещи ръце, Ди огледа компанията с мрачен поглед. Внезапният преход от весело пиршество към криминално разследване бе отрезвил гостите напълно и ги бе поставил в неловко положение. Когато капитанът завърши чертежа, той го постави почтително на масата. Съдията бутна хартията към Хун и му нареди да отбележи положението на масите и да напише имената на гостите. Хун повика един слуга, който съобщаваше с шепот името на всеки посочен гост. След това Ди се обърна към компанията с твърд глас:

— След като танцьорката Бадемов цвят свърши танца си и напусна салона, настъпи значително оживление. Вие всички се движехте насам-натам. Сега ще помоля всеки от вас да опише какво е правил точно по това време.

Майстор Ван стана. Той се заклатушка към масата и коленичи.

— Вашият покорен слуга — церемониално каза той — моли почтително Ваша Милост да му разреши да даде показания.

Съдията кимна и дебелият мъж започна:

— Потресаващата новина, че прославената ни танцьорка е била подло убита, естествено много разстрои всички ни. Но тази случка, колкото и да е ужасна, не трябва да ни лишава от чувството за реалност. Сега, след като в продължение на много години съм посещавал пиршествата, устройвани на корабите на цветята, смея да кажа, че познавам този кораб като дланта на ръката си. Почтително уведомявам Ваша Милост, че долу в трюма има осемнадесет гребци — дванадесет на греблата и шест, които почиват. Далеч съм от мисълта да очерня съгражданите си, но във всички случаи, рано или късно, Ваша Милост ще разбере, че по правило гребците на тези кораби са лоша сган, пристрастена към пиенето и хазарта. Следователно убиецът трябва да се търси между тях. Неведнъж се е случвало симпатичен мошеник измежду тези юнаци да завърже връзка с някоя куртизанка и да си послужи с насилие, когато тя реши да сложи край на историята.

Тук Ван млъкна. Хвърли плах поглед към черната водна шир навън и продължи:

— Освен това трябва да имате предвид и друго нещо, Ваша Милост. От незапомнени времена нашето езеро е забулено в тайнственост. Вярва се, че водите му извират из недрата на земята и затова от бездънните му дълбочини излизат отвратителни създания, които нападат живите хора. Тази година се удавиха не по-малко от четирима души, а телата им така и не бяха открити. Някои казват, че по-късно тези удавници са били видени да бродят между живите. Счетох за свой дълг да привлека вниманието на Ваша Милост върху тези два факта, свързани с убийството, за да се види в правилна светлина това ужасно престъпление и да спестя на приятелите си ненужното унижение да бъдат разпитвани като обикновени престъпници.

В залата се чу одобрителен шепот. Съдията чукна по масата. Като гледаше остро към Ван, той каза:

— Ще бъда благодарен за всеки съвет, който би помогнал на следствието. Възможността убиецът да е някой от трюма вече ми мина през ума. Като му дойде времето, ще разпитам екипажа. Освен това аз не съм неверник и не изключвам възможността в случая да са замесени и тъмни сили. Колкото до израза „обикновени престъпници“, употребен от свидетеля Ван, искам да изтъкна, че в този съд всички са равни пред закона. До откриването на убиеца всеки от вас ще бъде под подозрение толкова, колкото и гребците в трюма, и готвачите в кухнята. Иска ли да говори някой друг?

Стана майстор Пън. Той отиде пред масата и коленичи.

— Ваша Милост, бихте ли благоволили да ни осветлите — попита той развълнувано — за начина, по който е било убито нещастното момиче?

— Тези подробности — отвърна веднага съдията — засега трябва да останат в тайна. Някой друг?

Никой не заговори и съдията продължи:

— Дадох на всеки от вас пълна възможност да изкаже мнението си и да направи препоръки. Отсега нататък няма да се намесвате и ще ме оставите да действувам както аз, съдията, намеря за добре. Сега свидетелят Пън да се върне на мястото си, а свидетелят Ван да излезе напред и да опише действията си през времето, за което става въпрос!

— След като Ваша Милост любезно вдигна тост за танцьорките на Ханюан — каза Ван, — аз напуснах трапезния салон през изхода вляво и се запътих към салона за почивка. Тъй като там нямаше никой, минах по коридора и отидох до тоалетната. Когато се върнах тук, чух, че братята Кан се карат. След като господин Лиу Фейпо ги помири, отидох при тях.

— Срещнахте ли някого в коридора или в тоалетната? — запита съдията.

Ван поклати глава. Съдията изчака Хун да запише показанията му и повика Хан Юнхан.

— Аз отидох да кажа няколко любезни думи на диригента на музикантите — започна Хан с кисел глас, — после изведнъж главата ми се замая. Излязох на предната палуба и постоях известно време там, облегнат на дясната страна на главния вход. След като се полюбувах на изгледа, се почувствувах малко по-добре и седнах на кръглата порцеланова табуретка, поставена там. На това място ме намери Анемония и ме доведе в салона. Ваша Милост знае останалото.

Съдията повика диригента на оркестъра, който бе застанал заедно с музикантите в далечния ъгъл на салона, и го запита:

— Можете ли да потвърдите, че господин Хан е бил на предната палуба през цялото време?

Мъжът изгледа музикантите. Когато те поклатиха глави, той отговори с печално изражение:

— Не, Ваша Милост. Ние настройвахме инструментите си. Не сме поглеждали навън, докато госпожица Анемония не дойде да потърси господин Хан. Тогава аз излязох заедно с нея на предната палуба и го видяхме да седи на кръглата табуретка — точно както той току-що каза.

— Можете да си вървите! — рече съдията на Хан. После повика пред масата Лиу Фейпо. Сега той не изглеждаше толкова самоуверен. Ди забеляза, че устните му нервно потрепват. Но когато проговори, гласът му беше твърд:

— След танца на куртизанката забелязах, че съседът ми, господин Пън, не изглежда добре. Веднага, след като Ван напусна залата, аз отведох Пън през изхода на левия борд. Оставих го облегнат на перилата и отидох по коридора до тоалетната. После се върнах при него. Не съм срещал никого. Пън каза, че се чувствува по-добре, и се върнахме тук заедно. Видях, че братята Кан се карат, и предложих да прекратят кавгата с по чаша вино. Това е всичко.

Съдията кимна и накара да повикат майстор Пън. Той потвърди показанията на Лиу Фейпо до последната подробност. След това пред масата бе повикан майстор Су.

Су погледна навъсено изпод гъстите си вежди. Размърда широките си рамене и започна с безизразен глас:

— Вашият покорен слуга потвърждава, че е видял първо Ван, а после господин Лиу да напускат този салон. След като останах сам на масата, започнах разговор с двете момичета, които изиграха танца със сабите, докато едното посочи левия ми ръкав, целия напоен с рибен сос. Станах и отидох до втората кабина в коридора. Тя беше запазена за мене и слугата ми бе оставил там вързоп чисти дрехи и тоалетни принадлежности. Бързо се преоблякох. Когато излязох в коридора, видях Бадемов цвят, която вървеше пред мен към салона за почивка. Настигнах я при стълбата и изказах възхищението си от танца й. Но тя изглеждаше доста възбудена и набързо ми отговори, че ще се видим след малко в трапезния салон. После сви зад ъгъла към левия борд. Влязох през вратата откъм десния борд. Видях, че Ван, Лиу и Пън още не са се върнали, и продължих разговора си с двете момичета.

— Как беше облечена Бадемов цвят, когато я видяхте? — запита съдията.

— Тя бе все още с белия си танцувален тоалет, Ваша Милост, но върху него бе облякла къс жакет от зелен брокат.

Съдията го изпрати да седне на мястото си и нареди на Ма Жун да доведе покровителката на куртизанките от съблекалнята.

Масивната дама заяви, че съпругът й притежава къща в Квартала на върбите, към която принадлежат Бадемов цвят и другите пет куртизанки. Когато съдията я запита кога е видяла Бадемов цвят за последен път, тя каза:

— Когато се завърна от танца си, Ваше Превъзходителство. И колко хубава беше! Аз й казах: „Най-добре ще направиш бързо да се преоблечеш. Цялата си вир-вода и ще настинеш!“ И наредих на слугинята да приготви за нея една хубава синя рокля. А Бадемов цвят изведнъж избута слугинята настрани, облече един зелен жакет и излезе! Тогава я видях за последен път, Ваше Превъзходителство, кълна се! Как е било убито горкото пиленце? Тази слугиня разказва една такава странна история… Тя казва, че…

— Благодаря ви — прекъсна я съдията и нареди на Ма Жун да доведе слугинята.

Девойката влезе, като ридаеше неудържимо. Ма Жун я потупа окуражително по гърба, но без особен резултат. Тя проплака:

— Отнесе я злото чудовище от езерото, Ваша Милост! Моля ви, Ваша Милост, нека се върнем на брега, преди то да е потопило кораба! Какъв ужасен призрак! Видях го със собствените си очи!

— Къде видяхте този призрак? — попита удивен съдията.

— Той я повика през прозореца, Ваша Милост! Точно когато мама ми казваше да извадя синята рокля. И госпожица Бадемов цвят го видя! Той я викаше, Ваша Милост! Как би могла да не се подчини на този пъклен зов?

Откъм салона се дочу сподавено шушукане. Съдията удари с ръка по масата, после запита:

— Как изглеждаше призракът?

— Той беше огромно, черно чудовище, Ваша Милост! Видях го ясно през прозрачната завеса. В едната си ръка размахваше дълъг нож, а с другата ръка… я викаше!

— Можахте ли да видите какви бяха дрехите и шапката му? — попита съдията.

— Нали ви казах, че беше призрак! — отвърна възбудено девойката. — Нямаше определена форма! Беше просто една отвратителна, ужасна черна сянка!

Съдията направи знак на Ма Жун и той отведе прислужницата.

След това Ди изслуша Анемония и останалите четири момичета. С изключение на Анемония, която съдията сам бе изпратил да търси танцьорката, никоя от тях не бе напускала трапезния салон. Бяха разговаряли помежду си и със Су. Не бяха забелязали Ван, Лиу или Пън да излизат и не можеха да си спомнят точно кога се е завърнал Су.

Съдията стана и заяви, че ще разпита слугите и екипажа на горната палуба. Докато изкачваше стръмните стъпала, следван от Хун, Ма Жун отиде с капитана на кораба да събере екипажа.

Съдията седна на кръглото столче до парапета. Той бутна шапката си назад, за да открие челото си, и каза:

— И тук е така задушно, както и вътре!

Хун бързо му предложи ветрилото си и каза унило:

— Този разпит не ни доведе до нещо съществено, Ваша Милост!

— А, май не е точно така! — каза съдията, като енергично размахваше ветрилото пред лицето си. — Мисля, че той изясни нещата до известна степен. Боже мой, Ван не излъга, като каза, че гребците са лоша сган! Те никак не ми харесват!

Гребците, които в този момент се появяваха на палубата, мърмореха недоволно помежду си, но няколко ругатни на Ма Жун и капитана ги накараха бързо да замълчат почтително. Слугите и готвачите бяха накарани да се наредят срещу тях. Съдията счете за излишно да разпитва кърмчията и слугите на гостите, защото Хун го увери, че те бяха слушали с такова внимание пикантните истории на Ма Жун, щото на никой от тях не би минала мисълта да се отдели от мястото си.

Съдията започна разпита със слугите, но те не можаха да кажат много. След започването на танците бяха отишли в кухнята да закусят набързо. Само един от тях се бе качил да погледне дали в трапезния салон не се нуждаят от нещо. Той бе видял майстор Пън да повръща изобилно, надвесен над перилата. Но тогава Лиу не бил с него.

Щателният кръстосан разпит на готвачите и гребците изясни, че никой от тях не е напускал трюма. Когато кърмчията извикал през отвора на палубата, че гребците могат да си починат, те захванали да играят на комар и никой дори не помислил да изостави играта.

Когато съдията стана, капитанът на кораба, който разглеждаше небето с неспокоен вид, каза:

— Страх ме е, че наближава буря, Ваша Милост! Няма да е зле да се върнем на брега. Този кораб трудно се управлява в бурни води!

Съдията кимна и слезе по стъпалата. Той отиде право в главната спалня, където Цяо Тай стоеше на пост при мъртвото тяло на танцьорката.