Докато пишех трилогията, получих ценна подкрепа, поощрения и конструктивна критика от много хора. Бих искала да благодаря на:
Мама и татко, защото повярваха, че мога да бъда такава, каквато поискам; на Ивон Хирдингъм, по-голямата сестра, която винаги съм искала; на Пол Маршъл за неизчерпаемото му желание да препрочита; на Стивън Пембъртън за литрите чай и няколкото наистина глупави предложения; на Антъни Морикс за дебатите върху въоръжението и бойните техники; на Майк Хюз, който безразсъдно мечтае да стане герой на книга; на Шели Муър за приятелството и откровеността; на Джулия Тейлър за нейната щедрост и на Дърк Страсър за това, че се опита.
Както и на Джак Дан за това, че ми даде увереност в собствените ми писателски умения тогава, когато най-силно имах нужда; на Джейн Уилямс, Виктория Хамънд и най-вече на Гейл Бел за това, че ме посрещнаха топло сред мейнстрийм авторите в центъра „Варуна“ и на Каръл Буутмън за нейната мъдрост.
Не мога да забравя и Ан Джефри, Пол Потики, Дона Йохансен, Сара Ендакът, Антъни Оукмън, Дейвид и Мишел льо Блан и Лес Питърсън.
Огромни благодарности и на Питър Бишъп и екипа от „Варуна”. Не мога да изразя с думи, колко много ми помогнахте. И последно, но не на последно място, моите специални благодарности на Фран Брайсън, моят агент и героиня, за това, че издигна книгите ми на едно по-високо ниво, както и на Линда Фанъл, която каза: „Да, моля!”.