Голямата печалба

Точно по средата на обявата, поместена на цяла страница, се намираше някаква издутина с размери два на три сантиметра — малка, залепена хартиена чантичка, която тутакси събуди любопитството на Хенри. Краищата на издутината бяха обозначени с щрихована линия. А причината да се откроява сред своето обкръжение беше нейният цвят.

Най-напред Хенри си рече, че щом разкъса залепената върху страницата на списанието чантичка, от нея ще се покаже някое малко козметично флаконче или нагъната цветна илюстрация. Но когато зачете текста на обявата, той изведнъж промени мнението си.

В най-горната част на страницата с големи черни букви бе написано: ГОЛЯМА ЛОТАРИЯ С НАГРАДИ. По-долу Хенри прочете: „Не изпускайте възможността да спечелите едно пътуване с особен характер! Пътуване, което не се предприема често! Единствено по рода си, неповторимо! Първа лотария от този вид! Само след няколко секунди вече ще знаете дали печелите. Просто отворете по щрихованата линия хартиената чантичка, разположена в средата на тази страница — ако на марката, която ще извадите отвътре, има златен венец, Вие сте сред печелившите!“

Любопитството на Хенри достигна небивали размери. Без да чете по-нататък, той прекара нокътя на десния си палец по щрихованата линия. Раздра хартията, затърси с пръст, докато най-сетне в ръката му се появи марка. Марката беше гумирана откъм опаката си страна, беше назъбена, а рисунката върху нея представляваше златен венец. Златен венец!

Разтреперан, Хенри зачете по-нататък: „Ако сте имали щастието да ви се падне марка със златен венец, навлажнете я с езика си и я залепете върху пощенската картичка.“

— Боже милостиви! — въздъхна Хенри и притвори очи. Видя се под палми край синя лагуна. Почувства под себе си топлия, ситен пясък. Усети свежата, тръпчива миризма на океана, сладникавия аромат на екзотични растения. Дочу прибоя при рифа, смеха на красавиците от южните морета, нежни и мургави, възбуждащи и очарователни… Или пътуването, което несъмнено бе спечелил, щеше да го отведе в Мексико, в Африка или дори в Непал? Та нали става дума за пътуване, което не се предприема често!

Хенри трескаво измъкна една пощенска картичка от чекмеджето на писалищната си маса, взе марката с палеца и показалеца си, прекара език по гумираната повърхност, обърна марката и я залепи върху картичката. „Остава да видя само адреса на организаторите!“, разсъждаваше Хенри, мъчейки се да не обръща внимание на странния вкус, който усещаше в устата си. И прочете: „Навлажнихте ли марката с езика си? Залепихте ли я върху пощенската картичка? Много добре! Сега вече нищо не може да попречи на пътуването Ви.“

През главата на Хенри отново мина мисълта за адреса. Къде беше той? Трябваше да държи обявата все по-близо до очите си, защото буквите непрекъснато се смаляваха. И виж ти, те изведнъж затанцуваха пред очите му!

„Пътуването, което спечелихте, вече започна — и то в момента, в който езикът ви докосна гумираната страна на марката. Пътуване във вечността, следователно — единствено по рода си пътуване! Приятен път ви желае

Вашето погребално бюро!“