Гост

© 1903 Елин Пелин

Публикуван за пръв път в сп. Летописи, IV, кн. 9–10, юли-август 1903, с. 234–236, с подзаглавие „Разказ“ и подпис Елин Пелин.

За първообраз на Велин е послужил роднина на Елин Пелин, произхождащ от съседното село Белопопци. Самият Елин Пелин казваше, че описаната случка станала у тях: късно вечер, когато баща му не бил в къщи, дошел някакъв далечен сродник, разправял на майка му, която била доверчива жена, всевъзможни небивалици за себе си, пренощувал у тях и на сутринта изчезнал с чеширите на баща му; в къщи често се подигравали с майка си за нейната наивност. — С доста значителни поправки включен в Разкази, т. I, 1904, с. 77–83, и почти без изменения в следните издания на Разкази, т. I. Наново преработен и включен в СI1, 1938. с. 46–53. — В Разкази, т. I: „В тъмната стая играеше с големите сенки на нещата слаба светлина от мъжделивото кандило, което трепкаше пред лика на Божията майка в почернелия иконостас.“ В СI става: „В иконостаса пред лика на Божията майка мъждукаше кандило. Неговата слаба светлина играеше леко е мътните сенки на нещата в стаичката.“

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2008

Публикация:

Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906

Редактор: Светла Гюрова

Издателство „Български писател“, 1972 г.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5265]

Последна редакция: 2008-02-06 12:00:00