Котката Зима

Отде е пристигнала точно, не зная,

и отде толкоз ласкавост взима,

но, виж по стъклата на класната стая

как търка гърба си Котката Зима.

Облачно-сива,

сънно-красива,

опашка от пушек към небето извива,

кълбо от мъгли ту търкаля, ту гали

над бели площади и бели квартали

и по къщите лази със мекички лапи,

сякаш преглежда домашни долапи,

и ме кани навънка… — Не, не, не съм глух,

госпожо-учителко, признавам, не чух

какво казахте точно, но тази Котана,

сякаш са мишки, всички мисли ми хвана

и ги понесе далеч от граматиката,

от географията и от математиката,

към пързалки, шейнички,

елени, елхички…

Котката Зима, тя ме разсея —

затуй напишете забележка на нея!