Чудно чудо би било,
ако някак би могло
да изникват на децата,
вместо косми по главата,
разни видове цветя,
според туй, с какво е
тя пълна вътре. Щом на този,
примерно, растат му рози,
значи, славно е момче,
и е също явно, че
щом са тези двама други
цели в мрачни теменуги,
сигурно замислят разни
пакости разнообразни;
а какво подсказва тоз
фантастичен алаброс
от разчорлена коприва?
Явно, чорлави такива
са и мислите безброй,
от които никне той…
Ех, че смешна ще е тая
наша цветна класна стая!
Само дето може в миг
да се чуе грозен вик:
— Кой там, вместо да внимава,
с глупости се занимава!
Ставай и веднага вън,
ти с магарешкия трън!