Лунната братовчедка

Насън Лунната братовчедка получи откровение, че има роднини на Луната. Беше го предчувствала, защото в която и страна да идеше, винаги се натъкваше на хора, които й се струваха познати и близки. Това не бяха приятели, никога по-рано не ги бе виждала, пък и те не разбираха езика й. Причината бе по-скоро във външността: наклонът на главата, заоблеността на ноктите, изпълнената с очакване поза на краката. Чувстваха се взаимно привлечени, преди още да бяха забелязали тези подробности. На оживения централен площад в някой екзотичен град пред нея, която се открояваше сред останалите, ненадейно изникваше човек. Той тръгваше така уверено насреща й, сякаш предния ден се бяха разделили. Нескрито я обгръщаше с поглед, а и на нея той вече бе направил впечатление повече от всички. И макар понякога да са възможни грешки — все пак невероятно е двама непознати, които никога преди не са се срещали, да грешат по едно и също време, по един и същ начин. А и твърде скоро се установява, че тук няма никакви кроежи, защото щом ненадейно изникналият не желае нищо, а просто се поддава на своето чисто удивление, щом тя съзира, че в душата си човекът изпитва същото, каквото и тя, това сигурно означава нещо.

Лунната братовчедка не изпуска никой ненадейно изникнал, било то мъж или жена, но предпочита жените, понеже при тях по-бързо могат да се предотвратят недоразумения, които лесно водят до разочарования. Прави малък опит и обикновено се намира трети език, на който да се разберат. Те сядат някъде, разказват си откъде са и скоро привидното разстояние се стопява. Много се е странствало на този свят и по неизброими причини хората са напущали страната си. Земята е малка, днес това е известно, и отдалечеността не означава много. Едва са споменали някое име, което говори нещо и на двамата, и при малко търпение и повечко такт установяват — просто да не повярваш, — че произлизат от една и съща фамилия и може би дори са предчувствали съществуването на другия. Който притежава усет за подобни неща, който има открити очи и спомени, не му се налага да бере грижи с чужденци, защото навсякъде намира роднини.

— Водя си ги на книга — казва Лунната братовчедка, — и само по този начин пътувам. Не познавам страна, в която да не открия роднини. Светът не може да е толкова лош, както говорят. Защо всички не търсят своите фамилии? Вместо като ходи в чужбина да бъде там чужденец, човек да пътува, за да се чувства у дома си.

Тя е доказала верността на своето предчувствие и където да се намира, усеща се отлично, защото първото нещо, което извършва, след като пристигне някъде, е: да открие своята фамилия. Справя се и в най-малките страни и дори в някоя държава да живееха не повече от десетина човека, поне един от тях съвсем сигурно щеше да се окаже неин роднина.

Когато се подготвяше първият полет до Луната, тя се погрижи да прати послание до тамошната си братовчедка. Убеди един от пилотите колко важно е да установи този контакт и той обеща, щом стъпи на Луната, най-напред да предаде писмото й. Още не знаем със сигурност дали е намерил нейната братовчедка. Но всичко е възможно и щом се установи, че и този път чувството й не я лъже, прозвището „Лунната братовчедка“, както сега подигравателно я наричат, ще се превърне в нейна почетна титла.

1974