Моис

Да речеш, че е евреин, не е! Макар че на сватбата му, като попитали едного — Кой се жени? оня отговорил: — „Един евреин“.

Само името, по-право прякорът му, е еврейски. Е, разбира се, и физиономията му — скулесто лице с типичен еврейски нос и бързото му бърборене. Та нали те го запознаха с хубавата ученичка-еврейка!

Представил й се, че бил полуевреин — баща му българин и майка му — еврейка. А последната, не само че беше чистокръвна българка, но коренът й е от рода на войводата Стефан Караджа. От това запознанство му остана само името — Моис, което ние, съучениците, му лепнахме и което замести през целия му живот гражданското му име Стефан Димитров Хаджистефанов.

И в училището, и в живота, и в службата Моис беше добродушният веселяк, зевзекът, неудачникът, човекът с дълбоко вродена в душата му черта — милосърдие.

Ученик дойде от друг град в класа ни. Беше зима и кишаво време, а той — обут с галоши почти без подметки. Моис го завежда в джамията, избира му едни нови галоши по мярка на крака му от тия, оставени от молещите се вътре. Кражба, разбира се, няма, а само подмяна. Пък и турчинът сигурно е останал доволен, защото има една такава турска поговорка: „Каквото Аллах даде, все е хубаво!“

Както всички, така и Моис беше малко суеверен. Черна котка минеше ли му път или пък срещнеше ли поп, него ден го приютяваше „Тюлбето“.

Точно пред гимназията с него срещнахме поп Костадин и Моис побърза да ме тупне по гърба и както си е гръмогласен, изрева: „Предавам ти попа!“

Той го предаде, ама поп Костадин го хвана здраво за ушите и го заведе право при директора. То не стига, че му намалиха поведението с три единици, но и оттогава си остана с щръкнали уши!

Това злощастно съприкосновение с църквата обаче не му попречи и не го спря да кандидатства и да бъде приет като редовен студент в Богословския факултет — София.

И тук обаче нали си е християнска душа, се ръководил от Божата заповед: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си!“

Но Моис сам нямал две ризи, та посегнал да вземе от ония, дето ги имат. Посегнал при служене в църквата „Александър Невски“ на Божи дар, оставен пред икона — чифт чорапи и ги дал на беден състудент. За това му прегрешение след заверени вече два семестъра е изключен от факултета. С това църквата загубва един добър бъдещ Божи служител с гръмогласен басов глас. Затова пък железниците спечелват един много добър професионалист-железничар.

Но и тук потвърждава, че е неудачник.

При първата жп маневра объркал сигнала на свирката и вместо да даде сигнал „Спри“, надул я до пръсване със сигнала „Лашка“, та изкарал два товарни вагона извън релсите и ги посадил като музейни жп експонати в градинката на гарата.

Като чиновник на Сточна гара — Казанлък той служи дълги години.

Но нали си е всезнаещ и лесно се кандърдисва, та де има дупка все с него я запушват.

За няколко месеца го командироват за началник-гара Павел баня.

Една нощ обаче, махмурлия ли бил или що, но чул в просъница, когато влакът изсвирил наблизо. Скочил от леглото като опарен и тъй както си бил по бели долни гащи и гимнастьорка фанелка, само нахлупил червената шапка, грабнал показалката и изскочил на перона. Спрял влака и не го пускал заради някакви колети. И даже когато от прозореца на първа класа се обадил мъж: „Защо влакът не тръгва?“, Моис му се озъбил:

— Ти си гледай работата!… И прибирай физиономията си в купето!

Гледай си работата! Да, но… мъжът бил министърът на железниците, та Моис едва не изпуснал своята. Отървал кожата с намаление на заплатата му.

То той това намаление и не го почувствал много, защото и без това заплатата му не била изплащана няколко месеца.

Именно това задържане на заплатата му го изпраща малко по-късно зад решетките.

Изплатили му я наведнъж. Много пари! И, разбира се, заслужава си почерпката в кръчмата „Бяло агне“. И нали си е с широки пръсти и се раздава на ближните, порядъчно почерпен вече, влиза в сладкарница „Савоя“ на площада, плаща пасти и тава баклава, слага ги на маса и поканва всички присъстващи в сладкарницата да се черпят.

— Само на ей оня мушморок не давам — посочил той седналия мъж на маса в сладкарницата, негов съсед-съмахленец.

Да!… Ама нали и оня отдавна му имал зъб и му търсил цаката! Изскочил от сладкарницата и право в милицията.

До вечерта Моис го прибират в ареста, за да установят, отгде има толкова пари, за да харчи с широка ръка.

По него време е обрана Новенската църква!

Та Моис, догдето се оправи, гледа няколко нощи звездите през решетките на ареста.

Някъде по това време се и оженва. Оженва се късно и става баща в дните, когато абитуриентският ни випуск празнува 25-годишен юбилей.

Затова, когато синът му бил вече в детската градина и той отишъл да го прибере, една лелка рекла на детето:

— Митко, тичай, лелиното, че дядо ти идва да те вземе!

Моис обаче нямаше щастието да стане действителен дядо — да дочака внуци. Почина в годината на пенсионната си възраст, когато Митко бе още ученик.