Мъгляви дебати

Някой беше хвърлил мъгла в каньона и не бързаше да си я раздига. Тук-там се провиждаха природни дадености. Нейде слънцето набираше рейтинг и бродираше озонови дупки в мъглявината отсам Андромеда. Ухаеше на „Медалион с гъби“, но без чер пипер, жалко! Близките избори също намирисваха.

Интонационната им среда пращеше по шевовете и сочеше все по-светли хоризонти. Мегафонът на Прекупвача на овчи кожи се обаждаше на най-подходящите места като черна станция.

Някъде към осем — мъглата започна да се утаява и в горния и пласт се избистриха най-високите постижения на строителния гений в микрорайона: кубето на църквата и коминът на дяд’Дорчовата къща. В случая — позлатени контражурно и блестящи.

Дяд’Дорчовата къща беше расла само на комин. И в ясно време да я гледаш, откъм нас, откъм вас, както и откъм ония — там, само един комин у нея. Друг е въпросът, че към комина има лепнато нещо като къща, за каквато се води в градостроителния регистър. За посветените случая е ясен, независимо от мъглата около нея — просто всичкия материал гласен за къщата, влязъл в комина. И не само камък, тухли и отлежал варов разтвор — в градежа на комина имаше не малък брой въжделения, естетски каприз, както и дузина керемиди, двойно препечени.

Във връзка с керемидите, в момента се създаваше предпоставка за дебати. Дяд’Дорчо докладваше пред Експертния съвет — заел съблюдателна позиция в голямата озонова дупка, в подножието на комина, че за похлупак на въжделенията му, както и за финал на финансирането на обекта са били необходими дузина цигански керемиди, двойно препечени.

Макар и мъгляво, по време на докладната ясно се виждаше, че Меймедчето явно нервничеше. При двадесет и второто споменаване на термина „Цигански керемиди“ толерантността му спадна с два пункта, като мина на задна позиция и пресече:

— Аде, де! Стига с тази погрешна терминология! „Цигански керемиди“! Де толкози акъл в нашия, местен циганин — да ти изобрети керемиди! Да ги открадне — да! Да ги продаде — да! Дори да ги произведе! Но да ги измисли, с това да заслужи правото да се наричат „Цигански керемиди“ — аде, де! Керемидите са „Турски керемиди“! Стара цивилизация, стара култура, стара архитектура, какво ли не е измислила, че едни керемиди няма да измисли! Кажи им, бе даскал Славе, барем си ги учил!

— Точно тойзи урок не сме го минавали, но въпросът е друг. В кое време живеем, бе хора! Още от кога е въведена на въоръжение Марсилската цигла, ние на керемиди ще си играем… Наслоения от турското робство. Робска психотерминология!

— Кротко, кротко, кротко! — се включи Кротък Тони, личност с известен стаж като разсилен в арбитражния съд. — Ще ви обясним, ще ви просветлим и по тойзи въпрос. Според юристпруденцията дебатите са относно „Римските керемиди“. А те от своя страна фигурират по покривите на света още от римско време, разнасяни от римските легиони, какъвто впрочем е случаят и с римските цифри, римското право, римската баня, римската стена…

— Не щеш ли и Римски-Корсаков?! — изтърси сприхаво Меймедчето, известен на младини като вътрешен в оперния балет.

Междувременно слънцето изтули всички озонови дупки, реши изцяло пъзела на ситуацията и открои невероятната гледка на раздрънкан мерцедес, модел от римско време, с нещо като сервирана, препечена, мазна човешка глава на покрива.

Прекупвачът на овчи кожи, проврян като крив кюнец през люка на возилото, дрезгаво изстреля през мегафона, стиснат между щръкнали мустаки и отрупани със злато пръсти:

— От „Римски керемиди“ до „Ромски керемиди“ има само един лапсус лингве, сиреч — грешка на езика!… Овчиие кожиие купууууваааме!… — и срита водачът на МъПъСъто, докато не са ги подгонили…

Уж мъглата се беше вече съвсем утаила, пак нещо се размъти, доколкото да погълне препечената прекупваческа, мазна, черна глава, ведно с тавата ѝ.

Дебатиращите загубиха ищах за прения и всеки пое по делата си. Дяд’Дорчо остана насаме с комина си и двамата се засамосъзерцаваха.

Октомври 1996 г.