На помощ, Мих. Мих.!

До Директора на Холмската гора

Другарю Директор!

Вчера, 17 юли, с жена ми и дъщеря ми посетихме с цел почивка вашата гора. Другарите от Управлението на времето не ни подведоха, през целия ден времето беше умерено топло до горещо. Нежносиньото небе бе приятно украсено с кълбести облаци.

Обаче почивката ни беше развалена поради небрежността на Вашите служби. Първо, защо в Холмската гора има толкова много дървета, съборени от вятъра, храсталаци и дори блата? В Прудската гора, където ходим често, няма нищо такова. Второ, водата в езерата се оказа незатоплена, което ни лиши от възможността да се изкъпем. И на края трето, което е вече истинско безобразие, изпожилиха ни оси! Според мен този факт представлява явно нарушение на Закона за регулиране на природата, който гласи, че животните, а също така и насекомите, способни да причинят вреда на човека, подлежат на неутрализиране. Със своите ужилвания осите ни нанесоха сериозна вреда и колко още ще причинят на други почиващи!

Също така не забелязах дейност на киберите за благоустройството на Вашата гора. Т.е. на нашата гора, доколкото и аз съм неин стопанин, както милиони други граждани. Всичко това е много тъжно другарю директор! Напомням Ви за Вашата отговорност и очаквам отстраняването на посочените недостатъци.

С уважение Т. Двоекомишченко

Уважаеми другарю Двоекомишченко!

Искрено съм огорчен от неуспехите по време на Вашата почивка. За всичко е виновна очевидно неточната информация, получена от Вас за Холмската хора. За разлика примерно от Прудската гора, тази гора не представлява парк. Именно по тази причина там не се предвижда почистване на територията от храсталаци и блата, също както и затопляне на водата в езерата. Що се отнася до осите, като съчувствувам напълно на Вас и семейството Ви, трябва да отбележа, че осите представляват фактор за стабилността на биоценозата1 и като такива не попадат под действието на закона.

С уважение А. Виноградов, главен лесничей

До главния лесничей на Холмската гора др. А. Виноградов

Напълно откровено трябва да Ви изразя безкрайното си недоумение и възмущение от съдържанието на Вашия отговор. Мене ме изпожилиха, а Вие се позовавате на биоценозата! Аз си изподрах целите ръце и крака и съпругата ми също, а Вие намеквате, че, ето на, вината е моя, че уж Двоекомишченко не се е ориентирал къде е гора и къде — парк! А аз ще Ви кажа така, другарю Виноградов. За какво работим ние? За щастието на човека. А какво щастие ще бъде, след като подведомствената Ви гора ми причини толкова неприятности, разваляйки целия ден на семейството ми? Следователно Вашата работа не допринася за щастието на човека. Това е главното и няма защо да бягате от критиката. Отговорът Ви, извинете, е нездрава бюрократична отживелица, пренебрежение към нуждите на обикновения човек, а също така грижа за честта на мундира. Гората, видите ли, не била парк! Че тогава направете я парк, да не би да не ни стигат кибери?

Оставам с надеждата да получа отговор по същество. Напомням, че природата съществува за човека, а не обратно.

С уважение Т. Двоекомишченко

Уважаеми другарю Двоекомишченко!

Не можете ли да разберете, че режимът на Холмската гора е разработен въз основа на науката и че не е възможно всички гори да бъдат превърнати в паркове! А да не говорим за това, че пълното превръщане на горите в паркове ще се отрази отрицателно върху природата на цялата планета, един такъв акт би предизвикал протеста на милиони хора, желаещи да почиват сред истинска, само леко облагородена природа. Повтарям още един път: много съм огорчен от Вашите злополуки. Но ако на Вас не Ви харесва гората, нищо не Ви пречи да почивате в парковете. Така ще отпаднат всичките Ви неприятности.

С уважение А. Виноградов, главен лесничей

До Областната дирекция на горското стопанство

Уважаеми другарю Директор!

Препращам Ви моята преписка с др. Виноградов. От нея съвсем очевидно следва, че някои Ваши сътрудници не желаят да се съобразяват с нуждите на обикновените хора, не искат да се товарят с работа по благоустройството на поверените им от нас територии, не се вслушват в чуждите мнения и бягат от критиката, като се позовават на науката. На всеки е ясно, че Холмската хора е по-красива от другите, по-богата е на плодове и гъби и следователно би трябвало напълно да съответствува на интересите на почиващите, а не да остава, не знам в чий интерес, обект независещ от човека, противоречащ на неговите стремежи. И на края, в подведомствената на дирекцията Ви гора ми бяха причинени сериозни неприятности от страна на осите. Не за себе си се грижа, разтревожен съм за съдбата на хилядите други граждани, които по вина на др. Виноградов получават същите ужилвания и драскотини, а може би и по-сериозни сътресения.

Искам възгорделия се чиновник др. Виноградов да бъде подведен под най-строга отговорност и да се вземат решителни мерки за оправянето на възникналото в Холмската гора положение. В противен случай аз няма да оставя това така.

С уважение Т. Двоекомишченко

Бележка до А. Виноградов

Саша!

От тебе се оплаква Двоекомишченко. Ама че тип, направо археологично изкопаемо! Отговори му колкото можеш по-деликатно, че да миряса.

С поздрав С. Ребров, областен директор

Бележка до С. Ребров

Означава ли това, че Холмската гора следва да бъде превърната в парк и да се унищожат осите?

С поздрав А. Виноградов

Бележка до А. Виноградов

Да не си откачил? Не по-зле от мене знаеш до какво ще доведе нарушаването на и без това напрегнатото екологично равновесие на областта. Отговори му и толкоз. Бъди дипломат.

Твой С. Ребров, директор на областта

Бележка до С. Ребров

Но в такъв случай при следващото си посещение в гората Двоекомишченко ще види, че продиктуваният от теб и подписан от мене отговор е чиста лъжа. Сещаш ли се за последствията?

Твой А. Виноградов, главен лесничей

Бележка до Михаил Михайлович

Скъпи Мих. Мих.!

Макар че вече сте пенсионер, аз знам, че съдбата на управлението на горите живо Ви интересува. Изпращам Ви цялата преписка с някой си Двоекомишченко. По Ваше време все още се срещаха канцеларски истории, може би Вашият богат опит ще Ви подскаже оптималния изход от тази каша.

Винаги Ваш С. Ребров

Бележка до С. Ребров

Мили момчета!

Благодаря, че се сещате за стареца. Ах, колко сте несръчни! Нима така се води преписка с двоекомишченковците? Но нищо, работата е поправима. Прилагам текста на отговора.

Винаги ваш М. М.

Дълбокоуважаеми другарю Двоекомишченко!

Позволете да Ви благодаря за критиката. Стопанството на Холмската гора се води в съответствие Държавен стандарт № 7738/11, отменянето на който според разпореждане 0095581 е допустимо при наличие на молба, което се установява от параграф УТ 75–2 на Устава за горски стандарти, след като даденият акт се съгласува с Института по горите и другите заинтересовани организации. По този въпрос от наша страна ще бъдат предприети необходимите мерки. В тази връзка на др. Виноградов са дадени необходимите разяснения, а неговите действия получиха принципна оценка, като бяха направени съответните организационни изводи. Благодарим Ви още веднъж.

С уважение С. Ребров, областен директор

Бележка до Михаил Михайлович

Вие сте гений! Двоекомишченко ни благодари за обстойния (!) и делови (!!) отговор. Сега вече, изглежда, ще можем да се занимаваме с преките си задължения.

Благодаря!

С. Ребров, областен директор

Телефонен разговор между завеждащия сектор горски стандарти И. Арзуманов и областния директор С. Ребров

— Серьожа! Тук ни посети някой си Двоекомишченко, показа твое писмо. Вие какво, май съвсем сте се видиотили във вашата гора?! Да бяхте му отговорили вежливо, че е глупак и демагог — и толкова.

— Ами отговори му ти.

— Не разбирам от какво се страхуваш…

— От нищо не се страхувам, но към нас той няма повече претенции. Дошъл е при тебе, ти му отговаряй.

— Но вие сте го предизвикали, този питекантропус!

— Повдигнатият от него въпрос е извън нашата компетентност.

— Пфу! Говориш също като Мих. Мих. Е добре, ще те науча аз тебе…

Уважаеми др. Двоекомишченко!

Срамота е в наше време да се занимавате с демагогия. Помислете разумно……………………

И. Арзуманов, завеждащ сектор горски стандарти

Телефонен разговор между И. Арзуманов и С. Ребров

— Серьожа! Какво да правя? Няма кога да работя, непрекъснато ме карат да обяснявам, защо съм отговорил на питекантропуса, че е питекантропус…

— Сам си си виновен.

— Но това е истина!

— Някой спори ли с тебе?

— Не, всички са съгласни. Но, от друга страна, всички твърдят, че не можело така грубо с човека… Може и да е така. Но такава хуманност после излиза през носа!

— Виждам.

— Някакво идиотско безизходно положение!

— Защо безизходно? Обърни се към Мих. Мих.

— Към този бюрократ?

— Нали знаеш, клин клин избива.

— Сигурен ли си?

— Напълно — сам съм опитвал — помага. Сега си мисля с ужас какво ще стане, ако Мих. Мих. умре преди последния Двоекомишченко.

— Хъм! Струва ми се…

— Какво?

— Още два-три такива случая и Мих. Мих. ще има достоен приемник.

— Кой?

— Ти!