Нашето нещастие и нашата сила

Централният, ако не единственият мотив за срещата в Ревел между Едуарда VII и Николая II е безспорно македонският въпрос. След миналогодишната англоруска конвенция върху палящите проблеми в Средна Азия можеше да се предвиди, че двете държави ще разпрострат рано или късно своето съглашение и върху македонския въпрос. Защото причините, които предизвикаха конвенцията между двете страни по персийския, афганистанския и тибетския въпроси са налице и в Македония. От еднана страна, вследствие радикалната промяна в общата международна конюнктура след поражението на Русия в Крайния изток, вековната вражда между двете държави в голяма степен се притъпи, понеже Русия вече не можеше да мисли за агресивна политика в Азия и английските интереси тук не бяха, както преди, заплашени от страна на Русия. От друга страна, двете държави имат жизнен интерес да турят пречка на германското триумфално шествие в Предна Азия.

След внезапно открития от барон Ерентала проект в делегациите за железницата Увац-Митровица-Солун Русия и Англия се почувствуваха реално засегнати в Македония. Толкоз повече, че зад гърба на Австрия стои Германия. Мюрцщегското съглашение, от което се възползува само Австрия, трябваше да се скъса.

Англия и Русия, за да препречат пътя на Австрия и Германия в Македония, фатално бяха заставени да прегърнат обща реформена програма за Македония. И така, от една страна, да изпречат бариер на австрийското нахлуване в Македония; от друга — да се тури край на вълненията във вилаетите, вълнения, които дават възможност на Австрия да лови риба в мътна вода, двете сили трябаше да се съгласят и върху нашия въпрос. Най-после общественото мнение, главно в Англия, дето населението е с високо правосъзнание, и отчасти в Русия, бе възмутено дълбоко от дивите изстъпления на турските власти и от тяхното косвено съдействие на чуждите въоръжени пропаганди. Ето главният мотив в общи черти за срещата в Ревел.

Какви ще са сетнините от тая среща?

Решаването на македонския въпрос при днешната международна обстановка и при взаимното съотношение на вътрешните реални революционни и консервативни обществени сили е възможно само посредством редица компромиси. Зла мащеха орисия ни е запратила в един пленителен кът, днес превърнат в юдол на плач, дето се преплитат и взаимно се изключват непримирими интереси. Тук се кръстосват диаметрално противоположните стремежи на разните нации, които живеят в страната. Полетът на българското население в Македония, неговия устрем към свободен политически и културен живот е спъван от другите нации. Турското население в страната днес за днес, па и за близкото бъдеще е и ще е доволно от сегашния режим; то е най-консервативната обществена сила, защото отчасти е гарантирано и главно — защото гние в дълбоко невежество. Гръцкото население под влиянието на атинските шовинисти, които бълнуват за някогашната византийска империя, е върл, непримирим враг на свободна, неприсъединена към Елада Македония. Също изкалъпените с огън и пари сърби под натиска на белградските шовинисти се противопоставят на нашия идеал — автономна Македония.

Но други несравнено по-мощни фактори се напречват пред нашия път: жизнените интереси на великите и малки сили в Македония. Тук е нашето нещастие. Но тук е и нашата сила, понеже даже обединени всички недоволни и опозиционно наострени елементи в Македония, пак няма да успеят да сломят днешния режим, защото той разполага с огромни отбранителни средства. Ето защо намесата на Европа в македонския въпрос за нас е необходима; от друга страна, тя е и неизбежна, понеже великите държави там имат свои реални интереси, против осъществяването на които яие сме безсилни да се борим. Обаче намесата вследствие на неумолимите, полярно противоположните интереси на великите сили ще е възможна само във формата на компромиси между взаимно изключващите се домогвания на заинтересуваните държави; посредством компромиси между вътрешните в страната революционни и консервативни сили; посредством компромиси между историческата султанска власт и устрема на македонското население към свобода. Но компромисите страдат от едно органическо неизбежно противоречие: те са временни. Чрез редица компромиси, които ще са ред етапи в развоя на македонския въпрос, ще достигнем най-после до крайния идеал на вътрешната организация — пълна автономия на страната.

Ето критерия, с който ще можем да оценим важността на срещата в Ревел. Вероятен резултат от това свиждане между двамата държавни глави ще е синтеза на двете реформени тенденции за Македония — сравнително радикалната английска и плахата руска. За сериозно подобрение от тоя компромис не можем да се надяваме. Но във всеки случай очакваната реформена програма ще е нова стъпка в развоя на нашия въпрос.

Сега за подтиснатите населения в Македония са необходими елементарни условия за сносен живот. Да се тури край на безсмислените национални борби, да се ограничат произволите на турското правителство. Ако предстоящата англо-руска програма гарантира поне минимални условия за живот, ние ще можем да погледнем симпатично на нея.

За вътрешната организация е необходимо да се променят поне отчасти днешните тежки, непоносими за населението условия, за да може тя да промени досегашните свои методи и да продължи своя път към крайния идеал.

София, в. „Илинден“, 26 май 1908 г.