Небът

Точно така се случи. И истината е една алегория на Империята.

— Срещнах го в края на градината, с празен кош на главата и с мръсен парцал около слабините. Това беше единственото имущество, което претендираше, че има на нашата първа среща. Просеше. Беше изключително кльощав и ребрата му се брояха като тези на коша на главата му, разказа ми една дълга история за треска, съдебен процес, бил осъден на екзекуция по съдебен указ. Като източните крале, давали подкрепа на осъдените в изгнание, и аз реших да бръкна в джоба си за нещичко. Рупиите ми се бяха наврели в гънките на палтото, дадох му цялото си съкровище, като дар от небесата. Каза, че съм бил единственият легитимиран Покровител на бедните, който някога е имал честта да познава.

На следващата сутрин се появи пак на верандата, малко позагладил косъм и сресан. Каза, че съм му бил и баща и майка и директна издънка на всички богове от Пантеона, управляващи съдбите на земята. Бил продавач на бонбони, но струвал по-малко от праха по обувките ми. Бях чувал тези приказки и по-рано, затова директно си го питах какво иска. Моите рупии, мрънкаше той, го издигнали до самия рай, но все пак искал да ме помоли за още нещо. Искал да открие будка за бонбони близо до дома на покровителя си, взирайки се с благоговение в моята особа, тъй като аз самият съм осветявал света. Бях така добър да му дам разрешение и той си замина с поклон.

Сега краят на градината ми се наклонява към площада, а самият наклон е коронясан с множество храсти. Има малка алея за каляски, от къщата до булеварда, която минава близо до въпросното място.

На следващият ден видях Небът да седи под баирчето, долу, в праха на площада, на безпощадното слънце, а пред него — пълен кош с бонбони. Беше започнал нова търговия, възползвайки се от щедрият ми дар, а земята му се струваше като самият рай. Запомнете имах само Небът, коша, слънцето и сивият прах в началото на Империята.

На следващият ден той се премести по близо до храсталака и гонеше мухите с палмов лист. Прецених, че трябва да му провървяло.

Четири дни по-късно отбелязах, че се бе преместил под сянката на храсталака и беше опънал парче плат на два клона, за да го пази от слънцето. Имаше повече бонбони в коша. Вече си мислех, че май това е доходен бизнес.

Седем седмици по-късно, Парламента даде земя, близо до моята, за Съдебна палата и поне 400 човека бяха наети за основите. Небът си купи одеало на сини и бели раета, лампа и си нае момче, за да му помага в търговията, която сега се разшири неимоверно.

Пет дни по-късно си купи голяма дебела счетоводна книга с червена корица и стъклена мастилница. И тогава той просто продаваше на кредит, търговията растеше. Бройката на кошовете се увеличи от един на три, насече храсталака и си направи прекрасна малка витрина за кошовете, одеалцето, книгите и момчето.

След седмица и пет дена си построи малка каминка, а дебелата счетоводна книга се напълни. Каза, че Бог е създал англичаните като мен и че съм самата инкарнация на човешката добродетел. Предложи ми като дължимо някои от сладките си и приемайки ги, го уверих, че е под полата на феодалната ми протекция.

Три седмици по-късно забелязах, че момчето му приготвя обяда и че нашият Небът придобиваше коремче. Беше изкоренил целият ми храсталак и беше горд притежател на нова счетоводна книга.

Единайсет седмици по-късно той вече се беше махнал от храстите и си бе направил малка колибка, с хамак в горичката, която беше изсякъл. Две кученца и бебе спяха на хамака. Май Небът си беше взел жена. Каза, че е точно така, с моя помощ беше сторил и това и че съм бил няколко пъти по-добър от Кришна.

Шест седмици и два дена след това, тинята се беше уголемила зад колибката. Пред нея се бяха появили домашни птици и малко вонеше. Градският Секретар ми намекна, че се е формирала помийна яма на площада от отпадъците и че трябва да я почистя. Поговорих с Небът. Каза, че съм Лорд Господарят на всичките му земни стремления и че градината си е само моя собственост и ми изпрати няколко бонбони второ качество.

Два месеца по-късно беше убит един от зидарите в схватка точно срещу лозето на Небът. Инспекторът каза, че било много сериозен случай, влезе в крилото на слугите, обиди съпругата на иконома и арестува самия иконом. Най-странното нещо беше, че по време на убийството всички работници са били пияни. Небът отбеляза, че името ми било като щит между него и враговете му и че скоро щяло да му се роди ново бебе.

Четири месеца по-късно, цялата къщурка беше обградена от глинени стени, доста солидна и почти всичките ми храсти се използваха за храна на петте му кози. Сребърен часовник и алуминиева верижка дрънкаха над доста окръгления му корем. Моите слуги си пийваха по няколко пъти на ден и винаги, когато можеха, прекарваха по няколко часа в Небът. Поговорих си с него. Каза, че въпреки помощта ми и светостта на лика ми, ще направи всичките си жени проститутки и само ако някой намекне, че е сторил нещо незаконно под вечнозелените дървета, аз, Неговият Сюзерен, съм бил длъжен да го дам под съд.

Седмица по-късно нае човек, за да сложи няколко квадратни метра ограда и да загради колибата, защото неговите жени трябвало да бъдат скрити от чуждия поглед. Мъжът вечерта отиде да павира малкият път от площада до къщата. Карах към къщи в полумрака и завих на ъгъла на лозето на Небът. Последното нещо, което помня беше че моите коне са навлезли в най-здравата бамбукова спойка, която съм виждал. И двата звяра паднаха на земята. Единият се опита да стане, но целите му колене бяха в трески. А другият бе така зле наранен, че трябваше да го убия незабавно.

Небът го няма сега. Къщурката му е зарината в собствената си кал, с бонбони вместо сол, като знак, че мястото е прокълнато. Построих си лятна вила нависоко, за да скрия гледката от края на градината, като форт пазещ моята собствена Империя.

Сега вече отлично знам как се е чувствал Яхве. Бил е срамно и напълно погрешно представен в Светото писание.