Неделя в гурата

Едно учениче написало

във свойта тетрадка за класно:

„В неделя бяхме в гУрата

и играхме и беше прекрасно!“

Правописната грешка, разбира се,

учителят стар забелязал,

но със молив червен във ръката,

въздъхвайки тъжно, си казал,

че горите, каквито са днеска,

изпосечени, грозни, едва ли

на тоз негов възпитаник малък

много свежест и хубост са дали,

и че може би трябва наистина

тези днешни гори безобразни,

пълни с рев на мотори, транзистори

и останки от обеди мазни,

да се пишат не вече със „О!“-та,

в знак на радост, възторг, изненада,

а със „У!“-та, в които да има

недоволство и яд, и досада.

— Но тез думички „беше прекрасно“,

със които това учениче

изразило е своето щастие —

той си казал — от тях си личи, че

то е тичало, то се е крило

събирало гъбки, играло

и за три недозрели къпинки

колене и ръчички издрало.

Не, не бива да бъдат вгорчени

тези детски щастливи недели…

Една грешка, и то правописна

все едно, че не сме я видели!