Нощен цъфтеж

Тази нощ валяха

сълзите на нощта —

майски капчици

облечени в ухание,

носи вятъра

най-хубавите миризливи дъждове…

земята зачева с лято,

ей така,

някак си тихо,

наситеноухайно и влажно

замириса на облак

и на душата му

изляла се върху

копнежа сух на земята,

замирисва на влага

на пръст, на земя,

колендро,

на още капчици

по лицето на ябълката,

на попиване замирисва,

на Едно…

пак вали…

водоизлива се,

водо-пада,

водопопива…

сухото ще разцъфне след влагата

топлия утринен вятър

попива влажното ухание

и така го завъртява

разветрява,

че ми се иска да

се втрия в изгрева,

да ме напопие

мъглица на разсъмване

изгрев разтвори мъглицата,

абсорбира я

навън и навътре

с едното си вдишване,

със другото я разпръсна

навътре — навън

и я разчупи на две-три

млечно откраднати късчета,

попивай,

побързай,

разсъмва се

не бързай,

нека ни съмне утрото

да ни залюби

и да ни закука,

когато се любим

пролетно

излюпих си кукувиче

и кукам си,

уча го

да разцъфва сутрин,

пилците ги продадох,

защото ме лъгаха,

почти ми се върнаха

на куково лято,

дръндрънкаха,

та чак ме съсипаха,

ипотекирах си разума

срещу шепа любов,

без поръчители

кой ти опуска,

на мене ми дадоха

щурчето във пазвата

с лихва,

голяма

колкото толкова,

ще връщам живота си

с процент за просрочие,

преча на кукуто

да си кука самичко…

всяка вечер

сама се събличам…

концерта започна —

обещания с вятър обличам

ще ме родиш ли,

защото там,

в утробата ти

ми е тясно

не мога да те любя на кълбо,

ще ме родиш ли

какво е болката

когато раждаш полет,

не мислиш —

имаш ли крила,

разперваш нещо

дето си го знаеш

и литваш

просто хей така

тук си рима /така съм се родила

тук си в рима /така ме пожела

не те познавам в рима /не си ме любил, затова

не те римува /защото съм обикновена

не се римуваш с мен /и откога

защото римата е отражение /симетрия на „да“

но не на цялото…

искам цялото /душа сърце и тяло

най-звучната ни гласна в песента —

О

как се любят римите —

в ритмична стъпка

или във галоп,

завъртат ли се

те на пръсти,

за да се увият

около глаголите

или през междуметия

разнищват краища,

вълни ли са

прибоя да разпеят — разпенят

в ударено и неударено

на сричките,

плуват ли

като във

rima glotis,

където не се раждат,

а отиват

после

да прелеят със гласа ти

римите се любят неритмично,

на вълни

от бързо бавене

до

бавно бързане,

за да не стигат

до отримуване,

не плуват,

само се люлеят,

като гърдите на жена,

която вдишва,

спира въздуха за миг,

а после,

с полуотворени

от жажда устни,

се издишва

да…

жадни са,

усетих как ме изпиват,

но оставят за после,

оставят по малко

във извора,

за да има за пак,

за друго сега

те, римите,

осъмват

до извора,

жаждави

от копнеж,

по малко се пият,

по малко събличат,

начеват се само,

за другото пак

оставят си празното

жаден няма да осъмна до извора,

ще изпия нощта,

за да не може той да се съмне

изворно съмване ти предстои,

когато миглите ти

се вдигнат

ще видиш,

че извора

е изтекъл

от мъка

по изпитото тъмно

ресниците на миглите

се отварят

отключени от твоя поглед,

помилвани от тъмнината

за срещата си с него,

ела да ги посрещнеш

там на кръстопътя

погледен

най-лесно се канят

очите на среща,

покани и сърцето,

бал завихри

за ръцете,

да излитат

безсрамно и

безпричинно съблечени

нагоре, надолу,

да не могат да спрат,

да танцуват

върху лицето,

на бал им се ходи,

тях покани,

нека се вихрят

непокорни и луди,

птичи криле,

не пеперуди

ако поканя сърцето ти

така ще се завихриш,

разнищиш,

разлюлееш

през пръстите,

че във балната зала

да те нося ще трябва

на криле пеперудени,

а оркестъра

по тяхното мърдане

ще се дирижира

търся си вихър,

разпръсквам си нишките,

водя танца

люлеене — валс,

бъди пеперуда,

но нощна,

крилете и

меки са от прашеца наситен

и нежни…

оркестъра нека

да свири

във форте фортисимо —

тишина

знаеш ли как

вихър се търси,

как се повиква,

как се приканва

за танца му огнен,

вихър се вика

с въртене

в спирала,

кресчендо,

където

антиматерия

не анихилира

материя,

а ражда я…

вихър

знаеш как

повея става вихър

а вихъра — повей,

от огнената спирала

понесен

вихрогона

тихо утихва,

за да е нежен…

в края на танца,

в краткото заедно,

декресчендно помилване

в този

и

в другия смисъл

помилването

следва друго помилване

на разтопена нежност

до следващото кристализиране,

ще стопиш само със дъх

кристалите в края на желанието

до новото му раждане —

N-пъти

разказваш ми нежното…

в другия смисъл

помилването

в съдебната зала

няма кристали,

тегне присъда

като счупено птиче крило,

няма раждане,

ако последната дума

прекърши ми полета,

няма Едно…

това е помилване —

нежно желано,

може да се лети

само с перо между пръстите,

ако съдиите са ме помилвали

преди да са се прекръстили

нека да съберем перата

от междупръстието,

да си постелем гнездата

във утре

и да се гушнем

в междукрилието,

където няма присъди,

а полъх…

в множествено действие

утрешно вчера във днес

улових,

крада ситно,

на дребно,

в единственост,

ще лежа

във затвора,

единствена мен

ще осъдят,

заради купче пера

откраднато,

съхранено

в сърцето ми…

да, гнездото е меко

преди да чуя

„Осъдена“

осъден

обичаш

онова за което

осъден си

от самото начало.