Песен на песните (откъс)

ПОСВЕЩЕНИЕ

Послушай варварската лира

с бездънна и сурова реч,

ту звън на слънчева рапира,

ту удар глух на земен меч,

по-нежна и от южен вятър,

що гали влюбения слух,

по-бурна от избухнал кратер

на непокорен властен дух.

Послушай възгласите диви

на първородния човек,

възйет по светлите извиви

на сладострастен сърдечен ек;

възлюбил всичко, той се радва

на яростната жива плът

и кърти с каменната брадва

светкавици по своя път.

Възлиза воин в небосклона

из огнен гибелен въртоп,

понесъл мъртвата мадона

по стъпала на странен гроб,

благовейно я поставя

среди светилищен квадрат,

прощавай: любя те, прощавай!

и тръгва към смъртта назад.

Послушай слово вдъхновено,

ключа към светлия отвор,

де всичко земно, отразено,

живее в таинствен простор,

там нявга строга пентаграма

ръка човешка начерта

и бавно възвиси се храма

на въплътената мечта.

Овълчен вие вятър зимен

в пустините на снежна нощ,

без щит, без царство и без име

смирен се връща мрачен вожд,

не вижда свойте бели кули

де първата любов вгради,

веявицата ли ги тули,

сам себе си ли той победи?

Димят се кули, жертвен костер,

там лира варварска звучи,

гори на земна радост моста

в скръбта на слепи две очи,

безшумно, бавно ги покриха

листа от призрачна гора,

сърцето на сърцата тихо

из съсипните възгоря.