Разказ за овена на етиопския негус Аце Бакафа

Негусът Аце Бакафа имал питомен овен, който много обичал. Целия ден овенът пасял на воля и изяждал всичко, което можело да му послужи за храна, а нощта обикновено прекарвал в царската спалня. Аце Бакафа така обичал овена, че издал заповед, в която се казвало: „Ако не нахранят моя овен в някоя къща, където той влезе, аз, Аце Бакафа, ще накажа сурово стопаните.“

Разглезил се овенът и взел да лудува още повече; престанал да пасе чуждите ливади, но добил навик да изяжда и разваля онова, което било сложено пред вратите да съхне. И хората имали много ядове с него. Но ето веднъж съдбата го наказала. Влязъл той в къщата на един дабтара, а той рекъл на овена:

— Добре ми дошъл!

А после затворил вратата и го заклал. Дабтарата разрязал тялото му на части и го накачил в една странична стая.

Където и да прекарвал деня, овенът обикновено дохождал да нощува в царската спалня; а когато се изгубвал, казвали: „Търсете го навсякъде“. Но да се върнем към хитрия дабтара. Той направил пергамент от овнешката кожа, разрязал го на късове и написал на тях: „Аз убих царския овен. Аз го изядох. Той беше тлъст и много вкусен. Трябваше да го убия, защото в безобразното си немирство беше станал причина за много оплаквания от страна на бедняците.“

После дабтарата разхвърлил късовете пергамент на площада. Направил това така, че да не го видят хората.

В града приказвали, че царският любимец, овенът, се изгубил и го търсят навсякъде.

Двама или трима души видели късовете пергамент, вдигнали ги, прочели ги и ги занесли на негуса. Разсърдил се негусът, когато прочел онова, което било написано на пергамента! И рекъл:

— Проклятие върху главата на оня безочливец, който е убил овена и е разхвърлял пергамента на площада! Почакай, хитрецо, ние ще те заловим!

После заповядал на хората:

— Донесете злато на тънки парчета и го претеглете; а после го разхвърлете по главния път, още от дворцовия площад. Поставете вярна стража недалеч от това злато и нека тя следи и залови човека, който ще се наведе и вдигне златото.

Крадецът и разбойникът никога не спят, а предпазливо разпитват за всички слухове; така и този, който заклал овена, благодарение на своята голяма ловкост знаел, че златният капан бил поставен за него. И крадецът си рекъл: „Я почакай, ще намисля нещо!“

Той си поръчал обуща и намазал с восък подметките им. А после ги обул, намотал на главата си хубава чалма, взел бастун и с важна походка тръгнал по пътя, дето било разсипано златото; той се мъчел по-здраво да притиска обущата о земята, за да залепне златото за восъка. И като крачел така гордо, минал два пъти по пътя, сякаш се разхождал.

А когато си влязъл в дома, извадил златото, което се било полепило по восъка, и го прибрал. И пак никой не видял това.

Вечерта негусът заповядал:

— Идете да съберете златото и да го претеглите.

Златото излязло по-малко. Когато доложили на царя за това, той се разгневил силно. Стражата рекла:

— Ние следяхме много внимателно, но не видяхме никой да се навежда и да вдига златото.

Замислил се негусът и после заповядал да доведат магьосниците и ги попитал:

— Къде живее оня, който е направил всичко това?

И те показали пръстта, на която се издигала къщата на дабтара. Негусът заповядал на войниците да отидат и да го хванат. Те отишли, но не намерили никого, защото дабтарата бил прозорлив и знаел всичко, което те правят. Той донесъл пръст от четири или пет места и я нахвърлял в къщата си, а старата пръст изхвърлил, за да не могат да го намерят войниците. И така се случило: напразно войниците търсили оная пръст, която им била посочена.

Прогонил негусът магьосниците, още по-силно разлютен. После рекъл:

— Намислих нещо друго.

И като решил да се довери само на избранниците, заповядал:

— Направете пиршество. Повикайте попечителите на църквите, свещениците, дабтарите, всички учени хора. Нагостете ги добре.

През това време негусът тайно избрал верни хора. Когато наближило време за пиршеството, той им заповядал:

— Когато дойдат гости и седнат на трапезата, насядайте между тях, гощавайте ги хубавичко, особено с вино. Следете ги внимателно. Когато оня измамник се напие здраво, бездруго ще се издаде пред приятелите си. Щом чуете това, отбележете измамника, като му отрежете долната част на ухото. На сутринта оставете гостите да излязат и заловете оня с белязаното ухо.

И наистина, както казал негусът, оня дабтара благодарение изобилието на изпитото вино се разбъбрил и открил пред приятелите си всичките си тайни.

А верният човек, който стоял зад него, не изпуснал нито дума.

По това време всички се упили вече и скоро заспали. Тогава човекът си рекъл: „Сега е време“ — и отрязал долната част от ухото на дабтарата.

Дабтарата спал дълго, но се събудил, защото усетил болка в ухото; когато го попипал с ръка, разбрал, че долната част на ухото му е отрязана. „Сега ме хванаха“ — си рекъл добтарата. После помислил и отрязал долната част от ушите на няколко ученици и дабтари, които лежали около него.

На разсъмване доносникът, който белязал дабтарата, обадил на негуса приятната новина. Негусът бил доволен и зачакал да настъпи денят.

Когато се развиделяло, негусът заповядал:

— Сега вървете, изведете всички гости, задръжте човека с отрязаното ухо и ми го доведете.

Когато гостите излезли, оказало се, че на няколко души е отрязана долната част от ухото. Доложили за това на негуса, той много се разсърдил и рекъл:

— Къде е оня човек, който на разсъмване ми донесе добрите новини?

Когато довели неговия човек, негусът гневно му рекъл:

— Я кажи, момко, заповядах ли ти аз на тебе, безумеца, да отрежеш ушите на всички тези уважавани хора?!

Момъкът отговорил:

— О, негусе! Аз отрязах ухото само на един-единствен дабтар!

Тогава негусът рекъл:

— Това е извършил пак оня нахалник! Когато се е събудил, ухото му е напомнило за всички негови поразии и той е отрязал долната част от ушите на гостите.

Зачудил се негусът на досетливостта на дабтарата и рекъл така:

— Вместо да наказвам умния човек, по-добре е да го наградя и да го взема на служба — там той ще бъде полезен.

После заповядал:

— Нека излязат барабанчиците и обявят: „Аз простих на дабтарата, който изяде царския овен; нещо повече — ще го наградя и ще го назнача на служба. Кълна се, че няма да го измамя. Нека дойде и не се страхува от нищо.“

Чул дабтарата обявата, зарадвал се, пременил се и величаво преминал през площада; приближил до двореца и поръчал на слугата да доложи на негуса за него. Негусът го изгледал внимателно и рекъл:

— Слушай, разкажи ми как направи това? Разказвай всичко от самото начало.

Дабтарата му разказал откровено всичко от началото докрай. А негусът, след като изслушал разказа му, се зачудил още повече и веднага го назначил на висока служба.