Речник

Алак-Тройла — Първият континент на Лирика.

Арката — вход към Границата на Мрака. Вижда се от целия Първи континент. От Арката до най-доближения бряг, недалеч от деветте замъка на Рай Зедар, се материализира мост, по който се придвижват създания на Мрака. Отварянето на Арката става посредством астрални символи, изписани по гладката щ повърхност, които започват да се въртят около центъра си през определен период от време. Преминаване по моста, свързващ двете измерения, е и едно от главните изпитания за завършил обучението си рицар Рай Зедар.

Аскон-е-Скетал — домът на духовете и ветровете. Намира се отвъд Портата на Ветровете. Материализира се между връх Радензам и изплувалият Белден — е — Стрехекен. Тогава обитателите му пируват и бродят на воля по земята.

Белден-е-Стрехекен — градът на морските обитатели и сирените, който не е създаден от човек и не е виждан от човек. Намира се дълбоко в океана. Появата му над повърхността на океана донася гибел за хората и малко остават живи след това. Той изплува когато Мутинси, деветата луна на Лирика, закрие слънцето.

Белледен Рицар Хора — поддържа по-висока температура от нармалното и има виолетова коса и очи. Силата е в косата му. Потомък на древен природен владетел, Белледен, дълго борил се с Вечната зима във времето, когато Лирика е била заледена. Погубен от върховната зимна владетелка Кореллада, която преследва всеки негов потомък. Белледените се раждат случайно и изключително рядко в някое семейство, без да имат много общо с биологичните си родители.

Бемзи — най-малката съставна и структурна единица на времето, която се използва в строежа на времевите потоци. Те са много красиви и придават на потоците (а оттам и на целия Пердиаз) неописуем блясък, светлина и съчетание на цветове.

Вездал — един от най-славните владетели на Лирика, почитан като бог, защото е надживял пет поколения. Той властва в Ескода Рила.

Велики – така е наречен Рил Алак в Основното пророчество. Споменава се още и като Създателя.

Визуализатор — рядка дарба на човек, отлично боравещ със символите на луните. Уменията му са нужни в сложни ритуали за съчетаване на силата на селените, в които трябва да бъде посочен първия символ на това светило, спрямо което ще се подредят останалите, т.е да определи най-силната в момента луна, която може да „поведе“ другите.

Висок диск — сравнително висок планински връх от Драккес, където се добиват много от ценните метали, използвани на Лирика. Там се копае и Велико сребро.

Вратник — поставя се в края и в началото на мост. Пространствен процеп, който значително спестява време и енергия за строенето на мост с действителна дължина, като по този начин укрепва и самата конструкция. Вътре в процепа времето има друга скорост и свойството да се разтегля и контролира, затова във външната реалност придвиждането е мигновено. Самият мост просто бива вмъкнат във Вратника и попада в пространство, което е паралелно или още неутрално. Принципът на построение не се променя, а околната среда има същите визуални качества като тази, в реално време, което помага на Мостотвореца да се ориентира. Мостът продължава по построение и излиза през вторичния Вратник на крайното място. Метод, владян само от мъже.

Всевишният — каньон, опасващ островът материя, на който живее Рил. Отвъд този каньон е само черната и безгранична тъмнина на Вселената и необятното космическо пространство. Никой, освен Рил, не подозира какво има след него.

Големите лицевини — твърде пагубен природен феномен, предизвикващ множество катаклизми, наводнения, земетръси, времена на лудост. Това е нощ, случваща се веднъж на няколко хиляди години, когато луните се подредят в идеална редица от най-голямата (Келфа) до най-малката (Ардага) във фаза на пълнолуние.

Границата — най-явното доказателство за наличието на световете на Мрака, които противодействат по сили, устройство и прояви на тези на Светлината. Границата, олицетворяваща злото и отричаща всякаква логика и природни закони, служи за баланс в света на Лирика, който изцяло е изтъкан от добри намерения и положителни стремежи. Това е най-действителната неоспоримост за границата и противоборството между две реалности, съдържащи взаимно отичащи се енергийни полета. Намира се навътре в океана, но е видима от цяла Лирика. Може да се заобиколи, защото има овална форма. Във височина обаче достига почти до Болдонох, а овалът се заостря в правилна пирамида, на чиито връх пази равновесие друга пирамида. Границата винаги е обвита в плътен, светлонепропусклив воал, който дори нощем, остава ясно разграничим, заради липсата на всякаква светлина и звезди във вътрешността. Случват се обаче промени в структурата на воала, защото от време на време върху повърхността му се получават отражения на небето, океана или луните.

Дишера — свещено триплетно дърво, почитано от ордена на Триомен.

Дракозащитници — древен човешки род, възникнал със създаването на Лирика, за да защитава драконите. Живеят в замък на по-нисък връх, съседен на Радензам, където живеят драконите.

Дракони — живеят в замък, имащ формата на пръстен, които опасва най-високия планински връх Радензам. Техен единствен и най-могъщ господар е Невидимият дракон.

Ескода Рила — столицата на Лирика, която има форма на око и е построена над магически извор. Там властва Вездал, един от най-славните владетели, почитан бог, защото е наживял пет поколения.

Еттеренова магия — от „еттерен“ — предназначен. Магия, пряко насочена към приемник. Магическото послание може да измине всякакви разстояния или да пресои във времето неограничено дълго, години, но не може да бъде унищожена или блокирана преди да е достигнала този, за когото е предназначена.

Живаде — древното наименование на Мостотворец, което се използва и за обръщение, съдържащо уважение и почит.

Извор на Времето — геометричната среда на Вселената, откъдето извира времето.

Ирик-Рил — Вторият континент на Лирика.

Камък във форма на луна — Началото на края. Ознаменува края на острова, ръбът, след който няма нищо.

Камък на Адава, Черна гривна — Направени от каядиев монолит. Камъкът представлява идеален кръг от съвършено споени една в друга спирали от Черен и Бял каядий. Камъкът не изсмуква мигновено енергия при пряк допир, а служи като генерираща плоскост за енергия, която служещият си с него Мостотворец изсмуква от околната среда. Не може да действа без Черната гривна, с която образува контактна верига, в рамките на която се съхранява циркулиращата енергия.

Камъкът на Сътворението — по-скоро непрестанно движеща се и променлива материя, отколкото камък. Магически предмет, чието намиране е било посочено от часа на раждането на Рил. Единственото средство, което може да подреди виденията му в строгия ред, определен от модела на Сътворението на света и Великия взрив на началата. Камъкът е изхода за силата на Рил, който би умрял от мощта щ, ако тя не бъде насочена с честотата на тази енергия, която е необходима за създаването на свят.

Каядиев камък — добива се на черни и бели пластове. Черният носи отрицателен заряд, а белият — положителен. Тези заряди са сходни с ауричната енергия на боравещия с каядий. Използват се само от обучени адепти. Най-добрите в работата с каядий на Лирика са Мостотворците и Гладиаторите. Свойствата на камъка се променят в зависимост от начина на шлифоване. Плочите на гладиаторската Арена са изсечени по хоризонталната структура на камъка и имат свойството веднага да влизат в контакт с енергията на докосващия ги. Дялането на Камъка на Адава е съобразено с вертикалната структура на каядийят, при което качествата му се променят.

Контакт — последната линия при ритуално изписване на символ. Специфичен щрих, който довършва целостта на изрисуваното и прави възможно действието на символа самостоятелно или в резонанс с други.

Легендна обител — Великото обиталище и средище на магия, намиращо се в столицата Ескода Рила. Има легенда, че е построена върху дълбок и древен извор на магия, за да бъде тя разпръсквана из всички кътчета на Лирика от висшите магьосници. Там се обучават и всички, които имат магическа дарба.

Луни — тринадесет на брой. Съответно Келфа, Данийм, Ктрума, Туромея, Форвила, Зодиа, Ненейке, Дилмеде, Мутинси, Хелд’с’Моркета, Софалфер, Голен и Ардага.

Магея Ле — защитен от магия дом на природни и стихийни владетелки.

Магически синхрон — процесът на пробуждане на дарбата у мъжкия наследник на настоящия рицар Рай Зедар.

Невидима дименация — особени проходи от Мрак, които дават възможност за мигновено пренасяне във всяка точка на Лирика. Използвани от създанията на Границата. Внезапно се появяват и също така внезапно изчезват, оставяйки огнена диря.

Невидимият дракон — още наречен „Господарят“. За пръв път покорен и обуздан от рицар Рай Зедар от третия клон на рода. По-късно драконът е прогонен чрез властна магия в Миналото.

Орисницата — прозвището на Морнела Келкска, владетелка на мрачното царство Водорха, често всяваща страх сред хората. Записва съдбите (наречени още „съдбини“ на по-старото наречие), минали, настоящи и бъдещи. Има силата на Пророчица.

Палетра — официално прошение до Мостотворец, молещо за мостен път.

Пердиаз — главно и доста голямо разклонение на Времевия поток. Река от време, съдържаща в себе си безброй по-малки потоци, течащи от и към всеки отделен свят. Има два основни Пердиаза. Под влиянието на потоците, които често завиват и се усукват, самите Пердиази също криволичат по пътя си към Раковините на времето.

Планината на еднорогите — дом на еднорогите. Наричан още Светлата обител, Светото царство и др.

Портата на Ветровете — през тях навлизат ветровете в Лирика и скитат по целия свят.

Пръстени — Болдонох и Халомей. Тънки скални пръстени, опасващи Лирика. Съставени от червено злато, мехурчеста скала, Лунномостен камък. Слънцето осветява пръстените и много често те засенчват луните с блясъка и красотата си. Също така отразяват и лунна светлина.

Пръстени светове — светове, населени с копия на боговете, степенувани по съвършенство на копието. Световете могат да бъдат Първични (най-съвършените чеда на боговете, сред които те често живеят), Вторични, Третични… Средни, Геометрично уравновесени, Отмерени, Недарени, Усукани, Далечоплетни и др.

Пълно многолуние — всички тринадесет луни във фаза на пълнолуние.

Радензам — най-високият планински връх на Лирика. Намира се на планината Драккес. Там живеят драконите.

Рай Зедар — древен род на право — и законозащитници. Състои се от девет братя, положили основата на най-могъщото и водещо Рицарско братство на Лирика. От рода Рай Зедар се раждат силни дарби — рицари, лечители, магически адепти, жреци в многобройните религиозни течения. Рицарят Рай Зедар воюва с меча на своя предтеча. Той се предава по наследство от баща на син. Мечовете са девет, колкото са били и братята. Въпреки множеството наследници и разклонения, родословното дърво се следи строго без да се отклонява от основното си направление. Във всяко поколение, живеещо в своята крепост, винаги има по един рицар и следователно и деветимата рицари живеят в приблизително еднакво време. Първородното дете на рицар е винаги момче. Ако то не притежава дарбата да наследи баща си, следващото дете също е момче. Един рицар обикновено има четири деца, всяко от които има една от четирите силни дарби. Всеки рицар има родов белег, в който е заложено Съдбоопределящото заклинание. Когато рицарят наближи да завърши своето обучение, той се подлага на последното изпитание — преминаване по Моста. Предизвиканата му поява обаче е дело на магьосниците, рядко на действително отваряне. Спускането на моста не може да отвори пътя към вътрешността на Границата. Тя се отваря само отвътре и никой рицар не е влизал в реалните владения на Мрака.

Раковини на Времето — въртопи и силни течения, които засмукват времето по начин, по който се изменя първичната му същност и настават необратими и непредсказуеми по предназначение метаморфози в околните участъци на Вселената. Времето тече към тях от Извора на времето. Отвъд Раковините започва Хаосът на световете.

Риагард — („рицар гард“) — пазители на Рицарите Хора. Те могат да бъдат и мъже, и жени, докато Рицарите са само мъже. Рицарят се свързва със своя Риагард чрез магическа връзка, съсредоточена в меча на Риагарда. Ако мечът бъде счупен, а Рицарят — убит, настъпва смущение във връзката между другите рицари и техните пазители. Обикновено Риагардът може да си избере ново оръжие и да се свърже с друг Рицар, но ако това не е възможно той трябва да напусне и да се върне към мястото, където мечът е бил изкован или получен.

Рицар Хора — воин, отличен стрелец с лък. С помощта на дарбата си се приближава до мишената, независимо от разстоянието до врага. За да прилагат способностите си с пълна сила, Рицарите Хора трябва да образуват кръг от седмина.

Светлиони — воините, воюващи в армиите, предвождани от рицар Рай Зедар. Армиите на Рай Зедар. Означава „светли воини“ или още „деца на Светлината“.

Селениди — мъже и жени, които се раждат с белег във формата на една от тринадесетте луни. Те са зависими от фазата на нощното светило, което им е покровител. Белезите винаги следват настоящата фаза на луната. Силата и здравето им се влияе от всекидневните щ положения. Често им помагат жриците на Триомен.

Спасителката със златните ябълки — героиня от древна легенда, спасила от пленничество при драконите своят любим, като им носела златни ябълки от градината на боговете. Много известна и стара детска приказка.

Съдбоопределящо заклинание — дело на древните магьосници на рода Рай Зедар. Ген, в който е закодирана „съдбата“ на притежателя му. Той се съдържа в специфичен белег, вляво на гърдите, над сърцето. Когато у наследника на рицаря Рай Зедар се пробуди дарбата, мечът активира закодирания ген, който причинява смъртта на настоящия му притежател чрез посребряване на белега. Това е така, тъй като мечът вече има нов господар. Самият меч е своеобразен ключ и могъщо съсредоточие на магия. След смъртта на рицаря се активира магическа формула, заложена в самия меч, в герба, определящ към кой род принадлежи оръжието. Така мечът се озовава при новия си повелител, в самия замък, в определена за това зала, белязана с герба в четирите посоки на света. Едно от първоначалните значения на С. З. е в защита на целите и идеите, които Рицарите следват — да пазят Доброто и да съдят Праведно, без да управляват и да бъдат управлявани. Противното значи смърт.

Съкровени пътища — Арка на Съкровените пътища. Две отвесни триъгълни колони, върху която е поставена трета. Отварят врата към преки пътища с ускорено време и пряка, точно определена цел в пространството. Използват се символите на луните, но само на петте най-силни в момента нощни светила. Тези луни се определят от човек с дарба. Символите се изписват върху син фосфоресциращ пясък, равномерно разпределен между двете колони. Те отварят входа. Съкровените пътища се използват само от умели и опитни магьосници. Древни реликви.

Три константи — модел, по който се изграждат световете. Всеки свят, колкото и малък и отдалечен от Извора на времето да е, има Минало, Настояще и Бъдеще.

Триомен — орден на Благословените лунни хвалителки на Лирика, които отслужват всички ритуали, свързани с почитането на луните. В тях служат само жени. Още от раждането се познава дали момичето ще служи на Ордена на Триомените. Всички жени имат черно — бели коси от редуващи се бели и черни кичури.

Триплетно виркониево дърво — след ненавременната гибел на Виркониън Рай Зедар, мечът му, забит пред Царството на еднорога, се пръска на три парчета, от всяко от които израства младо дърво. Тези дървета сплитат клоните си в един и се сливат с Царството, образувайки Т. В. Д.

Хаосът на световете — огледално обърнато отражение на правилната Вселена, с всички съдържащи се в нея светове и цялото време, протекло през Пространството от самото му раждане, където всичко върви наобратно. Поради множеството прилики (макар и обърнати наопаки) и в двата типа Вселени се наблюдава взаимно проникване — проекции на противоположностите под формата на измерения.

Черноглавият — върховен властелин на Мрака. Легендарен воин, който обаче рядко предвожда армиите от същества на Границата, с изключение на големите битки със Светлината, водени в дълбока древност. Появява се понякога оттатък Арката, ловува нощем или препуска с черния си кон през цяла Лирика. Сглобен от ъгловати геометрични тела.