Религия и археология

Археологията е наука за веществените останки, запазени до наши дни или под земята, в руините на старинните градове и култови средища, или в стенописите, мозайките и украсата на старини храмове и частни или обществени сгради. Занимавайки се само с веществените останки археологията обаче остава сляпа и няма разсъдък да разбере посланието на откритите находки ако не се възползва както от историческите документи, така и от текстовете на старинни историци, които или са живяли във времето, от което са останали веществин останки, или са били по-близо до него отколкото ние и следователно, по логиката на по-близко = по-познато, могат да ни съобщят повече неща. Археологията без данните на писаната и устната история е нещо като врачуване в миналото и като прогностика в старината. Тя без документ е несигурна и подвеждаща, защото функцията на всеки новооткрит предмет зависи от историческата аналогия и от формално-типологичния метод на разследване на откритите ценности. А тези методи са ненадеждни, особено за праисторията, когато нямаме запазена писменост и устен спомен сред народа и следоватеулно формално-типологичното сравнение се прави с културата на безписмените народи от епохата на Великите географски открития. Както казваше обаче професор Людмил Гетов в неговите лекции по археология през учебната 1987–1988 година в Софийския университет — новите диваци не са старите праисторически хора, та да можем чрез формално-типологичен анализ на праисторическите находки да правим надеждни изводи за състоянието на религията и културата на древните хора. В праисторията надежден остава метода на въглерода, но той е датираща точна методика на предмета, не и система на тълкувание и обяснение на културата на праисторическия човек. Няма нищо по-несигурно от това да се обявява за предмет на религията реликт, който очевидно не е бивот, защото ние не знаем от безписмената история и липсата на устен спомен нищо достоверно за религиозните представи на древните хора. Възстановката на религите на праисторията не е нищо друго освен опит за убедително излагане на общата култура и фантазията на археолога, които обаче не са фиксирани с точно знание в полето на религиознанието.

Освен това много начинаещи археолози и иманяри ценят благородните метали, от които са направени античните съдове. Па-важното за историята и религията е обаче как са направени изделията, какво е изобразено върху тях и какво е било тяхното обществено и художествено предназначение според вкусовете на древните и според културните и религиозните им представи. Затова никой в света не прави серииозна археология извън новинарската сензация без да е изчел томове антични и средновековни документи, където намира описание както на нравите и обичаите на хората, така и на архитектурното устройство и занаятчийското умение на предците. Римският град Попмей, затрупан от лавата на вулкана Везувий и символ на античната археология, никога нямаше да даде сведения за живота на своите древни жители ако не бяха писмените съчинения на Тацит, Апиан, Тит Ливий, Гай Светоний и други римски летописци. Както и устния спомен от латинските времена на Европа. Ние нямаше да можем да разчетем нищо от изображенията на тракийските съдове от Рогозенското и Панагюрското златни съкровища, ако не бяхме чели „Митологическа бибилотека“ на Аполодор, „Дела и дни“ на Хезиод, или „Илиада“ на Омир, където се разказва за балканската митология и се говори за видовете и функциите на старогръцките божества в елинския пантеон. Защото данните от тракийската архелогоия по смисъла на модерната им културна функция водят до интерес към елинизма и римската религия и философия и като такива данните от тракийските разкопки водят до модерна елинизация и латинизация на интересуващите се от история и археология. А от религиозна гледна точка тракийската археология води до възобновяване на отмрели езически култове, с които християнската Църква, в това число и БПЦ е водила война на живот и смърт през вековете. Но това — елинизацията и латинизацията на българската хуманитарна интелигенция и възстановката на езическия култ не е единствения проблем на функцията на археологическата наука в България. Проблемът е чисто познавателен и научен с оглед обективността и почтеността на науката изобщо. Ние например нямаше да можем да разпознаем античните статуи, ако нямаше надписи върху тях и ако не се споменаваше за делата на техните прототипи в старинните писмени свидетелства. Прочутата египетска култура и археология, която толкова привлича с романтиката си интереса на младите хора и е много популярна сред любителите на исторически четива е станала достояние на обществеността благодарение на литературните усилия на Шамполион. Този френски учен, който е бил специалист по кучета, разчита египетските йероглифи и така старинните папируси и кожени свитъци проговарят, като ни откринат тайните на египетските религия, книжовност, наука, политика и държавен ред. Онова, което не го пише в историческите документи и не се пази като устен спомен у народа не може да бъде известно като исторически извор и като достоверна археологическа интерпретация на модерните археолози. Същото е със случая на индианската култура. Индианците, които не са оставили писменост не могат да бъдат проучени археологически, защото тайната на техните строежи остава загадка. На липсата на писмени обяснителни сведения от древността се дължат и съществуващите и до ден днешен загадки и мистерии на археологията. Ако ние намерим стари папируси и пергаменти, които да ни обяснят защо са направени пирамидите в Египет и какви са техните функции освен представителното държавно строителсто; ако намерим нови индиански йероглифи и обяснения на въпроса защо маите, например, са издигали своите стъпаловидни пирамиди точно на определени места, както и ако намерим старинни хроники от персийски и еврейски произход, които да ни, укажат точното място за това къде се намира свещения за вярващите в Библията Ковчег на завета, то много от въпросите на археологията щяха да бъдат решени и тя нямаше да отправя своите загадки и мистерии. Географско историческо описание на това къде се е намирала древната Атлантида щеше да спести много усилия на археологията, защото учените щяха да разкрият митичната държава на старинната цивилизация и да дадат отговори на питанията на интересуващите се от историческите тайни и загадки. Впрочем без писмени сведения и устни предания археологическите находки, особено странните геометрични предмети от желязо, камък, кост и глина се превръщат в предлог за разгръщане фантазията на арехолози и любители на старината, които градят фантасмагорични теории за битието на древните и се стига до откровени спекулации с представите на хората и с естственото човешко любопитство към живота на предходните поколения. Няма нищо по-хлъзгаво и несигурно като представа от философско тълкувание на религията и обредите на отминалите поколения от тълкувание на археолог за вярата на старинното общество само въз основа на безмълвен материален паметник на културата, пък бил и той златно или сребърно съкровище. Още по-страшни за представите на доверчивия читател са тълкуванията за произхода на човека и обществото въз основа на математически изчисления и физически анализи на материални останки от погребения и задгробни ритуали, основани на някаква предварително композирана теория, несъобразена с писмените данни и с известията на старите летописи. Например популярната теория на руско-съветския учн Ернст Мулдашев за произхода на човечеството не може да бъде доказана по никакъв сериозен археологически начин, защото за нея не се предоставят писмени известия, или ако има такива, то те се представят на читателите след литературно-философска обработка без да бъде използван техният естествен език, което е задължителна предпоставка за достоверност на археологическите предположения. Не бива да се забравя, че немският търговец Шлиман разкопа древната Троя от Илиадата на Омир като четеше дословно географските описания на античния рапсод и следваше буквално указанията в старогръцкия епос за битката между троянци и ахейци. Затова ако археологията не търси сензации трябва да се каже, че разкопаваните обекти следва да се интерпретират въз основа на интегрален и правомерен логически анализ на данните от писмените свидетелства и на устния народен спомен. Ако такива данни отсъстват всички формално-типологични и аналогични сравнения с други старинни култури могат да подведат, а да не говорим че в българския случай интересът към езическата тракийска археология изтласква от общественото внимание славянобългарската и християнската археология, чиито данни предоставят доводи за собствено българското присъствие в полето на цивилизационни идеи на модерността. Защото наместо за тракийските царе „Нешънъл Джиографик“ можеше да пише за св. цар Борис I, чието дело е конститутирало България под слънцето с непреходни философски, религиозни и културни измерения, изразени в национаната ни доктрина „Православие, славянство и национална идея“.

Археологията може да бъде прекрасен помощник на християнството. В България обаче, понеже модерното развитие на археологическата наука съвпадна с управлението на атеистите, интернационални и латиноговорящи комунисти философията на археологическото познание води към утвърждаване на атеизма, езичеството и историческия материализъм, защото естеството на предмета на археологията — материалната останка — води до култ към материята. С това обстоятелство библейската и християнската археология у нас и по света следва да се съобразяват и хората от Богословския факултет следва да проявяват по активна обществена деятелност, щото резултатите от християнската археология да се популяризират повече в България и по света. Защото онова, което е със световно значение в българската култура е християнството и славянството, които са разцъфтяли на старинните библейски поля, какъвто е Балканският полуостров, и ако идеята на духовното християнство и мистично-идеалистическото славянство не получат подкрепа от разработките в археологията, то религиозното и културно значение на нашата автентична култура ще бъдат подценени от потомците и онези, които се интересуват от България дори и от чисто туристическо любопитство.

Днес критерий за обществено и културно развитие са САЩ и Европа. Това, което можем да научим от американците е обстоятелството, че във всеки американски хотел, във всяко крайпътно заведение има оставена Библия за свободно ползване от страна на туристите. Ние можем да разрширим този диапазон като оставим заедно със Светото Писание в нашата туристическа страна и „История славяноболгарская“ на английски език. Освен това водещите американски философи и политолози са специалисти по логика и кодови семантични системи за разпознаване на явленията от битието. Онова, което ние можем да кажем на света като уникален народ е, че според нашите средновековни книги българите се свързват с покровителството на Светия Дух и заедно с космическите програми, ако искат да разберат хода на бъдещето, световните специалисти могат да се опитат да разкодират системата от символи, алегории и семантични послания в старобългарските книги, които носят послание за бъдещето на човечеството. Защото книгата, а не изделието от желязо, камък и кост са естествения национален символ на нашето културно послание към човечеството.