Шепнещата земя

Няколко думи вместо увод

Преди известно време написах книга („Зоологическа градина в моя багаж“), в която обяснявам защо ми бе омръзнало да пътешествам из разни страни на света и да събирам животни за различни зоологически градини.

Бързам да добавя, че експедициите съвсем не ми бяха омръзнали, а още по-малко животните. Омръзнало ми бе да се разделям с животните при завръщане в Англия. Единственият изход от това положение се състоеше в това да създам своя собствена градина. В книгата „Зоологическа градина в моя багаж“ разказвам как се отправих за Западна Африка да събера своите първи животни, как ги отведох у дома и как основах накрая моята зоологическа градина на остров Джърси.

Сега написах своеобразно продължение на тази книга и описвам как двамата с жена ми, придружени от моята неуморна секретарка Софи, се отправихме за осем месеца в Аржентина, за да донесем от там чудесна колекция от южноамерикански животни за Джърсийската зоологическа градина и как независимо от многобройните препятствия се справихме с тази задача. Ако някой заслужава похвала за тази колекция, това безспорно е Софи. Макар и да я споменавам рядко в настоящата книга, тя като че понесе най-големите трудности по време на тази експедиция. Софи стоеше безропотно в Буенос Айрес и се грижеше за непрестанния поток от животни, с които се появявах от най-различни места; тя се грижеше за тях по начин, който би направил чест на всеки опитен колекционер на диви животни. Затова и поради много други причини аз съм й безкрайно задължен.