Шест врани

9. Каз

— Приключихме тук — обърна се Каз към останалите. — Ще уведомя всеки от вас, щом намеря кораб, но бъдете готови да отплаваме най-късно утре вечер.

— Толкова скоро? — попита Иней.

— Може да ни удари буря или безветрие, а плаването ще е дълго дори при хубаво време. Хрингкяла ни дава безценна възможност да измъкнем Бо Юл-Баюр. Не трябва да я пропускаме.

Нужно му бе време да обмисли плана, който се заформяше в главата му. Вече виждаше основните елементи — откъде ще влязат и как ще излязат. Само че този план щеше да ограничи значително „багажа“ им. Щяха да действат без обичайните си ресурси, а това включваше в уравнението много повече променливи величини и повече възможности за неочакван провал.

Ако не друго, поне участието на Вилан в мисията гарантираше, че ще си получат наградата. Но нямаше да е лесно. Още не бяха напуснали Кетердам, а за всички беше ясно, че момчето не е замесено с тяхната мая. Вилан не беше много по-млад от Каз на години, но създаваше впечатлението, че е дете — дете с облещени очички и розови бузки като салонно кученце в стая с бойни песове.

— Имай грижата Вилан да не се забърка в нещо — заръча той на Йеспер, докато стрелецът си тръгваше.

— Защо пък аз?

— Защото извади лошия късмет да ми се мернеш пред очите в подходящия момент, а не искам баща и син да се сдобрят баш преди да сме отплавали.

— Няма нужда да се притеснявате за това — обади се Вилан.

— Притеснявам се за всичко, търговче. Затова още съм жив. Ти също можеш да държиш Йеспер под око.

— Мен?! — възкликна с възмущение Йеспер.

Каз плъзна настрани един от панелите на тъмната ламперия. Зад него беше скрит вграден в стената сейф.

— Теб, да. — Отброи четири тънки пачки крюге и връчи едната на Йеспер. — Това е за патрони, не за залагания. Вилан, ти отговаряш краката му да не го отнесат в някоя игрална дупка по пътя за амунициите, ясно?

— Нямам нужда от бавачка — сопна се Йеспер.

— Приеми го по-скоро като придружителка, която има грижата да съхраниш високия си морал. Но ако ти се прииска някой да ти смени пеленката и да те завие хубаво преди лягане, това си е твоя работа. — Пренебрегна обидената физиономия на Йеспер и раздаде пачки на Вилан за експлозиви и на Нина за каквито неща й трябваха да попълни „шивашкия“ си набор. — Не се презапасявайте — каза той. — Само колкото за плаването. Ако всичко се развие по план, ще влезем в Ледения палат само с дрехите на гърба си.

Видя сянка да прекосява лицето на Иней. Да се раздели с ножовете си сигурно й беше толкова трудно, колкото на него да се раздели с бастуна си.

— От теб искам да купиш топли дрехи — заръча й той. — На Уийнщраат има един магазин, който обслужва трапери. Започни оттам.

— Възнамеряваш да подходим от север? — попита Хелвар.

Каз кимна.

— Пристанището на Дйерхолм гъмжи от митнически служители, а мога да се хвана на бас, че мерките за сигурност ще са удвоени покрай вашия голям купон.

— Не е купон.

— Звучи като купон — вметна Йеспер.

— Идеята не е да бъде купон — поправи се намусено Хелвар.

— Какво ще правим с него? — попита Нина и кимна към Матиас.

Гласът й прозвуча безразлично, но не успя да заблуди никого, освен Хелвар. Видели бяха сълзите й в Адската порта.

— Засега ще остане тук, във Вранския клуб. Искам да разръчкаш мозъка си за подробности, Хелвар. Вилан и Йеспер ще дойдат при теб по-късно. Тази зала няма да я отваряме за клиенти. Ако някой в голямата зала попита, кажете му, че тази е затворена за частна игра.

— И ще спим тук? — попита Йеспер. — Аз трябва да се погрижа за разни неща в Ребрата.

— Ще се справиш — рече Каз, макар да знаеше, че е проява на особена жестокост да държи Йеспер в игрално заведение цялата нощ и да не му позволи да играе. Обърна се към останалите: — Нито дума никому. Никой не трябва да знае, че напускаме Керч. Завел съм ви в някаква къща в провинцията да свършим една работа. Това е всичко.

— Няма ли да ни кажеш още нещо за чудодейния си план? — попита Нина.

— На кораба. Колкото по-малко знаете, толкова по-малко ще издадете.

— Но ще оставиш Хелвар сам тук, без дори да го вържеш?

— Ще можеш ли да се държиш като добро момче? — обърна се Каз към фйерданеца.

Той го изгледа убийствено, но все пак кимна.

— Ще заключим тази зала и ще оставим някой да варди.

Иней претегли с поглед едрия фйерданец.

— Нека са двама.

— Пратете Дирикс и Роти на пост, но без да навлизате в подробности. Те ще отплават с нас и ще ги инструктирам по-късно. А с теб, Вилан, ще седнем да си поговорим. Искам да знам всичко за търговската компания на баща ти.

Вилан сви рамене.

— Нищо не знам. Той не ме включва в деловите си преговори.

— Какво, никога не си подслушвал на вратата на кабинета му? Не си се вмъквал да хвърлиш едно око на документите?

— Ми да, не съм — каза Вилан и вирна брадичка.

Каз с изненада установи, че му вярва.

— Казах ти аз — обяви жизнерадостно Йеспер на път към вратата. — Безполезен.

Другите тръгнаха след него, а Каз затвори и заключи сейфа.

— Бих искал да си поговорим с теб, Брекер — каза Хелвар. — Насаме.

Иней стрелна Каз с предупредителен поглед, но той не й обърна внимание. Боеше се, че няма да се оправи със селски мускуляга като Матиас Хелвар? Плъзна дървения панел на мястото му и разтърси леко крака си. Болеше го. Твърде малко сън и твърде много време в разходки.

— Тръгвай, Привидение — каза той. — И затвори вратата след себе си.

Веднага щом вратата се затвори, Матиас се метна към него. Каз му позволи. Беше го очаквал.

Матиас затисна устата му с мръсната си ръка. Усещането за допира кожа в кожа беше отвратително, но Каз съумя да потисне инстинктивната си реакция и да овладее стомаха си, пак защото го беше очаквал. Другата ръка на Матиас пребърка джобовете на палтото му, първо единия, после другия.

— Фер есей? — изръмжа гневно той на фйердански. После повтори на керчски: — Къде е?

Каз го остави да го пребърква още секунда-две, после удари с лакът отдолу нагоре, принуждавайки Хелвар да отпусне хватката си. След това лесно се измъкна, фрасна Хелвар с бастуна си в сгъвката на дясното коляно. Едрият фйерданец се срина. Когато понечи да се изправи, Каз го изрита.

— Да не си мръднал, жалко човече.

Хелвар направи втори опит да се надигне. Беше бърз, а затворът го беше направил силен. Каз го фрасна силно по челюстта, после заби светкавично върха на бастуна си в двете специални точки за натиск върху широките му рамене. Ръцете на фйерданеца увиснаха безчувствени и той изгрухтя.

Каз превъртя бастуна и притисна вранската глава към гърлото му.

— Мръдни пак и така ще ти строша челюстта, че ще се храниш през сламка до края на живота си.

Фйерданецът се укроти, сините му очи излъчваха вълни на омраза.

— Къде е документът? — изръмжа той. — Видях те да го слагаш в джоба си.

Каз приклекна до него и извади сгънатия документ от джоб, който само допреди миг изглеждаше празен.

— Това ли?

Фйерданецът напразно се опита да раздвижи безчувствените си ръце, а после издаде нисък животински звук, когато документът сякаш се стопи във въздуха. Миг по-късно листът хартия се появи отново в пръстите на Каз. Той го обърна да му покаже текста, после прокара ръка над него и показа на Хелвар бял лист хартия.

— Демджин — промълви Хелвар.

Каз не говореше фйердански, но тази дума я знаеше. „Демон.“

Чак пък! Научил беше тези фокуси от картоиграчите и измамниците на Източната дъга, а после ги беше упражнявал с часове пред едно петносано огледало, което беше купил с първата си заплата.

Перна леко Матиас с бастуна по челюстта.

— За всеки номер, който ти си видял, аз знам хиляда. Мислиш си, че една година в Адската порта те е направила корав? Научила те е да се биеш? Когато бях дете, Адската порта би ми се сторила рай. Ти си тромав като вол, не би оцелял и два дни на улиците, където отраснах аз. Този път ще си затворя очите, Хелвар. Не ме предизвиквай отново. Кимни, ако си ме разбрал.

Хелвар стисна устни и кимна неохотно.

— Добре. Май все пак ще ти оковем краката за тази нощ.

Каз се изправи, грабна новата си шапка от бюрото, после срита още веднъж фйерданеца в бъбреците за всеки случай. Гигантите понякога не разбират от дума.