Шест врани

13. Каз

— Тръгваме, тръгваме! — изкрещя Каз веднага щом се покатери на палубата с Иней на ръце. Платната вече бяха вдигнати и след броени минути шхуната вече напускаше пристанището, макар и не толкова бързо, колкото би му се искало. Знаеше, че е трябвало да си осигури вихротворец за плаването, но такива се намираха адски трудно.

Хаос цареше на палубата, хората крещяха и се опитваха да изкарат кораба в открито море по най-бързия начин.

— Спехт! — ревна той на мъжа, когото беше избрал за капитан. Спехт беше моряк, сръчен с ножа, който се беше озовал сред редовите членове на Утайките, след като се беше сдобил със сериозни неприятности в предишния си живот. — Стегни хората си или започвам да бия наред.

Спехт козирува, после се стресна — спомни си, че вече не е във флота, а Каз не е командващият офицер.

Кракът го болеше ужасно. Отдавна не беше изпитвал такава болка, кажи-речи откакто го счупи при онова падане от покрива на банка близо до Гелдщраат. Нищо чудно пак да е счупил костта. Тежестта на Иней го смазваше, но когато Йеспер се изстъпи да му предложи помощ, Каз го избута с рамо и мина покрай него.

— Къде е Нина? — изръмжа той.

— Долу. Грижи се за ранените. Мен вече ме оправи. — Каз забеляза изсъхналата кръв по бедрото на Йеспер. — Вилан пострада по време на битката. Дай да ти помогна…

— Махни се от пътя ми — рече Каз и се спусна по рампата към помещенията под палубата.

Откри Нина да се грижи за Вилан в една малка каюта, движеше ръце над огнестрелната рана в неговата ръка. Нищо особено, куршумът само го беше одраскал.

— Изчезвай — нареди Каз и Вилан буквално скочи от масата.

— Не съм приключила… — започна Нина, после видя Иней. — Светци! — изруга тя. — Какво е станало?

— Рана от нож.

Няколко силни фенера осветяваха тясното помещение, на една лавица бяха подредени чисти превръзки и шишенце камфор. Каз положи внимателно Иней върху занитената за пода маса.

— Много кръв е изгубила — прошепна Нина.

— Помогни й.

— Каз, аз съм сърцеломка, не съм истински лечител.

— Ще умре, докато намерим лечител. Хващай се на работа.

— Тъмниш ми.

Каз излезе в коридора отпред. Иней лежеше неподвижно на масата, иначе сияйната й кафява кожа сивееше под светлината на люлеещите се фенери.

Беше жив благодарение на Иней. Той и всички останали. Успели бяха да се спасят от засадата само защото тя беше попречила на противника да ги обкръжи напълно. Смъртта му беше стар познайник. И сега Каз усещаше присъствието й на кораба, надвиснала над всички тях, готова да отнесе неговото Привидение. А той беше покрит с кръвта й.

— Или намери начин да помогнеш, или си върви — каза Нина, без да поглежда към него. — Изнервяш ме.

Той се поколеба, после се върна по обратния път, като се отби в друга каюта колкото да грабне чиста риза. Не би трябвало да реагира толкова бурно на някакво си пристанищно сбиване, дори на престрелка, но ясно си даваше сметка, че някъде дълбоко в себе си се чувства истински зле, сякаш душата му е лошо ожулена, разръфана. Познаваше това чувство, помнеше го от детските си години, от онези първи отчаяни дни след смъртта на Йорди.

„Кажи, че съжаляваш.“ Това бяха последните й думи към него. За какво по-точно да й се извини? Имаше толкова много възможности. Хиляди престъпления. Хиляди глупави закачки.

Излезе на палубата и напълни гърдите си с морски въздух. Пристанището и Кетердам се смаляваха на хоризонта.

— Какво стана, по дяволите? — попита Йеспер.

Беше се облегнал на парапета, опрял пушката до себе си. Косата му беше разрошена, зениците — разширени. Все едно е пиян или току-що се е изтърколил от нечие легло. Винаги изглеждаше по този начин след битка. Хелвар се беше навел през парапета и повръщаше. Явно не беше моряк. Рано или късно трябваше пак да му оковат краката.

— Бяха ни спретнали засада — обади се Вилан откъм бака.

Той беше навил ръкава си и току плъзгаше пръсти по зачервеното петно, останало от раната му.

Йеспер го стрелна с усмъртяващ поглед.

— Частни учители от университета и хлапето можа да измисли само това? „Бяха ни спретнали засада“?

Вилан се изчерви.

— Престани да ме наричаш „хлапе“. На една и съща възраст сме.

— Другите имена, които ще ти измисля, също няма да ти харесат. Знам, че беше засада. Това не обяснява как са разбрали, че ще бъдем там. Може би Големия Болиджър не е бил единственият шпионин на Черните шипове сред Утайките.

— Гийлс няма нито мозъка, нито ресурсите да отвърне на удара толкова бързо и силно — обади се Каз.

— Сигурен ли си? Щото бая силно ни удариха, ако питаш мен.

— Хайде да попитаме. — Каз закуцука към Оомен, когото Роти охраняваше.

„Намушках твоето Привидение — беше се изкискал Оомен, когато Каз го намери свит на земята. — Здравата я намушках.“ Каз сведе поглед към кръвта на бедрото му и каза: „Изглежда, и тя те е мушнала“. Но нещо явно й беше попречило, иначе Оомен нямаше да говори повече с никого. Каз го фрасна по главата с бастуна и заръча на Роти да го завлече на кораба, докато той намери Иней.

Сега Хелвар и Йеспер довлякоха Оомен до парапета с вързани на гърба ръце.

— Изправете го.

Хелвар награби бияча с едната си голяма лапа и го надигна от палубата.

Оомен се ухили, гъстата му бяла коса лепнеше по широкото чело.

— Хайде да ми кажеш защо толкова много Черни шипове се оказаха на пристанището тази нощ — започна Каз.

— Длъжници ти бяхме.

— Трийсетина мъже и престрелка на публично място? Не ми се вярва.

Оомен се изкиска.

— Гийлс не обича да му натриват носа.

— Мозъка на Гийлс мога да го събера във върха на ботуша си, а Големия Болиджър беше единственият му източник на информация в Утайките.

— Може пък той да…

Каз го прекъсна:

— Искам да си помислиш много внимателно, Оомен. Гийлс вероятно те мисли за мъртъв, така че правилата за размяна не важат. Мога да правя с теб каквото си поискам.

Оомен го заплю в лицето.

Каз извади носна кърпичка от джоба на палтото и грижливо изтри лицето си. Мислеше си за Иней, отпусната безжизнено на масата долу, мислеше си за тялото й в ръцете си.

— Дръжте го — каза той на Йеспер и фйерданеца.

Тръсна ръка и нож за вадене на стриди се озова в ръката му. Винаги имаше поне два ножа, скрити тук и там в дрехите. А този дори не го броеше — малко ножче с тънко острие и много остър връх.

Направи тънък разрез през окото на Оомен — от вътрешния край на веждата до скулата, — а преди нещастникът да си е поел дъх за писък, направи още един разрез в противоположната посока, така че да се получи идеален хикс. Сега вече Оомен се разпищя.

Каз изтри ножчето, върна го в ръкава си, после бръкна с пръсти — с все ръкавицата — в очната ямка на Оомен. Биячът пищеше и се дърпаше неистово, докато Каз захващаше окото му и го издърпваше навън, провлачил очния нерв. Кръв се разля по лицето на Оомен.

Каз чу как Вилан повръща. Метна окото през борда, после натика със сила кърпичката си, същата, с която беше изтрил слюнката от лицето си, в дупката. Стисна челюстта на Оомен и ръкавиците му оставиха кървави следи по брадичката на бияча. Действията му бяха плавни и прецизни, сякаш раздаваше карти във Вранския клуб или отключваше с шперц лесна ключалка, но гнева си усещаше нажежен, лудешки, непознат. Нещо в него беше скъсало каишката си.

— Чуй ме — изсъска той в лицето на Оомен. — Имаш две възможности. Ще ми кажеш каквото знаеш и ще те оставим на следващото пристанище с достатъчно пари в джоба да те закърпят и да си хванеш кораб за Керч. Или ще ти извадя и другото око и ще проведа същия разговор със слепец.

— Беше обикновена задача — разприказва се Оомен. — Платиха на Гийлс пет хиляди крюге да мобилизира всички Черни шипове. Привлякохме и част от Чайките да помогнат.

— Тогава защо не наехте още хора? Защо не се подсигурихте?

— Щото трябваше да сте на шхуната, когато се взриви! А ние да се погрижим, ако има някой закъснял.

— Кой ви нае?

Оомен се поколеба, засмука устната си, сополи се стичаха от носа му.

— Не ме карай да те питам пак, Оомен — тихо рече Каз. — Който и да ви е наел, не може да те защити сега.

— Той ще ме убие.

— А аз ще те накарам да си мечтаеш за смърт, така че избирай внимателно.

— Пека Ролинс — разрева се Оомен. — Беше Пека Ролинс!

Въпреки собствения си шок Каз забеляза как реагираха Йеспер и Вилан. Хелвар не се стресна, но пък той не знаеше достатъчно.

— Светци! — изпъшка Йеспер. — Яко сме прецакани.

— Ролинс лично ли води отряда? — обърна се Каз към Оомен.

— Какъв отряд?

— Отрядът във Фйерда.

— Не знам за никакъв отряд. Нашата задача беше да ви спрем, преди да сте напуснали пристанището.

— Ясно.

— Имам нужда от лекар. Ще ме заведеш ли при лекар?

— Разбира се — кимна Каз. — Оттук.

Сграбчи Оомен за реверите, отлепи го от палубата и го метна на парапета.

— Казах ти каквото искаше да знаеш! — разпищя се биячът. — Направих каквото поиска!

Изглеждаше кльощав, но се оказа изненадващо силен — силен по селски, също като Йеспер. Сигурно беше отраснал на нивите.

Каз се приведе към него, така че само Оомен да чуе думите му:

— Моето Привидение би ме посъветвало да проявя милост. Но благодарение на теб сега тя не е тук да те защити.

И без да каже нищо друго, го бутна зад борда.

— Не! — извика Вилан и се наведе през парапета, потресен и пребледнял, загледан с разширени очи в давещия се човек. Молбите на бияча се чуваха дори след като обезобразеното му лице изчезна в мъглата.

— Ти… ти каза, че ако ти помогне…

— И ти ли искаш през парапета? — попита го Каз.

Вилан си пое дълбоко дъх, сякаш да вдиша кураж от въздуха, и заекна:

— М-мен няма да ме хвърлиш през борда. Трябвам ти.

„Защо хората постоянно казват това?“

— Може би — рече Каз. — Но в момента не разсъждавам трезво.

Йеспер сложи ръка на рамото на Вилан.

— Остави.

— Ама не е редно да…

— Вилан — прекъсна го Йеспер и го разтърси леко, — може и да не сте стигнали до тоя урок с частните ти учители, но запомни от мен, че не ти трябва да спориш с човек, който е покрит с кръв и има нож в ръкава си.

Вилан стисна устни на тънка черта. Каз не знаеше дали хлапето е повече ядосано, или уплашено, но и не му пукаше особено. Хелвар стоеше като мълчалив страж, наблюдаваше всичко, позеленял от морската болест под златната четина на брадата си.

Каз се обърна към Йеспер:

— Намери някакви окови за Хелвар да го пазят от глупави мисли — каза той и се отправи към рампата. — А за мен намери чисти дрехи и донеси прясна вода.

— Че откога ти станах прислужник?

— Човек с нож, помниш ли? — каза Каз през рамо.

— Човек с пушка! — извика Йеспер след него.

Каз отвърна с пестящ време жест, при който доминираща позиция имаше средният пръст, после изчезна под палубата. Искаше гореща вана и бутилка бренди, но щеше да се задоволи с малко усамотение и кофа вода, колкото да измие от себе си вонята на кръв.

Пека Ролинс. Името гърмеше в главата му като пукот на огнестрелно оръжие. Всичко винаги се свеждаше до Пека Ролинс, човека, отнел му всичко. Същият човек, който сега стоеше на пътя му към най-голямото приключение в историята на Кацата. Дали щеше да изпрати някого, или сам щеше да поведе отряда си и лично да отмъкне Бо Юл-Баюр?

В мъждивата теснотия на каютата си Каз прошепна:

— Тухла по тухла.

Винаги се беше изкушавал да убие Пека Ролинс, но това нямаше да е достатъчно. Искаше първо да го съсипе. Искаше Ролинс да страда така, както беше страдал той, както беше страдал Йорди. А да отмъкне трийсет милиона крюге изпод алчния нос на Пека Ролинс щеше да е отлично начало. Може би Иней е била права все пак. Може би съдбата си правеше труда да наглежда и хора като него.