Стефан Маларме — живот в дати

1842, 18 март — ражда се Етиен-Стефан Маралме, син на Нюма Флоран Жозеф Маларме (1805–1863), заместник-началник в Регистратурата, и Елизабет Фелиси Демолен (1819–1847).

1847, 2 август — умира майката на поета.

1848 — бащата се оженва повторно.

1852 — Стефан е даден в религиозен пансион в Паси.

1854 — първи литературни опити (ученически съчинения): „Златният потир“ и „Ангел-хранител“.

1856 — в пансиона на лицея в Санс.

1857 — умира сестрата на поета Мария (родена 1844).

1858 — Кантата за първото причастие в пансиона в Санс.

1859 — в класа по риторика, пише „Между четирите стени“.

Октомври — в класа по логика.

1860 — Свързва се с Емил Дешан, представител на късните романтици и съсед на семейство Демолен във Версай. Съставя поетическа антология от 8000 стиха и се опитва да превежда Едгар По. През ноември получава бакалавърска степен.

1861 — Семейството се премества в Санс.

Октомври — Еманюел дез-Есар е назначен в лицея в Санс.

1862, януари-февруари — първи публикации: текст върху Парижки стихове от Дез-Есар, стихотворението Писъмце.

Април-май — начало на кореспонденцията с Йожен Льофебюр и Анри Казалис. Публикува заедно с Дез-Есар Кръстопътят на госпожиците — отзвук от разходка до Фонтенбло.

Юни — ухажва една немска гувернантка, Мария Герхард.

Ноември — заминава за Лондон и се установява там заедно с Мария.

1863, април — умира бащата на поета.

10 август — Маларме се жени в Лондон за седем години по-възрастната от него Мария Герхард.

Ноември — получава диплома за преподавател по английски език и е назначен в лицея в Турнон (Ардеш).

1864, лятото — в Авиньон се запознава с провансалските писатели Теодор Обанел, Жозеф Руманий, Фредерик Мистрал.

Октомври — започва Иродиада, малко преди това се ражда дъщеря му Жьонвиев (19 окт.)

1865 — няколко месеца след Иродиада започва Следобедът на един фавън с надеждата да го постави на сцена.

Октомври — след като Банвил и Коклен отхвърлят Иродиада, Маларме се захваща отново с нея, но „вече не като трагедия, а като поема“.

1866, януари-март — работи върху Старото въведение към Иродиада.

Април — престой в Кан, при Льофебюр. Докато работи над Иродиада, у него настават дълбоки интелектуални промени, сблъсква се с проблема за Небитието и човешкото съществувание.

12 май — десет негови стихотворения са отпечатани в Съвременният Парнас.

1867, 14 май — писмо до Казалис, в което съобщава, че не е вече това, което е бил и че е стигнал до Чистата концепция и до идеята за Духовната вселена.

31 август — умира Шарл Бодлер.

Октомври — назначен е в лицея в Авиньон.

1868, април — пише до Франсоа Копе за Мечтата в нейната идеална голота и за чистата творба, както и за тяхната неосъществимост.

Май — писмо до Льофебюр.

18 юли — изпраща сонет на Казалис.

1869 — чете Декарт.

Март — изпраща фрагмент от Иродиада в Съвременният Парнас.

Ноември — първо споменаване на Igitur, начало на преодоляване на кризата, свързана с абсолютното. Интерес към езикознанието.

1870, януари — излиза в отпуска, по негова молба, до септември 1871 и се занимава с лингвистични проблеми.

Август — чете Igitur пред Мандес, Жюдит Готие и Вилие. На връщане от Люцерн — при Вагнер.

1871, юли — ражда се Анатол.

Октомври — след много опити да се откаже от преподавателската дейност е назначен в лицея „Кондорсе“ и се установява в Париж, на улица „Москва“, №29.

1872, юни-октомври — публикува преводите си на осем стихотворения от Едгар По.

23 октомври — умира Теофил Готие.

1873, април — запознава се с Мане.

Октомври — Погребална наздравица в Гробницата на Теофил Готие.

1874, август — първи престой във Валвен, край Фонтенбло.

Септември — започва да излиза Последна мода, изцяло списван от Маларме. Издадени са осем броя от вестника.

1875, януари — установява се на улица „Ром“.

Изпраща на Льомер за трети брой на Съвременният Парнас „Фавнът“, който е отхвърлен от редколегията (Копе, Банвил, Анатол Франс).

1876, януари — големи проекти в областта на театъра.

Април — Следобедът на един фавън, с илюстрации от Мане, издание на Дерен.

Май — предговор към Ватек от Бекфорд.

Септември — „Импресионистите и Мане“ в Дъ Арт Мантли ривю.

Декември — Гробницата на Едгар По във възпоменателен том в Балтимор.

1877, март — последни преводи на стихотворения от По в Ла Репюблик де летр.

Декември — първи впечатления от Мадрид.

1878, януари — Английските думи, издание на „Трюши-Льороа & братя“. Предвижда за същия издател и други подобни помагала по английски език.

1879, октомври — умира синът на поета Анатол, след шестмесечно боледуване.

Декември — Античните богове (с дата 1880), издание на Родшилд.

1880 — За гробницата на Анатол.

1882, октомври — запознава Юисманс, който му отделя място в книгата си „Наопаки“, с личността и делото на Монтескю.

1883, 13 февруари — умира Рихард Вагнер.

30 април — умира Едуар Мане.

Ноември-декември — Пол Верлен публикува в трети брой на Лютес, посветен на Маларме, „Прокълнати поети“, които излизат през следващата година в отделна книга при Вание.

1884, януари — първи алюзии за Мери Лоран, в Кореспонданс, с която се е запознал наскоро чрез Моне.

Май — излиза „Наопаки“ от Юисманс, която с „Прокълнати поети“ на Верлен донася на Маларме неочаквана известност.

Октомври — назначен е в лицея Жансон дьо Сайи.

1885, януари — Проза в Ла Ревю ендепандант, където излиза през март И девствен и тъй гъвкав… и други стихове.

22 май — умира Виктор Юго.

8 август — „Рихард Вагнер, мечтанията на един френски поет“ в Ла Ревю вагнериен.

10 септември — напомня в писма до Едуар Дюжарден и Морис Барес за драмата, която го вълнува, тази „на Човека и на Идеята“.

Октомври — назначен е в колежа „Ролен“.

16 ноември — автобиографично писмо до Верлен, с разсъждения за Книгата, при която „орфическото тълкуване на Земята е единственият дълг на поета и литературно занимание в най-висша степен“.

1886, 8 януари — Посвещение на Вагнер в Ла Ревю вагнериен.

11 април — първи брой на Ла вог, с три стихотворения в проза от Маларме и първа публикация на Озарения от Рембо.

13 юни — публикува първото стихотворение без пунктуация, в същия брой.

18 септември — Манифестът на символизма от Жан Мореас във Фигаро.

22 септември — Трактат за словото от Рьоне Гил с предговор от Маларме.

1 ноември — Маларме започва да води театрална рубрика в Ла Ревю ендепандант (девет публикации до юли 1887).

1887, 1 януари — „Триптих“ в Ла Ревю ендепандант.

Март — окончателен вариант на Следобедът на един фавън, издание на Ла Ревю ендепандант.

12 август — Косата с пламъка… в Л’ар е ла мод.

Октомври — фотолитографско издание на Поезия с фронтиспис от Фелисиен Ропс, издание на Ла Ревю ендепандант (47 екз.)

Декември — Албум със стихове и проза.

1888, януари — писмо до Верхарн, с призив „да се представи пред читателите […] и да покаже нещата си в отделна книга“.

Юли — Стихове от Едгар По, издание на Дьоман, Брюксел, с портрет и винетка от Мане.

1889, 18 август — умира Вилие дьо Лил Адан; Маларме и Юисманс са определени за изпълнители на неговото завещание.

1890, февруари 1890 — изнася цикъл лекции върху Вилие в Белгия.

15 май — Вилие дьо Лил Адан в Ла Ревю д’ожурдюи.

20 октомври — първо писмо от Пол Валери.

15 ноември — Писмо до Уистлър в Дъ Уърлуинд.

1891, 13 март — Умира Теодор дьо Банвил.

24 март — отговаря на въпросите от анкетата на Жюл Юре.

Май — издава Страници при Дьоман, с фронтиспис от Реноар.

10 октомври — Посещава го за първи път Пол Валери, придружен от Пиер Луис.

1892, март — Започва да сътрудничи на Нейшънъл Обзървър (дванадесет хроники до юли 1893).

15 ноември — Стихове и проза, с дата 1893, при Перен, с фронтиспис от Уистлър.

1893, февруари — председателства седмата сбирка на Ла Плюм, където вдига тост, станал първообраз на сонета Поздрав.

15 юли — второ издание на Стихове и проза.

4 ноември — Маларме се пенсионира.

1894, февруари-март — „Музиката и литературата“ — лекция, изнесена в Университетите в Оксфорд и Кеймбридж (публикувана през октомври от Перен).

17 юли — Умира Льоконт дьо Лил. Маларме е избран на негово място за председател на комитета за изграждане на паметник на Бодлер.

8 август — посочен е за свидетел от Феликс Фенеон по време на процеса срещу Тридесетте (свързан с атентатите на анархистите).

17 август — публикация върху „Литературния фонд“ във Фигаро.

12 ноември — изпраща на Дьоман макета за „Поезия“.

22 декември — първо изпълнение на Прелюд към Следобедът на един фавън от Дебюси.

1895, 1 януари — Гробницата на Шарл Бодлер в Ла Плюм.

15 януари — Посвещение на Пюви дьо Шаван в същото списание.

1 февруари — първите десет „Вариации по зададена тема“ в Ла Ревю бланш.

3 август — Душата във въздишка сбита… (Фигаро, в отговор на анкета за свободния стих).

1896, 8 януари — умира Верлен. Маларме произнася надгробна реч.

27 януари — Маларме е избран за Принц на поетите.

15 май — „Артюр Рембо“, писмо до Харисън Роудс, Дъ Чап бук, Чикаго.

22 май — председател на комитета за издигане на паметник на Верлен.

1 септември — „Тайнството на словото“ в Ла Ревю бланш, в отговор на публикацията на Пруст „Против неяснотата“ в същото списание.

1897, 1 януари — Гробницата на Верлен (Ла Ревю бланш).

Май — Игра на зарове в списание Космополис.

1898, 23 февруари — приятелско писмо до Зола след неговото осъждане.

16 април — Възпоменателен албум, съдържащ сонета за Вашку да Гама (С единствена грижа за път…).

10 май — заема се с Иродиада, с която се занимава до смъртта си.

9 септември — Стефан Маларме умира във Валвен в резултат от задушаване. Иродиада остава незавършена и Поезия излиза посмъртно, през 1899 г.