Тримата калфи

Живели някога трима калфи. Споразумели се, че където и да отидат, ще работят винаги заедно. Но дошли лоши времена и те останали без работа. Тогава решили да тръгнат по градове и села, за да си изкарват прехраната.

— Ако в първия град, в който пристигнем — казал единият от тях, — не успеем да си намерим работа, ще отидем в страноприемницата и ще се уговорим със стопанина, че ще му пишем кой от нас къде се намира и така всеки ще може да получи вест от другите. После ще се разделим.

По пътя срещнали един богат човек, който ги попитал кои са и откъде идват.

— Ние сме занаятчии и си търсим работа. Досега живяхме заедно, но ако не намерим работа, ще трябва да се разделим.

— Няма нужда да се разделяте — казал човекът. — Ако сте съгласни да вършите онова, което ще ви кажа, ще станете богати хора.

— Съгласни сме — казал единият калфа. — Стига да не си сложим грях на душата и да останем почтени хора.

— Не — отговорил пътникът, — нямам такива намерения.

В този миг вторият калфа погледнал краката на пътника и видял, че единият му крак е човешки, а другият е с конско копито. Разбрал, че това е дяволът и отказал да работи за него. Ала дяволът казал:

— Не се тревожете. Не става дума за вас, а за душата на друг човек, който наполовина ми принадлежи и скоро ще настъпи неговият час.

Калфите му повярвали и той им обяснил какво трябва да правят. На всеки въпрос единият трябвало да отговаря: „И тримата“, вторият — „За пари“, а третият — „Така трябва“. В замяна на това дяволът щял да ги възнагради богато, но при едно условие — да не казват нито дума повече. Иначе парите веднага щели да изчезнат.

Дяволът дал на калфите пари колкото можели да носят и им заповядал да отидат в една страноприемница. Когато пристигнали, стопанинът ги посрещнал и ги попитал:

— Ще хапнете ли нещо?

Първият калфа отговорил:

— И тримата.

— Разбира се — казал стопанинът, — така и предполагах.

Вторият калфа казал:

— За пари.

— Това е ясно от само себе си — отговорил стопанинът.

Тогава третият калфа казал:

— Така трябва.

Дали на тримата калфи вкусни ястия и хубаво вино. Те хапнали, пийнали и поискали да платят. Стопанинът им дал сметката, а първият калфа казал:

— И тримата.

Вторият казал:

— За пари.

Третият казал:

— Така трябва.

— Вярно е — обадил се стопанинът. — Ще платите и тримата, а без пари не бих ви дал нищо.

Тримата калфи платили повече отколкото трябвало.

Като разбрали това, другите гости казали:

— Тези са се побъркали.

— Сякаш наистина са полудели — отговорил стопанинът.

Тримата калфи поживели известно време в страноприемницата и винаги повтаряли едно и също: „И тримата“, „За пари“, „Така трябва“.

Веднъж в страноприемницата пристигнал богат търговец, който имал много пари. Той отишъл при стопанина и му казал:

— Вземи парите да ги пазиш, че току-виж тези калфи ги откраднали.

Стопанинът взел парите, но когато ги занесъл в стаята си, видял, че торбата е пълна с чисто злато. В полунощ той и жена му взели една секира, промъкнали се в стаята на търговеца и го убили. След това си легнали да спят.

На сутринта настанала голяма суматоха. Търговецът лежал мъртъв, потънал в кръв. Гостите се разбягали, а стопанинът казал:

— Сигурно тримата побъркани калфи са го убили.

— Те, ами, кой друг — съгласили се гостите.

Тогава стопанинът извикал калфите и им казал:

— Вие ли убихте търговеца?

— И тримата — отговорил първият.

— За пари — добавил вторият.

— Така трябва — потвърдил третият.

— Чухте ли? — извикал стопанинът. — Те сами си признаха.

Отвели тримата калфи в тъмницата. Като разбрали, че работата става сериозна, те се изплашили. Ала през нощта дошъл дяволът и казал:

— Потърпете още малко. Нито косъм няма да падне от главите ви.

На следващия ден завели тримата калфи при съдията. Той ги попитал:

— Вие убийци ли сте?

— И тримата — отговорил първият.

— А защо убихте търговеца?

— За пари — отговорил вторият.

— Ах, вие, злодеи такива! — викнал съдията. — Не ви ли е грях?

— Така трябва — казал третият калфа.

— На всичко отгоре сте закоравели престъпници. Отведете ги веднага да им отсекат главите.

Извели тримата калфи на площада. Сред тълпата бил и стопанинът на страноприемницата. После стражите им завързали ръцете и ги качили на дървената площадка, където стоял палачът с меч в ръка.

Изведнъж се появила каляска с четири огненочервени коня отпред. От прозорчето на каляската някой махал с бяла кърпичка.

— Ще ги помилват — казал палачът.

— Да се помилват! Да се помилват! — разнесъл се глас от каляската. После от нея излязъл дяволът, облечен като богат господин и казал:

— Вие тримата сте невинни. Сега можете да кажете какво сте видели и чули.

Най-старият калфа казал:

— Ние не сме убили търговеца. Убиецът е там, долу, сред тълпата.

И показал стопанина на страноприемницата.

— А за да се уверите в това — продължил калфата, — отидете в неговата изба. Там е пълно с трупове.

Съдията изпратил помощниците си в избата. Те видели, че това, което казва калфата, е вярно и съобщили на съдията. Той заповядал да заловят стопанина на страноприемницата и да му отсекат главата.

Тогава дяволът казал на тримата калфи:

— Ето че взех душата, която ми трябваше. От днес вие сте свободни и ще имате пари до края на живота си.