Учителят и композиторът Широв

Широв — така го знаят повечето казанлъчани. За нас, съучениците му в гимназията, беше Тренчо, а при дружбата ни като студенти го именувахме Бебо. Беше най-малкият сред нас.

Учителят и композиторът Иван Генчев Широв беше нисък на ръст, набит, с усмихнато замечтани очи. Като ученик в отделенията на ръце обикаля Къренското училище. Пак тогава проявява и музикалните си интереси и способности.

Един ден учителят Нешо Семерджиев води малките си ученици на разходка към Абаята. От отворен прозорец се разнася мелодия от цигулка. Малкият Иванчо се заслушва, машинално излиза от строя и тръгва, занесен, по посока на музиката и се блъсва в един електрически стълб. Вече като ученик в прогимназията стъпва на сцената на читалище „Искра“. С брат си Петър, който е по-голям от него, свирят с устни хармонички. Пак с него, но вече като гимназист, правят нощни серенади. Иван свири на цигулка, а брат му — на флейта.

Може да се каже, че тези серенади и една несподелена ученическа любов пробуждат у Широв композитора. Наред със серенадата на Шуберт и на други класици-музиканти, в тихи нощи се носи вече и нежната мелодия на една от първите песни на начеващия композитор Широв, станала по-късно много популярна в страната — „Среднощна серенада“:

И започват да се трупат изписани нотни листове в дома на композитора.

Разнообразно е музикалното творчество на Широв. Сътворил е близо двадесет танга и бавни валсове; оперетите — „Червената шапчица“, „Унгарска рапсодия“, „Студентката“ и „Чудната свирка“; детските ученически песни „Учителката“, „Куклата“, „Цветя за мама“; няколко оркестрови пиеси; повече от тридесет хорови песни и други.

Повечето от тангата и бавните валсове са по негови текстове.

Творчеството му е много емоционално, с хубава мелодична линия. Музиката му е чувствена. И всичко това е плод на изживяно, загнездило се дълбоко в сърцето му и пресъздадено.

Но Широв е не само композитор, той е много уважаван и обичан от учениците си учител по пеене и диригент на ученически, читалищни и квартални хорове и оркестри.

Контактен, непринуден, находчив в отношенията и разговорите си с другите, той беше приятен събеседник. Обичаше да разправя вицове и подхвърляше и малки шегички, главна фигура в които обикновено беше той.

Като студенти в София (той следваше и завърши Музикалната академия) се хранехме в едно малко квартално ресторантче.

Един ден, гледам го, застанал на вратата му, ми маха с ръце да бързам:

— Идвай!… Идвай, че ръцете ми се откъснаха да се разправям по немски с ей този Дойчо — сочи ми той седналия на една маса в ресторанта немски войник. — Хайде, сменяй ме! Ти имаше по-висок успех по немски език в гимназията.

Веднъж пък ме спира на улицата и разтревожено започва:

— Знаеш ли, от КАТ ми се заканили да ми съставят акт. Вече няколко леки коли пукат гуми от рибените кости, разхвърляни край нас. Велосипедистите, за да не пукат гуми, носят колелата си на рамо!

Не знам какъв рибар бе и колко е помирисал риба, хваната от него, но от това, че често заедно бяхме край язовира и че знаех улова му, бях си извадил заключението, че рибите са консумирали по количество повече стръв: кюспе, хляб, червеи, тахан халва, кашкавал, „Нивеа“ крем от него, отколкото той — риба. Пък и самият той, винаги като хвърляше въдицата в язовира, се провикваше:

Освен рибарлъка, хоби му беше да се хваща на бас, който в повечето случаи губеше.

Веднъж беше се басирал с наш колега-студент, оня ако изяде 22 броя пасти, да му ги заплати.

И този, пред смаяния му поглед, пък и на нас — журито, не само, че ги излапа, но и си поръча още три броя — да си доядял. А Бебо, нарушил студентския си бюджет, цяла седмица нагъваше само бобена чорба.

Широв беше с нежна, чувствена душа. И най-малкото нещо силно изживяваше. Не търсеше материалното. От другите той искаше само обикновено човешко отношение и внимание.

Ходи по издателства и прави постъпки за издаване на творбите му. Добре го посрещат и още по-добре го изпращат. Но… само с обещания. Записват му само три творби на грамофонни плочи: тангата — „Нежен цвят“, „Само теб“ и „Прости, прости!“ и му публикуват в списания песните: „Камбанен звън“, „Пролет моя“, „Първомайска песен“ и „Малка ръченица“.

Разочарованието му от всичко това е голямо. Това ярко прозира в стихотворението, което той написва, но до последните дни на живота си не го прави достояние даже и на най-близките си. Озаглавено е „Орис“.

Широв почива през месец февруари 1988 година на 63 годишна възраст.