Уотсън е жена

Ще ми простите моя отказ да пия с вас за „светлата памет на втората съпруга на Уотсън“, когато се убедите, че за мен това е въпрос на съвест. Не мога да си позволя да бъда мълчалив съучастник в една мистификация. Просто защото Уотсън никога не е имал втора жена, както впрочем и първа. Ще ви кажа още нещо: доктор Уотсън изобщо никога не е съществувал!

Моля ви, не подскачайте от столовете!

Като всички верни почитатели, аз също понякога надничам в Свещената книга, както някои непосветени наричат разказите за Шерлок Холмс. За почивка и развлечение. Но наскоро я прочетох изцяло, от началото до края, и ме порази един странен факт, свързан с поведението на куче през нощта. Странното поведение на въпросното куче е, както всички знаем, че не е започнало да лае; точно толкова странно е поведението на Холмс вечер, защото никога не научаваме кога той си ляга. Личност с фамилно име Уотсън, автор на записките за Холмс, описва какви ли не подробности за домашния уют на Бейкър стрийт — закуски, вечери, занимания в дъждовните вечери, но нито веднъж не споменава как Холмс и Уотсън си лягат. „Как можем да си обясним това?“ — се попитах веднъж. Как да обясним това неестествено и упорито мълчание, нещо повече — явна прикритост, по отношение на един от най-приятните епизоди от дневното разписание на човека?

Това ми се стори подозрително.

Най-непривичните от възможните обяснения — например, че Холмс е бил с изкуствена челюст, или Уотсън — с перука, отхвърлих като твърде нелепи. Те са тривиални и не разкриват зловещата загадка. Но вече бях подхванал играта и започнах да търся решението в единственото достъпно за мен място — в самата Свещена книга. И още на първата страница, в разказа „Етюд в червено“ открих следното признание: „Той рядко лягаше след десет, а сутрин по правило успяваше да закуси и да излезе, докато аз продължавах да се излежавам.“

Бях изненадан, направо потресен. Как може едно толкова очевидно решение да остане незабелязано от много милиони читатели? Та така може да говори само жена за мъж. Ще ви го прочета още веднъж: „Той рядко лягаше след десет, а сутрин по правило успяваше да закуси и да излезе, докато аз продължавах да се излежавам.“ Ами това е истински, неподправен разказ на жена за навиците на мъж!

Казах си: „Не, не бързай с изводите. Ти не си човек на празните измислици, а търсиш доказателства. Да, няма съмнения, това са думи на жена за мъж, но дали за съпруг или любовник?“

Да ви призная, изчервих се заради Холмс и затворих книгата. Любопитството ми обаче се разгоря като пожар, пак разтворих книгата и малко по-нататък прочетох: „Читателят вероятно ще ме сметне за опитен следотърсач на чужди занимания, ако призная какво любопитство възбуждаше у мен този мъж и колко често се опитвах да пробия стената от въздържаност, с която той ограждаше всичко свое.“

Как да не я възбужда! Сигурно е излизала от кожата си. Бедничкият Холмс! Тя дори не си прави труда да използва разни евфемизми от типа „бих искала по-добре да го разбера“ или „исках да деля с него всичко“, а го казва с нагла откровеност: „да пробия стената от въздържаност“. Изтръпнах и за пръв път в живота си осъзнах, че Шерлок Холмс не е бог, а човек, при това страдалец. Така въпросът дали Уотсън е бил мъж или жена, за мен бе решен окончателно.

Няма съмнение, Уотсън е жена, но дали съпруга или любовница? Продължих и само след няколко страници попаднах на следния пасаж: „… неведнъж по моя молба изпълняваше за мен песни на Менделсон“. Можете ли да си представите мъж да моли друг мъж да му изпълнява Менделсон? А на следващата страница четем: „Станах по-рано от обикновено и го заварих да закусва. Нашата прислужница дотолкова бе свикнала да ставам по-късно, че още не бе успяла да ми направи кафе. С тон на човек, сърдит на цялото човечеството, позвъних и заядливо съобщих, че си чакам закуската. Грабнах някакво списание и започнах да го прелиствам, докато моят съжител дъвчеше мълчаливо.“

Ужасна картина, изпълнена с тъжен реализъм! Да разбереш, че Шерлок Холмс закусва като милионите други мъже е горчив хап за всеки истински почитател. Но трябва да гледаме фактите в очите. Този пасаж не само подсилва моето убеждение, че Уотсън е жена, но и подкрепя в нас надеждата, че Холмс не е живял в грях. Един мъж не дъвче мълчаливо, ако живее с любовница. Освен това той прекарва с Уотсън четвърт век.

Ето един цитат от по-късните години: „Холмс седеше на масата и ми се усмихваше. Няколко секунди го гледах с нямо изумление, а после изгубих съзнание“ — това е от „Празната къща“. Или: „Нашите взаимоотношения бяха твърде своеобразни. Той беше човек на навиците, на здравите навици, един от тях бях аз. Винаги до цигулката му, до табакерата със силен тютюн, като дъщеря на опушената стара лула, на енциклопедиите и на всички останали негови навици“ — това е от „Човекът на колене“.

И после искат да ни убедят, че това е писано от мъж! Откровено и безгрижно признание, че се обърква, щом види Холмс след дълго отсъствие — „Аз съм най-големият страдалец сред всички смъртни“. Ами че това е най-повтаряната от жените фраза! Ще я намерите дори при Есхил. А какво означава „като дъщеря на опушената стара лула“? Да, разбира се, това е абсолютно доказателство, че тя му е била съпруга.

Ето цитат от „Баскервилското куче“:

Повече от очевидно — съпруг и съпруга. Можете ли да си помислите нещо друго при тази мъчително позната банална сцена? Нужни ли са и други доказателства?

Впрочем за упоритите скептици имаме още цял куп доказателства. Например усилията Холмс да бъде отучен от кокаина, описани на няколко места в Свещената книга, ни рисуват как типичната съпруга вкарва мъжа си в правия път. Особено показателно е злорадството, когато все пак успява. Не по-малко убедително доказателство е странният, предизвикващ изненада разказ за знаменитото изчезване на Холмс в „Последният случай“ и за причините за това изчезване в „Празната къща“. Направо е невероятно, че тази чудовищна заблуда досега не е разкрита.

Съдете сами. Холмс и Уотсън скитат заедно по долината на Рона, после минават Лейк, превала Жеми и нататък, през Интерлакен, отиват в селцето Майриген. Близо до селцето, в момент, когато вървят по тясна пътечка край страховита пропаст, Уотсън получава фалшифицирано писмо, което го принуждава да се върне обратно в хотела. Като узнава, че писмото е фалшифицирано, той (тя) хуква обратно по същата пътека, където са се разделили. Но Холмс го няма. Холмс е изчезнал. Всичко, което е останало от него, е прощална записка с вежливо изразено съжаление. На ръба на скалата, притисната от табакера. Там се съобщава, че се е появил професор Мариарти, който ще го бутне в пропастта.

Такова обяснение е съвсем неправдоподобно.

Или да се обърнем към „Празната къща“. Минали са три години. Шерлок Холмс внезапно се появява в Лондон, толкова неочаквано, че Уотсън припада. Обяснението, което Холмс дава за отсъствието си, звучи направо фантастично.

Твърди, че се сдърпал с професор Мариарти на пътечката над пропастта и го бутнал в бездната. Но за да се спаси от неговия приятел професор Себастиан Моран, решава да инсценира собствената си гибел. Нека онзи да си мисли, че Холмс също е паднал в пропастта. За да не остави върху влажната пътека следи в обратната посока, изкачва отвесната скала над пътеката. Докато пълзи нагоре, се появява самият Себастиан Моран; качен на върха на скалата от другата й страна, той се опитва да замерва Холмс с камъни. С много усилия Холмс се спасява от градушката от камъни и избягва през планината. Три години се скита в Персия, Тибет и Франция, като си кореспондира само с един човек, с брат си, така че Себастиан го смята за мъртъв. Макар че, както се разбира по-нататък от разказа, Моран знае и не може да не знае, че се е спасил!

Всичко това, твърди Уотсън, му (й) го казва самият Холмс. Но това е глупост, пълна глупост, на която няма да повярва дори селски идиот. Невъзможно е да се предположи, че Холмс би решил да излъже с такова обяснение човек със здрав разум. Невъзможно е да се повярва, че би изнесъл подобно обяснение, оскърбително за всеки интелект. Аз смея да твърдя, че той не би могъл да го стори. Според Уотсън той му (й) е казал само: „Скъпа, аз съм готов да започнем отново“. Защото е бил учтив мъж. Естествено, Уотсън се е опитала да съчини вместо него някакво обяснение, затова се е получила такава нелепост.

И тъй, каква е тази особа, скрила се под псевдонима „доктор Уотсън“? Откъде се е взела? Как е изглеждала? Как се е казвала, преди да улови в мрежата си Шерлок Холмс?

Нека първо да си изясним нейната фамилия, използвайки методите, към които би прибегнал самият Холмс. Уотсън, която е написала тези безсмъртни разкази и повести, би могла да скрие своето истинско име някъде в самите произведения. Тъй като сега искаме да изясним не факти от биографията й и не особености на характера й, а нейното име, трябва да търсим отговора в заглавията.

Има всичко шейсет разказа и повести за Шерлок Холмс. Нека ги наредим в хронологичен ред и да им дадем номера от едно до шейсет. После, използвайки методите за дешифриране, които Холмс е владеел отлично и които са разкрити в повестта „Смъртоносните фигури“ и в други произведения, отбираме онези названия, които стоят под номера с определен кодиращ смисъл, и получаваме следния стълб1:

Ангелът

Изчезването на леди Френсис Карфекс

Ранно убийство

Историята с установената самоличност

Някой с обърната устна

Убийство в Аби Грийндж

Обикновено приключение

Тайната на долината Боскум

Синият курбункул

Обредът на рода Мъсгрейв

Непокорната дама

И като прочете началните букви по принципа на акростиха, с лекота откриваме тази старателно прикривана тайна. Тя се е казвала Айрън Уотсън.

Но да не бързаме. Има ли някакъв начин да го проверим? Да разберем името й по друга методика, например априори? Ами да опитаме. Разказите за Шерлок Холмс, както вече доказахме, са писани от жена и тази жена му е била съпруга. А не се ли появява някъде в разказите жена, по която Холмс да се увлича? В която да е истински влюбен? Има такава жена!

„Скандал в Бохемия“ започва така: „За Шерлок Холмс тя винаги ще си остане Жената… В неговите очи тя засенчваше всички останали представителки на своя пол…“

И как се казва Жената? Айрин!

Ще кажете — да, ама не Айрън Уотсън, а Айрин Адлър. Разбира се. Главната цел на Уотсън от самото начало до края е да ни отклони от следата, да ни обърка, да ни попречи да установим нейната самоличност. Затова внимателно се съсредоточете върху нейната фамилия. Адлър. А какво означава на английски addler? Който те обърква. Който те заблуждава. Който замъглява съзнанието ти.

Да си призная, мен този ход ме възхищава, той прави чест дори на Холмс. Докато ни размотава и ни прави на глупаци, той има смелостта да вмъкне истинското име с кодирана фамилия.

Нашата догадка се потвърждава от една любопитна подробност. Отнася се също за Айрън от „Скандал в Бохемия“, тоест за Жената. А именно фактът, че Шерлок Холмс присъства на нейното бракосъчетание в църквата „Санта Моника“ на „Енджуеър роуд“. Ето какво разказва самият Холмс: „Едва ли не насила ме домъкнаха до олтара и без да успея да се опомня, започнах да мърморя отговорите…“ Така би могъл да говори не един равнодушен свидетел, а съпротивляващ се, объркан, изплашен мъж — казано иначе, жених.

На всичките 1323 страници на Свещената книга това е единственото описание на сватба, при това с присъствието на Холмс.

Трябва да ви призная, че това са само бегли, откъслечни бележки. Сега събирам материал за по-задълбочено разглеждане на темата, за да направя едно пълно и всестранно изложение на доказателствата. И на изводите от тях. Вторият том ще бъде посветен на някои предположения относно различните конкретни резултати от този — вероятно не съвсем щастлив — брак. Кой например е бащата на лорд Питър Уимси, роден вероятно в началото на века, когато е отпечатан разказът „Второто петно“? Това трябва да се разбере.