В индийска нишка

Тихо, тихо като мишка,

тръгвай с мен в индийска нишка,

да заровим под луната

брадвичката на войната.

По бизонските пътеки,

гледай, с мокасини меки,

с лъкове и сарбакани

стъпват смели мохикани,

стъпват яростни апахи,

ирокези и навахи,

до един на нас известни

от квартални битки бесни.

Тихо, тихичко, на пръсти,

с тях и ти в тревите гъсти

с мен гушни се, мой команче,

под сънливото юрганче,

да не ни се скара мама

първа жрица на вигвама!