Духът не е фантастика, религиозна измислица или абстрактен атрибут на човешката психика. Той е реално съществуващ елемент от света, а би могло да се каже и — единствената реалност. Но за повечето от хората на Земята, чието съзнание е овладяно от измамната привлекателност на земната очевидност, светът на формите е единствената реалност. Материалният свят или светът на формите е временен и бързо изменящ се, а светът на духа е вечен и неизменен, поне в обхвата на човешкото разбиране за вечност и неизменност. В по-древни времена развитието на духовните качества е заемало много по-важно място в образованието и възпитанието на младите хора. Но с настъплението на материализма в най-грубата му веществена форма, съзнанието на хората е било насочено единствено към опазване и развиване на физическото им тяло, а развиването на духа се е свеждало в повечето случаи до придобиването на определено образование с приложна насоченост. Философията и психологията са се ограничавали до анализиране и обобщаване на явленията на осезаемия, включително и с различни уреди, свят. Душевният живот и мисленето са се представяли като биоелектрични процеси, протичащи на нивото на невроните в главния мозък и приключващи със смъртта на физическото тяло. Следсмъртното съществуване на съзнанието се е възприемало като суеверие или мечта, а безсмъртието се е разбирало като съхраняване на определени постоянни белези в поколенията на нивото на половите клетки. Гениалността и талантът са се считали за резултат на възпитанието и обучението, без да се е отчитало решаващото значение на продължителното им усъвършенстване през миналите животи. Безстрашието, саможертвата, милосърдието, състраданието и множество други висши духовни качества са се считали за продукт на педагогиката или за подражание, което важи всъщност и за техните антиподи. Крайно време е знанията за духовната страна на природата и човека да станат основен фактор във възпитанието и образованието на хората от най-ранна възраст. Тези знания съществуват и не са резултат на пророчески съновидения и религиозни интерпретации, нито на философски догадки и поетични прозрения, а са получени чрез непосредствена връзка и реално сътрудничество на отделни напреднали в духовно отношение хора с Пазителите на тези знания от векове. Тяхната единствена задача винаги е била гарантиране сигурността, благополучието и доброто бъдеще на човечеството по пътя му към съвършенството и красотата. Целта на тази книга е да насочи вниманието на достатъчно интелигентните и духовно развити хора към тези въпроси.