Възможност за остров

А кой от вас заслужава вечен живот?

Настоящата ми инкарнация се разпада; не мисля, че ще издържи още дълго. Знам, че по време на следващата си инкарнация ще се срещна с верния си другар, кученцето Фокс.

Общуването с куче има благотворно влияние поради възможността да го направиш щастливо; то иска толкова прости неща. Егото му е толкова ограничено. Може би в някоя далечна епоха положението на жените е било близо до това на домашното животно. Несъмнено съществува форма на домотично1 щастие от съвместния живот, което не можем да разберем; несъмнено съществува удоволствието, че си адекватен функционален организъм, създаден, за да извършва дискретна поредица от задачи, които, повтаряйки се, образуват дискретна поредица от дни. Всичко това е изчезнало, и поредицата от задачи също; ние вече нямаме определена цел; радостите на човешкото същество са ни непознати, а нещастията му не могат да ни развълнуват. Нощите ни не трептят нито от ужас, нито от възторг; ние обаче живеем, преминаваме през живота без радост и тайни, времето ни се струва кратко.

За първи път срещнах Мари 22 в един долнокачествен испански сървър; времето на свързване беше ужасно дълго.

65, 2768, 4228, 462510. На посочения адрес видях катерицата й — трептяща, пикселизирана, но невероятно истинска. Дали Мари 22 беше жива, мъртва или интермедийна? По-скоро интермедийна, мисля аз; но това е нещо, за което не се говори никога.

Жените създават усещане за вечност с катерицата си, свързана с тайнственото — сякаш става дума за тунел, който води към същността на мирозданието, макар че в действителност е отдавна запустяла дупка за дребосъци. Но ако създават такова впечатление, то си е тяхна работа; словото ми е изпълнено със съчувствие.

По-добре да приключа. Да приключа с играта, с интермедиацията, с контакта, но е твърде късно. 72, 128, 213213, 272159.

Първият епизод беше заснет от някаква височина. Огромни платна от сив найлон покриваха долината; намирахме се северно от Алмерия. Брането на оранжерийни зеленчуци и плодове някога било извършвано от селскостопански работници — най-често от марокански произход. След автоматизацията те се разпръснали из съседните планини.

Освен обичайното оборудване — електрическа централа, захранваща защитната бариера, сателитна връзка, радари — подразделението „Пройексионес XXI, 13“ разполагаше с генератор за минерални соли и със собствен източник на питейна вода. То беше отдалечено от големите артерии и не беше отбелязано на нито една съвременна карта — беше построено след последното заснемане на местността. След премахването на въздушния трафик и установяването на постоянно смущение на сателитните предавания беше станало технически невъзможно да бъде забелязано.

Следващата сцена би могла да е съновидение. Мъж с моето лице ядеше кисело мляко в стоманодобивен завод; упътването за работа на металорежещите машини бе написано на турски език; беше малко вероятно производството да започне някой ден.

12,12 533, 8467.

Второто съобщение на Мари имаше следния лейбъл:

2424, 8,15, 5. Когато казвам „аз“, лъжа. Да вземем „аза“ на възприятието — той е неутрален и прозрачен. Да го поставим в отношение с „аза“ на интермедиацията — в този случай моето тяло ми принадлежи или по-скоро „азът“ принадлежи на тялото ми. Какво виждаме? Липса на контакт. Страхувайте се от словото ми…

Не желая да ви държа вън от тази книга; живи или мъртви, вие сте читатели.

Това става вън от моето „аз“ и искам да става точно така, мълчаливо.

„Азът“ е синтез на нашите неуспехи; но само частичен синтез. Страхувайте се от словото ми.

Тази книга е написана за назидание на Бъдещите. Значи хората — ще си кажат те — са успели да направят това. Не е нищо; не е малко; това е само интермедия.

Ако Мари 22 съществува, тя е жена в същата степен, в каквато аз съм мъж; донякъде, доникъде.

Аз също наближавам края на пътя си.

Никой, освен Бъдещите, няма да доживее раждането на Духа. Но Бъдещите не са хора в нашия смисъл. Страхувайте се от словото ми.