Робърт ван Хюлик, авторът на романите, включени в настоящия сборник, е роден в холандската провинция Цутфен през 1910 година. Син на военен лекар от колониалната армия на Холандия, той прекарва детството си в Индонезия. След завръщането на семейството в Холандия през 1922 г., малкият Робърт поразява гимназиалните преподаватели с изключителните си лингвистични данни. Насърчаван от тях, той се впуска в изучаване на санскрит и на езика на американските индианци. В свободното си време взема уроци по китайски. През 1934 г. започва да посещава Лайденския университет, където продължава да изучава системно китайски и японски. Защищава докторска дисертация на тема „Култът към коня в Китай, Япония, Индия и Тибет“. След завършването на университета преминава на дипломатическа служба и заминава на работа в холандското посолство в Токио. Въпреки многобройните си служебни задължения, той намира свободно време, за да се заеме със сериозни проучвания, отнасящи се до миналото на Япония и Китай (библиотеките в Токио се оказват особено богати на литература, посветена на китайската история). Събира редки книги и изящни произведения на изкуството, картини, музикални инструменти. Сбирките му бързо спечелват признанието на ориенталските колекционери. Сам талантлив калиграф — рядко постижение за представител на Запада, той превежда известното китайско ръководство на Ми Фу за приготвяне на течен туш от твърдите тушови блокчета. Написва две монографии за старинната китайска цитра „цин“ и сам свири на този инструмент. Повечето от трудовете му се публикуват в Пекин и Токио и са високо оценени както от азиатските, така и от европейските учени. В годините на Втората световна война е евакуиран в Цунцин като секретар на холандското посолство. Напуска Китай чак след завършването на войната. През 1949 г. отново е назначен на работа в Япония за четири години. След изтичането на този срок работи в различни градове на Близкия и Далечния изток. За последен път се връща в Токио през 1965 г., този път вече като посланик на своята страна в Япония. Умира две години по-късно в Холандия, по време на домашен отпуск.

В своя сравнително кратък живот Робърт ван Хюлик намира време наред с напрегнатата си дипломатическа дейност да извърши ред интересни проучвания и да ги публикува. Макар че е свидетел на крупните икономически, социални и политически реформи, засегнали Китай в началото на века, и макар напълно да съзнава тяхната съдбовна значимост, той обръща поглед назад, към традиционния дореволюционен Китай, като визира един огромен период от време: от последната императорска династия Цин (1644–1911) до дълбоката древност. Забележителните му способности на лингвист, историк и изкуствовед му Дават възможност за кратко време да постигне забележителни успехи.

И все пак, резултатите от научните изследвания на Робърт ван Хюлик представляват интерес за сравнително ограничен кръг специалисти. В основата на неговата популярност лежи литературната му дейност. На старинните китайски сборници с истории за съдебни случаи, разрешавани от съдията Ди, той се натъква през четиридесетте години. През 1949 г. превежда и публикува в малък тираж едно типично произведение от този жанр, състоящо се от три епизода, и озаглавено „Ди Гун Ан“ („Съдебните дела на Ди“), чрез които западният читател за първи път се запознава с името и подвизите на един от героите на традиционния китайски „съдебен“ роман Ди Жендзие — „китайския Шерлок Холмс“. Скоро след това ученият решава сам да започне да пише романи, макар да няма никакъв опит в областта на художествената проза. Намерението му било да покаже на китайския и японския читател колко по-висока стойност имат традиционните им творби в сравнение с преводните западни криминални романи, продавани по сергиите на Токио или на дореволюционния Шанхай. Първите си два романа написал на английски — още един език, който владеел великолепно — като чернови, които възнамерявал по-късно да преведе и публикува на китайски и японски. Но забелязал възторга, с който западноевропейската публика посрещнала този нов тип детективски романи, и решил да продължи да пише на английски. По този начин създал общо седемнадесет такива произведения. Освен това сам онагледявал романите си с карти и илюстрации по подобие на китайските рисунки от XIV век. Подобно на писателите от времето на династията Мин, Робърт ван Хюлик описва хората и живота им такива, каквито са били през XIV век, макар да става въпрос за събития и случки с много по-ранна или по-късна дата.

В „Скелет под камбаната“ (Токио, 1950) и трите главни сюжета са взети направо от китайски оригинали. Убийството на Улицата на полумесеца е едно от най-нашумелите престъпления, чието разкриване се приписва всъщност на съдията Бао — знаменит държавник, живял между 999 и 1062 г., по време на династията Сун. Много по-късно, по време на Минската династия, неизвестен автор издал сборник с криминални истории под заглавие „Бао Гун Ан“, в който се описват подвизите на този съдия. „Тайната на будисткия храм“ е тема, заимствувана от един разказ в сборника с истории за странни събития и престъпления на писателя Фън Мънлун, починал през 1646 г. В оригинала обаче съдията изгаря храма до основи и избива всички монаси — наказателна мярка, непозволена от стария китайски наказателен кодекс, която не би прилягала на съдията Ди. Историята с намерения под камбаната скелет е извлечена от известен стар роман, в който се описва истински случай на деветорно убийство, станало в Кантон около 1725 г. В действителност делото било разгледано и решено по установения ред, в съда. За да внесе повече напрежение, ван Хюлик добавя случая със скелета под бронзовата камбана — подобно убийство се срещало често в сборниците с криминални истории от времето на династиите Мин и Цин.

Романът „С гвоздей в черепа“ е написан в Бейрут през 1956 г. Историята за обезглавения труп е взета от един китайски сборник, излязъл през XIII век. В един от епизодите на този сборник за първи път се среща описание на убийство с гвоздей в черепа (по-късно то често фигурира в китайските книги с криминални сюжети). Разгадаването на случая се приписва на Йен Цсун — прозорлив съдия, живял в началото на нашата ера. Според версията, описана в споменатия вече сборник „Ди Гун Ан“, който ван Хюлик превежда на английски и публикува в Токио, съдията стигнал до разкриване на престъплението, като инсценирал в съдебната зала обстановка, която накарала вдовицата да помисли, че вече се намира пред съдника в отвъдния свят и сама да признае вината си.

„Езерото, което не връщаше удавниците“ е роман, написан по-късно от другите два1. Набрал известен опит, поотдалечил се от китайските литературни източници и сюжети, ван Хюлик дава по-голяма свобода на собствената си фантазия и изгражда творбата си далеч по-добре в композиционно отношение.

Я. В.