Загадката Колумб

35

Бене въртеше кормилото по тесния планински път — отначало нагоре, към назъбения връх, а после надолу, към гористата долина на трийсетина километра северозападно от имението му. Тъмносините вълни на океана неуморно блъскаха скалистия бряг, оставяйки дебели гирлянди ослепително бяла пяна. На тази надморска височина лъчите на обедното слънце бяха безмилостно парещи.

Преди два часа Трей Холибъртън най-сетне се бе обадил. Уговориха си среща направо на мястото. Той знаеше за нещата, които се случваха във Виена, но те бяха извън неговия контрол. Брайън Джеймисън положително правеше всичко възможно да предотврати нещастието, но това не го интересуваше. Нуждаеше се единствено от сътрудничеството на Саймън, което обаче изцяло зависеше от онова, което можеше да му предложи в замяна. Не му харесваше да работи с американците, защото трудно понасяше бруталната им арогантност. Но въпреки всичко го правеше. Ама не били доволни? Много важно. Да си гледат работата и да го оставят на мира!

Пред очите му се появи фигурата на Холибъртън, изправен до колата си с куфарче в ръка. Спря зад него и излезе навън. Гледката беше впечатляваща. Далече долу внушителни вълни се разбиваха в рифовете, пазещи северното крайбрежие.

— Документите, на които си попаднал, Бене, се оказаха истинска златна мина — подхвърли Трей. — Те ме насочиха към точно определени места.

Тези думи му харесаха. В тях се долавяше възбудата, която беше усетил още по телефона.

— По време на четвъртото си плаване през хиляда петстотин и четвърта Колумб бил принуден да остане тук в продължение на цяла година — продължи приятелят му. — Корабът му се повредил и той хвърлил котва някъде по северното крайбрежие. Била една изключителна тежка година за него. Не получил помощ от никъде. Местният губернатор на Испаньола го ненавиждал и решил да го остави да умре. Екипажът му се разбунтувал, а таиносите прекъснали доставките на храна. Знаеш ли как е решил своите проблеми Колумб?

Бене определено нямаше отговор на този въпрос.

— На борда разполагал с отпечатано през хиляда четиристотин и деветдесета година копие на „Ефемеридите“ на Регимонтанус, което съдържало прогнози за слънчевите и лунните затъмнения през следващите трийсет години. В него открил, че такова лунно затъмнение ще има само след три дни, на двайсет и девети февруари хиляда петстотин и четвърта. Събрал главатарите на местните племена и ги предупредил, че Богът на небето е много разгневен от решението им да спрат доставките на храна. Още същата вечер луната щяла да изгрее с кървавочервен ореол — разбира се, причина било предстоящото затъмнение. После щяла да изчезне. И се случило точно това, разбира се. Таиносите изпаднали в паника и започнали да молят Колумб за помощ. А той се затворил в капитанската кабина, уж да моли Бог да опрости прегрешенията на диваците. На практика обаче измерил с пясъчен часовник продължителността на лунното затъмнение, за да изчисли географските координати на Ямайка.

Излязъл навън точно в края на затъмнението и съобщил на таиносите, че Бог ще им прости и ще върне луната, при условие че ще възстановят доставките на храна. Луната се появила отново. От този момент нататък Колумб нямал проблеми с местните. Географската дължина на острова се оказала с отклонение от едва половин градус — нещо, което по онова време било наистина забележително постижение.

Бене се питаше какво е значението на тази история. По принцип мразеше всичко, свързано с испанците.

— Колумб разбирал от навигация — продължи Холибъртън. — Умеел да разчита положението на звездите и знаел как влияят на времето. Снощи се порових в архивите и открих нещо, което твоят крадец е пропуснал.

След тези думи Трей отвори куфарчето и извади купчина хартия.

— Това беше изписано върху друг пергамент, който бил част от съдебното споразумение между братята Коен.

Достъп до свободната земя близо до 01:94:01: а.01. на брега от 01.aa.94.66a отдясно на Острова а а. 01.94.61.01.94.66.13.01. Първоначалната формула трябва да бъде обозначена с 24.19. п.п.000.нл. пп. пп.66.пп са 11.61.94.61.91 1 или 22.4.85 или португалците ще те отведат там 61.61.01.60 ил 85.

— Авраам Коен трябвало да предаде това на брат си Моузес като част от споразумението. Губернаторът, който ръководел процеса, изпратил информацията за спора в Испания. По всичко личи, че испанците проявявали жив интерес към всичко, имащо отношение към изгубената мина.

Бене вече му беше разказал за извития хикс и подписа на Колумб в пещерата, в която го беше завел Франк Кларк.

— Колумб стъпил на сушата някъде там — махна към морето Трей. — След това открил златната мина и маркирал пътя си — това са числата в горния текст. Но ние не знаем какво означават те. Това е някакъв код. В замяна знаем, че онези четиристотин и двайсет акра земя, които Авраам Коен е закупил през хиляда шестстотин и седемдесета, лежат тук, точно под нас, в онази залесена долина. Върху картите открих множество географски ориентири. Ако мината изобщо съществува, тя е някъде тук.

Бене се взря в палмите, папратите и избуялата зеленина на няколкостотин метра под краката му, която се простираше чак до морето. Сред нея не се виждаха никакви къщи, ферми или имения.

— В случая имаме късмет, че тази необработена земя принадлежи на мароните — добави Трей.

Което означаваше липса на външна намеса. Мароните охраняваха земите си с желязна решителност. Всяко навлизане в тях трябваше да бъде предварително одобрено.

— А сега какво? — попита на глас той.

— Поръчах списък на пещерите в района. Ямайското геоложко дружество притежава карта с повечето от тях. Така ще разберем къде какво се намира.

Звучеше разумно.

— Но то не може да бъде в някоя от известните пещери, нали?

— Това ще бъде отправната ни точка.

— Нали вече не ме мислиш за луд? — ухили се доволно Бене.

— Единственото, което знам, е, че този остров никога не е бил известен със златните си залежи. Имало е тук-там, главно в потоците, но Ямайка е ценна със своята почва и добро географско положение. Ние сме на пътя на търговците, а на тази почва расте абсолютно всичко. Фердинанд не вярвал в съществуването на златната мина. Именно по тази причина подарил острова на наследниците на Колумб. За него това място нямало стойност. Легендите се появили по-късно. Заселването на Ямайка било отличен начин да се отърве от фамилията Колумб. Най-накрая получил възможност да приключи с тях веднъж и завинаги.

— Имам хора, които ще преобърнат всеки камък в тази долина — рече Бене.

— Още не. Нека видим дали ще успеем да стесним кръга. Проверих внимателно нотариалния акт. Реките и потоците са регистрирани с испанските си имена, но ние знаем какво означават в превод. Убеден съм, че ще успея да стесня зоната за претърсване.

В гласа на Холибъртън се долови особена нотка.

— Какво има? — втренчено го погледна Бене.

— И в други документи се споменава онова, което търсиш. Останали са от испанско време. Снощи уредникът на архивите ми напомни за тях. Малцина са им обърнали внимание, но те може да окажат полезни. Намират се в частни ръце.

— Къде?

— В Куба.