Загадката Колумб

47

— Годината със сигурност била хиляда петстотин и осемдесета — каза Саки.

Десетгодишният Том веднага наостри слух. Обичаше заплетените истории, особено тези, които разказваше дядо му.

— Случило се в Прага — добави възрастният човек. — Главният равин на Еврейкия квартал се казвал Льов. Над входната врата на дома му имало каменен лъв с чепка грозде между лапите. Това означавало, че бил пряк потомък на цар Давид.

— Не пълни главата на детето с глупости, човече — обади се баба му._

— Томи обича моите истории — отвърна дядо му. — Нали така, момче?

Той кимна.

— Обича да му разказвам за широкия свят.

Старецът наближаваше осемдесетте и момчето не беше сигурно още колко време му остава. В последно време бяха починали две от лелите му и то вече знаеше какво означава смърт.

— Случило се в Прага — повтори дядо му. — Поредният фанатизиран духовник решил, че ние, евреите, представляваме заплаха за останалите. Християните се страхували от нас, защото векове наред сме помагали на кралете и владетелите. Проблемът можел да бъде решен единствено чрез нашето унищожение. Сред тях било широко разпространено поверието, че ние убиваме християнски деца и използваме кръвта им при нашите религиозни ритуали. Можеш ли да си представиш подобна лъжа? Подобна гнусна клевета? Но тя вършела работа. През няколко години християните се събирала на тълпи и тръгвали да колят евреите. На това му викали „погром“. Запомни добре тази дума, Томи. „Погром“. Най-големия от тях организирали нацистите.

Момчето си каза, че наистина трябва да запомни тази дума.

— Равин Льов измислил начин да предпази хората си от тази беда. Всъщност получил съновидение. „Тълпите антисемити ще бъдат разпръснати само от голем, който ще направиш от глина със собствените си ръце“ — гласяло то. И той се вслушал в него. Направил живо тяло от глина, като използвал огън, вода, въздух и пръст. Първите три съставки вдъхнали живот на четвъртата.

Възможно ли бе това? Трудно му беше да повярва.

— Равинът съживил своето творение с помощта на шем — късче пергамент, върху което изписал името Господне, а след това го пъхнал в устата на голема. После изрекъл: „Бог направи човек от късче глина и го съживи с дъха си“. Големът се изправил на крака, а равин Льов му казал, че мисията му е да пази евреите от преследване. Името му щяло да бъде Йосиф и той трябвало да изпълнява безпрекословно всички заповеди на своя създател.

Том слушаше разказа на дядо си с огромно внимание. Всеки петък равин Льов поставял на Йосиф задачите за следващата седмица. Но се случило така, че един петък забравил да го стори, големът побеснял и унищожил всичко по пътя си. Хората изпаднали в ужас. Равинът бързо поправил грешката си и заповядал на Йосиф да спре. Оттогава насам никога не забравял петъчните инструктажи. Настъпила 1593 г. и заплахите срещу евреите намалели. Равин Льов решил, че е време да се отърве от Йосиф. Заповядал на голема да прекара нощта на тавана на Старата-нова синагога в Прага. След полунощ равинът и двама негови помощници се качили там и се заели да унищожат митичното същество. Направили го по обратен ред, започвайки от главата, а не от краката. Вълшебните думи били произнесени отзад напред. Когато свършили, големът отново се превърнал в най-обикновен къс глина. След тази нощ никой нямал право да се качва на тавана на Старата-нова синагога.

Легнал на канапето в апартамента на Ина, Том мислеше за Саки. Беше обичал този човек с нежна душа. Когато прочете за голема в бележката на Абирам, той веднага си спомни онзи далечен ден, когато бе чул историята за пръв път. Но всичко бе спряло дотам.

Една приказка и нищо повече.

Като възрастен беше публикувал кратък материал за Прага и нейните легенди в „Ел Ей Таймс“. Големът не е чешка измислица. За него се споменава още в кабалистичните текстове, открити в Древния Египет. Дори в Библията се среща. Но до XIX век никой не го свързва с Прага. Няма исторически факти, които да сочат, че великият равин Юда Льов бен Бецалел е живял там през XVI в. И че е имал нещо общо с подобно митично създание. Историята се споменава за пръв път в някакъв рядък туристически справочник, препечатана в популярна брошура с еврейски легенди през 1858 г., озаглавена „Сипирим“. Оттогава насам големът се превръща в част от чешката митология.

— Това е една от любимите ми книги — каза Саки. — Издадена е през хиляда деветстотин и петнайсета година. Когато ми я подариха, бях още момче. И оттогава насам не се разделям с нея.

Том се втренчи в тънката книжка.

— На чешки е — поясни дядо му. — Нарича се „Голем“ и е написана от някой си Густав Мейринк. Страхотен бестселър за времето си. Описва магиите на Прага. Пълна е с митове и чудеса.

— А ти можеш ли да четеш на този език?

— Майка ми е от там. Още като дете ме научи на чешки.

Докато подготвяше материала си, той си бе направил труда да разучи в подробности книгата на Мейринк, благодарение на която хиляди хора от целия свят бяха проявили желание да посетят Прага. В продължение на десетилетия „желязната завеса“ пречеше, но след „нежната“ революция нещата се промениха. В материала му за „Таймс“ се подчертаваше как стотици хиляди евреи посещават страната всяка година с надеждата да научат повече.

Сега големът пази нашата тайна на място, което евреите отдавна смятат за свещено.

Това беше написал Абирам. А прадядо му, който бе тъст на Абирам, най-вероятно бе използвал легендата като прикритие на един исторически факт.

И бе отнесъл в гроба си ключа към загадката. Но какво отваряше той?

Але спеше в съседната стая. Децата на Ина се бяха събрали в другата. Той почти не беше разговарял с дъщеря си след нейното завръщане. Тя беше кротка и тиха, нямаше и следа от обичайния й гняв. Което само усили подозренията му. В момента беше поне с две крачки пред Закария Саймън и нямаше никакво намерение да изпуска преднината си. Поне докато не разкриеше загадката. Крайната му цел.

Всичките тези разговори, митове и легенди за левити, съкровища и добре пазени през вековете тайни. Ако имаше дори капчица истина в тях, той щеше да я открие. Преди броени часове беше убит човек. Кой знае още колко бяха загинали преди него. Някогашната му професия беше да разкрива чуждите прегрешения и да ги прави обществено достояние. Да информира хората за тях. Точно обратното на това, което Абирам искаше от него — да се превърне в пазител на тайни. Старецът очевидно бе наясно с това, когато реши да му прехвърли дълга си.

Стана и се премести пред компютъра на Ина. Тя имаше високоскоростен интернет — абсолютно задължителен лукс за всеки, който работи в медиите. Когато самият той навлизаше в професията, бизнесът в киберпространството едва прохождаше. Днес обаче беше могъща сила. Милиардите уебсайтове му помагаха страшно много при писането на романи. Не се налагаше дори да напуска дома си. Набра „стара-нова синагога“ в Гугъл и в отговор получи 2 610 000 резултата по темата, някои от тях маркирани като особено важни.

Най-старата сграда в Еврейския квартал на Прага. Най-старата действаща синагога в Европа. Останала недокосната в продължение на 700 години. Дори Хитлер я беше пощадил. Когато била построена, в Прага вече съществувала Старата синагога. Затова тази била кръстена Новата. Но през XVI век била построена и трета, която също нарекли Нова. Старата продължавала да съществува и някой се досетил да кръсти втората Стара-нова, за да може да се различава от своите посестрими. После, в началото на XX век, двете предишни синагоги били срутени, оцеляла единствено Старата-нова.

Отвори една от снимките на фасадата. Обикновен правоъгълник със стръмен покрив и готически фронтони, обърнати на изток. Масивни носещи колони на външните стени, надупчени от тесни високи прозорци. Издължени анекси от трите страни на долната част. Построена през 1270 г. и реновирана чак през 2004-та.

Прещрака с мишката и отвори още няколко външни снимки, едната от които показваше източната страна. Висока галерия под стръмен покрив, препречена от деветнайсет железни прегради във формата на голямо U, които покриваха цялата източна страна на сградата и оформяха нещо като пътека нагоре към вратата. Надписът отдолу информираше, че през 1880 г. била монтирана противопожарна стълба към покрива, но първото й стъпало се намирало на цели пет метра над земята. Друга снимка показваше в едър план вратичката към галерията в горния край на металните пръти, върху която беше издълбана Звездата на Давид. Вниманието му беше привлечено от ключалката — извита в горната част и плоска надолу. Ръката му се пресегна към ключа от ковчега, който лежеше на масичката до компютъра.

Дали именно той отключваше тази врата? Твърде възможно.

Вече не изпитваше умора от часовата разлика. Тази нощ нямаше да се спи. Погледна часовника в долния край на екрана, който показваше 21:40. Стана и отиде да почука на вратата, зад която се беше оттеглила Але. Вероятно и дъщеря му не беше уморена, защото отвори веднага. Лампата в спалнята светеше, а тя беше напълно облечена.

— Заминаваме за Прага — информира я той.