Загадката Колумб

48

Бене въздъхна с облекчение едва когато самолетът се отлепи от пистата на международното летище на Сантяго де Куба. Опасяваше се, че уредникът ще информира полицията в момента, в който се върне в съзнание и разбере, че няма да получи обещаните петстотин долара. Нито веднъж не беше споменал, че пътуват със самолет, но това съвсем не означаваше, че на летището няма да ги чака засада. За щастие нищо не се случи. Добраха се до самолета без никакви проблеми и скоро вече бяха във въздуха.

Трей носеше два пластмасови контейнера с документи, които беше подбрал от двете складови помещения. Наказание за тази кражба можеше да дойде единствено от Саймън. А Бене това и чакаше.

Имаше да си връща на тоя тип.

— Ще ми кажеш ли какво се случи, Бене? — попита Трей. — Изглеждаше готов да видиш сметката на онзи нещастник.

Той реши, че е време да повдигне завесата. Приятелят му го заслужаваше.

— Двамата със Саймън заедно търсехме онази мина.

— Никога не си споменавал подобно нещо — учудено го погледна Трей.

— Не е било необходимо — отвърна Бене и приятелят му веднага разбра, че има граници, които не бива да се пресичат. Но въпреки това добави: — Да речем, че се нуждаех от потвърждение на някои свои подозрения. Например че Саймън е човек, с когото не е здравословно да се работи.

— За нас ли бяха дошли онези полицаи?

— Да — кимна Бене. — Саймън ги е изпратил след телефонното обаждане на уредника. С идеята да не напуснем Куба живи.

Холибъртън изглеждаше зашеметен от новината. Очевидно едва сега си даде сметка, че са били на крачка от смъртта.

— Защо Саймън е искал да ни ликвидира?

— Защото иска мината, но не и да сподели с мен онова, което знае.

Трей нетърпеливо прелистваше някаква книга, която бе измъкнал от контейнерите в момента, в който самолетът се отлепи от пистата.

— Какво е това? — попита Бене.

— Дневник.

Трей му показа разгърнатата страница. Равен почерк с почти печатни букви, изписани с черно мастило, прецизно поддържани полета отляво и отдясно. Някъде между дванайсет и петнайсет реда на страница.

— Качеството е много добро, особено ако вземем предвид небрежния начин на съхранение — добави приятелят му. — Написан е на кастилски.

— Съдържали нещо важно?

— Може би.

— Получихме ли това, за което дойдохме? — пожела да узнае Бене.

Но Трей не отговори, потънал в четене.

Реши да го остави на спокойствие. Самолетът продължаваше да набира височина, устремен на юг, към Монтего Бей. Очертанията на Куба бавно се стопяваха в далечината. Влиянието на Саймън се оказа далеч по-голямо, отколкото си беше представял, а интересът му към златната мина — много по-силен.

— Я чуй това, Бене — внезапно се обади Трей.

Най-после открихме смисъла на нашата мисия. В Числа недвусмислено се казва: „Вземи при себе си братята си, коляното Левиево, бащиното си племе: нека те бъдат при тебе и ти служат, а ти и синовете ти заедно с тебе да бъдете при скинията на откровението; нека те служат на тебе и вършат служба в цялата скиния; само да не се доближават до вещите на светилището и до жертвеника, та да не умрете и вие, и те. Нека те бъдат при тебе и да прислужват в скинията на събранието, по всички работи в скинията; а външен да се не доближава до вас. Тъй прислужвайте в светилището и при жертвеника, за да няма занапред гняв против синовете Израилеви; защото вашите братя, левитите, Аз взех измежду синовете Израилеви и ги дадох вам като дар Господу, за да прислужват при скинията на събранието.“ Йеремия отива още по-далече, като казва, че „както е небесното войнство безчетно, и неизмерим е морският пясък, тъй ще размножа племето на Моя раб Давида и на левитите, които Ми служат“.

Трей вдигна глава.

— Този дневник беше заключен в склада. Неговият автор е Йосеф бен ха Леви Хаиври, което в превод означава Йосиф, синът на левита. Това е уточнено още в началото. Той не крие, че християнското му име е Луис де Торес, което е бил принуден да приеме, но вече се отказва от него.

— Какво значение има това?

— Чуй какво пише по-нататък.

Ние не сме родени в дом на левит, но Бог чу молбите ни и ни избра. Бог е щедър и милостив. Бог е състрадателен. Бог закриля обикновените хора. Аз произхождам от бедно семейство, но Той ме спаси. Душата е спокойна, защото Бог е добър към мен. Той ме спаси от смъртта, Той пресуши сълзите в очите ми и даде сила на нозете ми, които вече престанаха да се препъват. Аз вярвам в Бога. Някога, в резултат на силни страдания, аз обявих: „Всички хора са лицемерни.“ Как бих могъл да се отблагодаря на Бог за всичко, с което ме възнагради? Като Му отдам своята вяра и почит пред Неговия народ, в центъра на Йерусалим. Аз ще изпълня дълга си и ще оправдая доверието Му. Ето какво казва Малахия за левита: „Законът на истината беше на устата му, и неправда не се намираше на езика му.“ Той крачеше спокойно до мен, а по пътя успя да отклони мнозина от порока. О, Израел, вярвай в своя Бог! Той е помощ и защита за всеки, който поема тежкото бреме да бъде левит, равен на удостоените по рождение. Защото Бог го е посочил. Левитът трябва да вярва в Бог, защото той с неговата помощ и закрила.

Трей се наведе да му покаже текста, но Бене вече беше забелязал фразата, която имаше значение:

… всеки, който поема тежкото бреме да бъде левит, защото Бог го е посочил.

— Де Торес е написал това за онези, които идват след него. Нещо като инструкции — какво да правят и как да го правят. Колумб му е предал всичко, избирайки го за свой наследник. И той прави същото за своя.

Великият покорител на океаните Кристовал Арнолдо де Исаси, когото погрешно наричат Кристобал Колон, никога не забравя произхода си. Той е мъдър човек с чувство за дълг. Повежда своите хора на трудно и продължително плаване и с Божията помощ успява да го завърши успешно въпреки всеобщото убеждение, че го чака провал. Преди да вдигнем платна, той ме повика при себе си и разкри истинската цел на своята мисия. Тогава не успях да разбера важността й, но сега вече съм наясно. Покварената Църква и нейната Инквизиция са решили да избият всички, които не изповядват тяхната вяра. Те говорят за Бог, но не познават същността Му. Призовават към любов и прошка, но причиняват само болка и страдания. Много люде пострадаха от тях. Част от тях бяха принудени да се откажат от вярата си, други избягаха, а трети станаха жертва на една фалшива вяра. Самият аз се покръстих — дано Бог ми прости, — но запазих вярата дълбоко в сърцето си. Сега съм тук, на тази нова земя, където живея в мир и съм далеч от всяко зло, което е присъщо на хората. Времето ми вече изтича, но то няма да свърши нито през деня, нито през нощта. Единствен Бог ще реши кога да стане това, защото и денят, и нощта са Негови. Той разполага със свой пазач, който наблюдава смъртните. Адмиралът ме накара да се закълна, че левитът, който ще дойде след нас, някой ден ще ни просветли за точния час, в който мракът ще се превърне в светлина. Той ме посочи за свой пръв наследник, а аз ще избера онзи, който ще замени мен. И двамата заедно ще изпълним дълга си. Свещеното съкровище на Бог е скрито на сигурно място, където нашите зложелатели никога няма да стигнат. Нека бъде благословен всеки, който ще превърне в действителност Неговото обещание към израилтяните. Нека бъде благословен онзи, който знае какво да направи до самия край — също като нашия праотец Авраам, който знаел всичко, внушено му от Бога. Казано е: „И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години; но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот.“ Това е обещанието, което трябва да бъде изпълнено. Защото враговете ни ще се раждат с всяко поколение и ще правят всичко възможно, за да ни унищожат. Но ние ще бъдем спасени от всемогъщия Бог.

Бене си спомни какво му беше казал Саймън за Колумб — че адмиралът бил насилствено покръстен, но в сърцето си останал верен на юдейската религия. Дори знаеше и истинското му име; Кристовал Арнолдо де Исаси. Сега разбираше откъде го е научил.

През цялото време тези документи са били в неговите ръце.

— Тук има още много неща, Бене. Но ще ми трябва време, за да ги открия едно по едно.

— Започвай още сега — заповяда на приятеля си Бене. — Искам да знам всичко до най-малката подробност.