2-Под този мъж

Шеста глава

Оглеждам множеството хора, които закусват доста по-късно, и забелязвам Дан в ъгъла, заровил лице в неделния вестник. Той изглежда изключително добре. Има красив загар и е ослепителен. Прелитам през кафенето и направо му се хвърлям.

– Хей! – възкликва. Смее се. – Радваш се да ме видиш ли, хлапе? – Обгръща ме с ръце и аз направо се разпадам върху него. Толкова се радвам да го видя, че целият натрупан стрес и емоциите от изминалите няколко седмици се изливат от мен... отново.

Той поема ръката ми в своята.

– Разкарай тези сълзи веднага! – Усмихва се. – Това е най-доброто нещо, което ти се е случвало. Добре си се отървала.

О, той мисли, че съм разстроена заради Мат? Дали да го оставя да продължи да мисли така? Алтернативата е да му разкажа за един куп други проблеми, а аз не мога да го направя. Ще трябва да остана тук с месеци. Изтривам очи.

– Знам. Бяха гадни няколко седмици. Добре съм, наистина.

– Забрави за него и продължи живота си! – Разтрива рамото ми нежно. – Ами онзи другият мъж, от когото Мат се жалваше?

– Казва се Джеси. Нищо не е. Той е просто приятел – обяснявам. Свивам рамене.

– Просто приятел? – пита. Оглежда ме подозрително, когато ръката ми се стрелва, за да намери разхлабен кичур от косата ми.

– Просто приятел... – Трябва да сменя темата. – Как са мама и татко?

Оглежда ме предупредително.

– Заплашват да дойдат в Лондон и да се оправят лично с теб. Мама спомена непознат мъж, който вдигнал телефона ти миналата седмица. Подозирам, че може да е същият този „просто приятел“, а?

Опитът ми за отвличане на вниманието се проваля ужасно.

– Да, добре. Може ли да сменим темата, моля?

Дан вдига защитно ръце.

– Добре, всичко е наред. Просто казвам да внимаваш, Ава.

Клюмвам, когато си помисля какво точно ще решат за Джеси родителите ми, защото това е нещо, което изобщо не е добро.

Поръчваме и бъбрим за работата на Дан, за Австралия и за перспективите му. Приятелят му разширява бизнеса с училището по сърф и иска Дан да му е партньор. Радвам се за него, но съм разочарована по свои, егоистични причини. Няма да се върне у дома скоро.

– Как е Кейт? – пита, докато побутва ъгълчето на сладкиша си, безочливо имитирайки липса на интерес.

Трябва да се въздържа да споменавам Сам. Не мога да си представя Дан да се зарадва на такава информация. Внезапно си спомням, че не съм пила хапчето си, и започвам да ровя в чантата си.

– Все още е Кейт – казвам небрежно. Откривам хапчетата, вадя едно и го изпивам с малко вода. През чашата наблюдавам как Дан изпада в дълбок размисъл. Трябва да го измъкна моментално от него. – Ами ти? Има ли жени около теб? – питам с вдигната вежда и заменям водата с кафе.

– Не – отвръща и се усмихва самодоволно той. – Поне нищо постоянно.

Готова съм да му изнеса лекция за това, че е сваляч, когато телефонът ми започва да танцува по масата и от него зазвучава песента на „Темпър Трап“4 Sweet Disposition5. Усмихвам се. Телефонните му маниери не са се подобрили.

Едва един следобед е. Мислех, че ще мине повече време, но може би е все още в имението и просто ме проверява.

– Хей, обичам тази песен – възкликва Дан. – Остави го да звъни! – започва да припява с телефона.

Смея се.

– Трябва да отговоря. – Напускам масата с телефона, а Дан остава със смръщено чело. Знам, че ще бъде подозрителен заради това, че излизам извън заведението, за да отговоря. Ще кажа, че е Кейт.

Излизам навън на слънце.

– Здравей! – казвам весело.

– Къде си, мамка му? – изревава той по телефона.

Отдръпвам телефона от ухото си, за да спася тъпанчетата си.

– С брат ми съм, успокой се!

– Да се успокоя? – изкрещява. – Прибирам се у дома, а ти си избягала!

– Мамка му! – прошепвам на себе си, но не достатъчно тихо.

– Внимавай с шибания език!

Поглеждам към небето с отчаяние.

– Не съм избягала. Дойдох да се видя с брат си. Той се върна от Австралия – заявявам спокойно. – Трябваше да се видя с него вчера, но се оказах ангажирана другаде. – Не искам да съм саркастична, но се получава естествено.

– Извинявам се, че съм ти причинил неудобство – съска той.

– Моля?! – Зашеметена съм от неговата враждебност.

– Колко ще се бавиш? – пита, а тонът му не се е променил. Все още звучи като прасе.

– Казах, че ще прекарам деня с него.

– Денят! – изкрещява. – Защо не ми каза?

Защото знаех, че ще го смажеш!

– Телефонът ти ме прекъсна и ти беше отклонен с проблеми в имението – изплювам.

По линията настъпва мълчание, но все още чувам тежкото му дишане.

– Къде си? – продължава. Тонът му не е толкова раздразнителен.

– В едно кафене.

– Къде?

Няма никакъв шанс да му кажа. Ще се появи, знам го, а после ще трябва да обяснявам на Дан кой е и откъде се е появил.

– Няма значение. Ще се върна при теб по-късно.

Мълчание. Аз чакам и накрая го чувам да въздиша.

– Върни се при мен, Ава! – Определено е искане.

– Ще се върна.

Мълчанието отново застава между нас и изведнъж си спомням за качествата на Джеси, които ме подлудяват. Наистина ли искам това отново?

– Ава?

– На телефона съм.

– Обичам те – казва той тихо, но напрегнато. Знам, че му се ще да избухне и вероятно да ме замъкне обратно в „Луссо“, но не може да го направи, след като не може да ме открие.

– Знам, Джеси. – Затварям и въздишам изтощено. Започва да ми се иска да не знаех за алкохолния му проблем, защото сега се тревожа до полуда да не го тласна към друга пиянска сесия. Винаги съм смятала, че знанието е сила, но в момента съм склонна да се съглася, че невежеството е блаженство. Така щях да мога да затворя и да мисля, че е неразумен властен маниак, и да съм доволна, че съм го оставила да кипи. Но сега знам, че съм затворила, и се тревожа, че просто съм размахала пословичната бутилка водка пред носа му.

– Всичко наред ли е?

Обръщам се и виждам Дан да приближава с моята чанта през рамо. Усмихвам се леко.

– Да.

– Уредих сметката. Ето – казва и ми подава чантата.

– Благодаря.

– Добре ли си? – пита. Мръщи се.

Не, по дяволите, не съм. Истината за Джеси изчерпва търпението ми.

– Да, добре съм. – Залепвам весело изражение на лицето си. – Е, какво искаш да правим?

– Тюсо? – пита той с широка усмивка. Отвръщам му със същата.

– Абсолютно. Да вървим!

Той ми предлага ръка и тръгваме. Загубила съм броя на случаите, в които сме скитали из залите на Музея на мадам Тюсо. Това е традиция. Няма восъчна фигура, с която да не сме се снимали. Промъквали сме се навсякъде, влизали сме в забранени зони и сме правили каквото е нужно за снимките, които ни трябват за албума. Детинско, но си е нещо наше.

Прекарваме невероятен ден. Смея се толкова много, че ме болят бузите. Както се оказва, единствените нови восъчни фигури в музея са на кралското семейство. Аз се снимам с Уилям и Кейт, а Дан е запечатан да стиска циците на кралицата. Вечеряме в любимия ни китайски ресторант в Чайнатаун и обръщаме няколко чаши вино в един бар.

Прегръщам Дан здраво, докато се сбогуваме при входа на метрото.

– Кога заминаваш?

– След няколко седмици. Отивам в Манчестър утре, за да се видя с някои приятели от университета, но ще се върна в Лондон другата неделя, така че може да се срещнем отново, преди да замина. Става ли?

Освобождавам го.

– Добре. Обади ми се, щом се върнеш в Лондон!

– Ще ти се обадя. Грижи се за себе си, хлапе! – казва. Целува ме по бузата. – Имам мобилен телефон, ако се нуждаеш от мен.

– Добре – усмихвам се.

Отдалечава се и ме оставя с желанието да остане завинаги. Никога не съм се нуждаела от него толкова много.

Когато влизам отново във фоайето на „Луссо“, Клайв говори по телефона. Минавам покрай бюрото му на път към асансьора. Наистина нямам настроение да бъбрим.

– Благодаря, довиждане! Ава! – вика след мен. Извъртам очи, преди да се обърна с лице към него.

– Да?

Оставя телефона на поставката му и бърза към мен.

– Отби се една дама. Опитах се да се обадя на господин Уорд, но той не отговори. Не можех да я пусна горе.

– Дама? – вече привлече вниманието ми.

– Да. Зряла жена. Приятна, с чуплива руса коса. Каза, че било спешно, но ти, разбира се, знаеш правилата.

О, да, знам правилата и този път съм облекчена, че ги е спазил. Руса с чуплива коса? Със сигурност не е Сара.

– Колко зряла?

Той свива рамене.

– Средата на четиридесетте.

Не харесвам Сара, но тя определено не изглежда в средата на четиридесетте.

– По кое време беше това, Клайв?

Поглежда часовника си:

– Само преди половин час.

– Тя представи ли се?

Клайв се намръщва.

– Не, не се представи. Посрещнах я на вратата. Очакваше, че ще отиде право в панорамния апартамент, но когато не я пуснах и казах, че трябва да се обадя на господин Уорд, започна да става съмнителна.

– Няма проблеми, Клайв. Благодаря. – Качвам се на асансьора и набирам кода. Съмнителна дама, която е мислила, че може да се качи в панорамния апартамент, без да бъде съобщено за нея?

Излизам от асансьора и откривам входната врата на Джеси отворена. Този мъж изобщо ли не зачита сигурността си? Затварям вратата след себе си и мигновено заставам нащрек. Озвучителната система е включена. До не толкова пронизваща тъпанчетата степен като последния път, но песента, която върви, ме изнервя.

„Ангел“.

Затичвам се през апартамента и оставям музиката да свири. Много по-важно е да открия Джеси, отколкото да изключа мъчителната песен, която ми напомня за ужасния ден, в който го открих пиян. Отправям се към терасата, но той не е там. Захвърлям чантата си и се изстрелвам нагоре към спалнята, като вземам по две стъпала наведнъж. Нищо.

Започва да ме залива паника, но тогава чувам, че душът тече, и нахлувам в банята. Спирам рязко, щом виждам Джеси да седи на пода под душа, шортите му за бягане са подгизнали и залепнали по бедрата му. Голият му гръб е облегнат на студените плочки на стената, коленете му са свити и ръцете му почиват върху тях. Главата му е приведена и водата се разбива около него.

Повдига глава, за да срещне погледа ми, и се усмихва, но не може да скрие мъчението в очите си. Колко време е седял така? Издишвам с облекчение, примесено с малко яд, след което влизам под душа напълно облечена и се настанявам в скута на Джеси.

Той заравя глава в шията ми.

– Обичам те.

– Знам. Колко обиколки направи?

– Три.

– Това е твърде много – гълча го. Говорим за трийсет и два километра. Това не е бърз джогинг около парка, за да облекчиш стреса. Тялото му не е достатъчно силно за това в момента.

– Откачих, когато не те заварих тук.

– Досетих се – казвам само с лек привкус на сарказъм. Той премества ръце на хълбоците ми и ме щипва. Аз подскачам.

– Трябваше да ми кажеш – продължава упорито.

– Винаги се връщам – уверявам го. – Не може да съм като залепена за задника ти. – А той не може да тича маратон всеки път, щом се разделим.

Сгушва се по-плътно в извивката на врата ми.

– Иска ми се да можеше, по дяволите – оплаква се. – Пила си.

Започвам да се чувствам неловко и неспокойно.

– Ял ли си? – питам, без да знам какво друго да кажа. Вероятно е изгорил един милион калории, докато е тичал като Форест Гъмп.

– Не съм гладен.

– Трябва да ядеш, Джеси – простенвам. – Ще ти направя нещо.

Той затяга ръцете си около мен.

– Скоро. Така ми е удобно.

Оставям го да му е удобно известно време. Седя в скута му, роклята ми лепне по тялото ми, косата ми е подгизнала, но просто го оставям да ме държи. Не може да е така всеки път, щом се разделим. Никога няма да свикна. Вече съм сигурна, че не сме обърнали нова страница, и съм ужасно разочарована.

– Мразя тази песен – казвам тихо, след като сме седели вкопчени един в друг цяла вечност.

– Обичам я. Напомня ми за теб.

– Напомня ми за мъж, когото не харесвам.

– Съжалявам – казва, гризва врата ми и прокарва език по брадичката ми. – Задникът ми е изтръпнал – оплаква се.

– Удобно ми е – присмивам му се. Той премества ръка и стиска хълбока ми, като ме кара да подскоча и да изскимтя. – Спри! – извиквам. – Трябва да те нахраня.

– Да, трябва. А аз искам моята Ава гола и легнала в нашето легло, за да мога да гуляя върху нея. – Той се изправя с много малко усилие, въпреки че съм се сгушила в него и въпреки че ръката му е ранена, а тялото – изтощено.

Моята Ава? Това... добре. Нашето легло? Ще оставя това настрана засега.

– Напълно съм съгласна, но трябва да нахраня моя мъж. Храна – сега, любене – после.

– Любене – сега, храна – после – предизвиква ме той, докато излиза изпод душа, и ме поставя на плота на мивката.

– Къде ти е превръзката?

Взима кърпа от купчината на полицата и започва да трие косата ми със здравата си ръка.

– Пречеше ми. – Увива кърпата около гърба ми и с краищата ù ме придърпва към себе си. Целува ме силно по устните, но го хващам, че трепва.

– Моля те, нека те нахраня!

Отдръпва се леко нацупен.

– Добре. Храна – сега, любене – после – изрича. Усмихва ми се самодоволно и отрива нос в моя, после целува челото ми. – Хайде, нуждаеш се от сухи дрехи. – Тръгва да ме вдига от плота, но аз го избутвам. – Хей! – възкликва и ме се мръщи.

– Ръката ти. Никога няма да се оправи, ако ме разнасяш навсякъде. – Скачам долу, изритвам подгизналите си обувки тип балетни пантофки, разкопчавам страничния цип на роклята и я издърпвам през главата. После той ме мята през рамо и ме изнася от банята.

– Обичам да те разнасям навсякъде – заявява и ме хвърля в средата на леглото. – Къде са ти нещата?

– В стаята за гости. – Той демонстрира отвращението си със звучно мърморене, после излиза от стаята и се връща няколко мига по-късно с всичките ми вещи, някои от които върху здравата му ръка, други под мишница и дори в устата му. Хвърля всичко на леглото.

– Ето.

Бъркам в сака и вадя някакви чисти бикини и прекалено големия черен суитшърт, но той скоро грабва удобните памучни бикини от ръката ми. Намръщвам се, докато гледам как Джеси рови в сака ми и намира чифт дантелени.

Подава ми ги.

– Винаги в дантела! – възкликва. Кима одобрително на собственото си изискване и аз отстъпвам, без да се колебая или да се оплаквам. Обувам дантелените бикини, после обличам огромния суитшърт. Джеси захвърля мокрите си шорти и ги заменя с чифт сини. Гледам как се протяга, докато ги обува. Сядам и му се възхищавам от мястото си на леглото, но той ме вдига отново и ме отнася долу в кухнята.

Първо изключвам музиката с леко потреперване, а после заставам пред хладилника и оглеждам рафтовете.

– Какво искаш?

– Няма значение. Ще ям каквото и ти. – Идва зад мен, пресяга се, за да грабне буркан фъстъчено масло, и отпуска устни на врата ми.

– Върни това обратно! – Опитвам се да хвана буркана, но Джеси ми се изплъзва, бързо се оттегля на един бар стол и пъха буркана под мишница, за да отвинти капачката. Топва пръст вътре, загребва голямо количество и ми се хили самодоволно, а после пъхва пръста в устата си и оформя „О“ с устни, когато го измъква.

– Такова си дете! – Спирам се на пилешко филе и го вадя от хладилника.

– Дете съм, защото обичам фъстъчено масло ли? – пита той през пръста си.

– Не. Дете си заради начина, по който ядеш фъстъчено масло. Никой, навършил десет години, не трябва да бърка с пръсти в бурканите и въпреки че ме държиш в неведение за възрастта ти, допускам, че си подминал десет – заявявам и му хвърлям възмутен поглед. Откривам фолиото и увивам филетата в прошуто от Парма, а после ги слагам в тавичка.

– Не го отхвърляй, докато не опиташ! Ето! – настоява. Навира покрития си с фъстъчено масло пръст през кухненския плот пред очите ми. Кривя лице. Мразя фъстъчено масло.

– Пропускам – казвам и слагам пилето във фурната. Той свива рамене и облизва пръста си сам.

Вадя грах и пресни картофки от хладилника и ги зареждам във вградения уред за готвене на пара, после си играя с няколко копчета, докато успея да го включа.

Повдигам се, за да седна на плота, и гледам Джеси с лека усмивка.

– Наслаждаваш ли се?

Той спира насред загребването и ме поглежда.

– Мога да го ям, докато ми прилошее – обявява. Бърка с още един пръст в буркана.

– Лошо ли ти е?

– Не, още не.

– Искаш ли да спреш сега, преди да ти прилошее, и да си оставиш малко място за балансираната храна, която ти приготвям? – питам. Мъча се да потисна усмивката си.

А той дори не опитва. Ухилва се самодоволно и завърта капачката на буркана.

– Бебче, натякваш ли ми?

– Не – поправям го. Никога не искам да натяквам. – Задавам ти въпрос.

Наблюдава ме внимателно и очите му танцуват. Потрепервам от глава до пети.

– Харесвам суитшърта ти – казва тихо и плъзва поглед надолу по голите ми крака. Дрехата е голяма и покрива дупето ми. Едва ли е секси. – Харесвам те в черно.

– Така ли?

– Да – потвърждава тихо. Опитва се отново да ми отвлече вниманието.

– Утре е понеделник – казвам позитивно. Не знам защо избирам този тон.

– И? – пита и сгъва ръце пред гърдите си.

Барабаня с пръсти по плота до мен.

– И нищо. Просто се чудех какво може да си планирал.

По лицето му с набола брада пробягва паника.

– Какво си планирала ти?

– Работа – отговарям. Гледам го как започва да дъвче долната си устна и проклетите зъбни колелца отново започват да се въртят. – Дори не си го помисляй! Имам важни срещи, на които трябва да отида – предупреждавам, преди да има възможността да изплюе това, което знам, че мисли.

– Само един ден? – цупи ми се игриво, но знам, че е смъртно сериозен. Подготвям се за обратно броене или за вразумяващо чукане.

– Не. Сигурно имаш много да наваксваш в имението – заявявам уверено. Той има бизнес, който да ръководи, а беше в безсъзнание цяла работна седмица. От Джон не може да се очаква да води нещата завинаги.

– Предполагам – мърмори Джеси.

Ликувам наум. Няма обратно броене? Няма вразумяващо чукане? Май наистина сме продължили напред.

– О, Клайв каза, че по-рано е идвала жена тук.

– Така ли? – Джеси изглежда изненадан.

– Каза, че се е опитала да се качи в панорамния апартамент. Не е оставила име, а ти не си вдигнал телефона, когато той се е опитал да ти се обади. Руса жена. Зряла. Чуплива коса. – Чакам реакцията му, но той само се намръщва.

– Ще си поговоря с него. Моето добре балансирано ястие готово ли е вече?

Това ли е? Ще си поговори с Клайв?

– Коя е тя? – питам, докато слизам от плота, за да проверя зеленчуците на пара.

– Нямам представа. – Самият той скача и вади прибори от чекмеджето.

– Наистина ли нямаш представа? – питам със съмнение, докато вадя пилето от фурната и го слагам в тигана, за да го довърша.

– Ава, наистина нямам никаква представа, но те уверявам, че ще говоря с Клайв и ще видя дали мога да разбера коя е била жената. Сега нахрани твоя мъж! – добавя. Обляга се назад и държи ножа и вилицата в ръце, изправени върху плота.

Започвам да сервирам и му поднасям първото ястие, което съм направила за него. Мразя да готвя.

Той му се нахвърля веднага.

– Вкусно – мънка, докато дъвче хапка от пилешкото. – Как беше денят с брат ти?

– Добре – отговарям и сядам до него.

– Просто добре? Това е наистина вкусно.

Радвам се да видя, че яде нещо различно от фъстъчено масло. Отново е като различен мъж – толкова сигурен и самоуверен в един момент, а в следващия се разпада на парчета. Наистина ли имам такова влияние върху него?

– Прекарахме страхотен ден. Ходихме в Музея на мадам Тюсо и после вечеряхме в любимия ни китайски ресторант.

– Тюсо?

– Да, това е нещо наше – свивам рамене.

– Хубаво е да имаш нещо – казва. Изглежда искрен. – Яла ли си вече? – Поглежда в чинията ми, а аз се изчервявам. – Да не ядеш за двама? – пита и ме поглежда. Едва не се задавям с картоф.

– Не! – изломотвам, дъвчейки храната. – Престани да се тревожиш! – мрънкам и се връщам към вечерята си.

Джеси продължава да яде, като от време на време издава звуци, изразяващи одобрение на вечерята. Бих си помислила, че може би се присмива, но опитах храната – добра е.

Щом свършваме, зареждам съдомиялната и мислите ми започват да се отнасят. Гризе ме мисълта, че той избегна въпроса за тайнствената посетителка. Беше уклончив и това ме тревожи.

Обръщам се да го питам и се забивам право в твърдите му голи гърди.

– Ох!

Той се е надвесил над мен и диша тежко. Очите ми се залепват за огромната му ерекция, която надига предната част на шортите му.

– Разкарай суитшърта! – настоява с нисък и дрезгав глас.

Поглеждам към зелените му очи и мъдро отбелязвам, че не е в настроение за закачки.

Хващам ръба на дрехата и бавно я издърпвам през главата, а после я пускам на пода.

Джеси оценяващо оглежда тялото ми, голите ми гърди и спира поглед между краката ми.

– Ти си невъзможно красива и цялата си моя. – Пъхва пръсти под горния ръб на бикините ми и бавно ги смъква надолу по краката ми, като пада на колене.

Потупва крака ми, за да го вдигна, после повтаря същото с другия и обвива глезените ми с големите си длани. Очите му откриват моите.

– Мисля, че ще те оставя да свършиш първа – звучи сериозно. – После ще те разпоря на две.

Ахвам от свирепото му обещание, докато той прокарва длани нагоре по цялата дължина на краката ми – от глезените до задната част на бедрата, а после ме дръпва върху очакващата си уста. Нахлуването му в мен ме кара да стена, докато езикът му опитно изследва всяка моя част и ми носи невероятно удоволствие. Придърпвам с ръце косата му, а хълбоците ми се въртят около устата му без никакво участие на разума ми.

Отмятам глава назад.

– О, мамка му! – стена. Барабаненето в сърцевината ми преминава в постоянна вибрация.

– Езикът! – мърмори той в плътта ми, което само ме тласка малко по-близо до екстаза.

Усещам как едната му ръка се придвижва от задната част на крака ми и се пъхва между бедрата ми. Пръстът му се плъзга в мен и с отчаян вик пускам главата му, за да се облегна на плота за опора. Пръстът му ме разтяга и докосва предната ми стена с всяко завъртане. Треперя. Мускулите ми се свиват алчно около пръста му.

– Кажи ми кога, Ава! – Заменя единия пръст с два и прониква по-дълбоко в мен.

Това, заедно с вибрацията, която устните му предизвикват върху клитора ми, ме довършва.

– Сега! – изкрещявам и притискам таза си напред в устата му, опитвайки да се освободя.

Пометена съм от атаката на устата му и се сривам върху плота в яростна поредица от разтърсвания. Сърцето ми подскача в гърдите, докато Джеси забавя ритъма си с нежни движения, оставяйки ме да се успокоя с дълга и доволна въздишка.

– Ти си прекалено добър – отпускам глава надолу и намирам очите му.

Той поглежда нагоре, но задържа устата си върху мен, като продължава нежните кръгове и лениво движи пръстите си навътре и навън.

– Знам – злорадства. – Не си ли късметлийка?

Поклащам глава на неговата самоувереност, докато го гледам как бавно пълзи нагоре по тялото ми и с език проправя пътечка.

Когато стига до зърното ми, го захапва леко, а после поставя ръка под задника ми и ме повдига на нивото на очите си.

– Готова ли си да бъдеш изчукана добре, бебче?

– Обслужвай се! – предизвиквам го и обгръщам с ръце раменете му.

Той прилепва устни към моите собственически и напада устата ми. Когато е такъв, забравям за слабостите му – за моментите, в които го утешавам, държа го и го уверявам. Точно сега той е свирепо секси и властен. Обичам това у него и то наистина много ми липсваше.

Джеси задържа устните ни слепени, докато ме изнася от кухнята към фитнеса. Изритва вратата и ме поставя на крака, като се навежда, за да поддържа целувката ни. Захапва нежно долната ми устна и започва да върви напред, принуждавайки ме да отстъпя назад. След няколко крачки спира и целува ухото ми, а топлият му дъх подпалва всичките ми сетива. Наум вече го моля.

– Какво ще кажеш за една тренировка? – прошепва.

– Какво имаш предвид? – питам. Сгушвам лицето си в него, докато той ближе ухото ми умело и бавно, карайки сърцевината ми отново да затупти. Отстъпва от мен и липсата на топлото му тяло до моето ме кара да потръпна от студ. Иска ми се отново да го придърпам към себе си.

Гледа ме с обещаващи, изпълнени със страст очи, докато се пресяга за шортите си и ги смъква по краката си. Възбуденият му член изскача на свобода.

Ахвам. Не знам защо – виждала съм го вече толкова пъти, но той все още спира дъха ми. Плъзвам поглед нагоре покрай белега му към перфектните му гръдни мускули. Никога няма да се уморя да гледам красивото тяло на мъжа, застанал пред мен, никога. Той е произведение на изкуството, грижливо изваяно и полирано до пълно съвършенство.

Кимва зад мен и аз бавно се извръщам, но виждам само гребния тренажор и боксовия чувал, затова се обръщам отново към Джеси. Лицето му е напълно невъзмутимо и той бавно кимва отново, посочвайки, че това, което си е наумил, наистина е зад мен.

Сега ми светва. Каза, че ще ме разпори на две.

„Мили Боже!“

– О! – прошепвам.

Тръгва бавно към мен, а потенциалът на неговото намерение ме кара да се въртя нервно на място. Джеси поема ръката ми и ме води до гребната машина, после навежда голямото си голо тяло и сяда на седалката. Членът му стои вертикално на тялото му, а перспективата, която очертава неговият сценарий, ме кара внезапно да се задъхам от очакване.

Дръпва ме, за да застана пред него, и се пресяга с наранената си ръка, за да насочи крака ми над плъзгача така, че да възседна краката му. Поглеждам надолу към него. Сърцето ми бие ужасно бързо, докато чакам следващата инструкция.

Джеси обгръща гърдите ми с големите си длани и нежно и бавно ги масажира, докато не натежават до болка. Не пропускам лекото трепване на лицето му, но той не спира и аз нямам намерение да се опитвам да го спра.

– Мммм... – Главата ми се отпуска назад и устните ми се разтварят, изпускайки накъсани, бързи въздишки.

– Ава, ти ме убиваш, мамка му – казва той тихо. Навеждам глава и очите ни се срещат. – Обичам те – прошепва той и плъзва длани надолу, за да обхване хълбоците ми. Подскачам и ъгълчето на устата му потрепва. – Обичам как подскачаш, когато те докосвам тук – казва, плъзва пръст в мен и аз простенвам. – Обичам вкуса ти – добавя, плъзва пръста в устата си и го вади бавно, докато ме наблюдава. После отново поема ръката ми, дръпва ме към себе си и ме насочва надолу към възбудения си член.

Извиквам, щом ме пронизва. Дебелият му, твърд член ме изпълва.

Допира чело в моето.

– Обичам усещането да съм в теб. – Сключва ръце под кръста ми. – Обгърни ме с крака!

Обгръщам с крака кръста му и сключвам глезени, придърпвайки се още по-близо към него. Дъхът му спира, когато посягам напред и поставям длани на раменете му.

– Обичам те! – заявява твърдо и започва да се плъзга напред на седалката. Рязкото спиране в края на плъзгача ме кара да подскоча леко с тих вик.

Джеси стиска очи.

Да, сега започвам да разбирам ползите от това. Проникването е дълбоко, но няма да са нужни много плъзгания и удари, преди да започна да се моля за освобождение.

Щом отваря очи, аз отпускам устни към неговите и той изпълнява искането ми за контакт с устни. Обичам устата му. Обичам всичко, което може да прави с нея. Обичам думите и стоновете, които излизат от нея. Обичам начина, по който дъвче долната си устна, когато обмисля нещо важно за него.

– Обичам те – казвам, целувайки го.

Той се отдръпва. Красивото му лице изглежда доволно.

– Не мога да ти кажа колко щастлив ме прави това. – Бавно се плъзга назад по шината. – Нуждаеш ли се от мен?

Стягам се за подскока, който знам, че предстои, и когато идва, и двамата стенем.

– Нуждая се от теб.

– Това също ме прави щастлив. Отново? – Вече се движи надолу по шината.

– Моля те! – Подскачаме отново в края и болката в корема ми се преобразува в бавно натрупване на удоволствие.

Връщаме се обратно по шината, но този път по-бързо.

Подскок!

– О!

– Знам – прошепва. – Още?

– Да! – Гмурвам език в устата му отчаяно.

Плъзга ни бавно надолу, но този път не оставя да ударим края. Вместо това се избутва с крака и ни праща нагоре по плъзгача. Удряме края с такава сила, че телата ни се сблъскват здраво. Налага се да освободя устните му и да заровя лице в рамото му със задавен вик.

– Мамка му! – Той се напряга и повтаря същото възхитително движение.

Плъзгане и удар!

Това е силно. Никога не съм го усещала толкова дълбоко. Притискам уста върху рамото му и се опитвам да устоя на порива да го захапя. Обхващам с ръце тила му, за да се задържа стабилна, докато Джеси отново ни плъзга надолу по шината, готов за още един сблъсък на върха. Вътрешностите ми се свиват и усещам как членът му пулсира и подскача вътре в мен. Той ни изстрелва обратно нагоре по плъзгача и щом стигаме върха, забивам зъби в рамото му и крещя от удоволствие.

– Мамка му, Ава!

Пускам рамото му и целувам белега от ухапаното, докато отново се спускаме.

– Ухапи ме отново по рамото!

Правя каквото ми е казано. Стена, докато хапя рамото му при сблъсъка.

– Мамка му, ще свърша – крещи той и ни оставя отново да се спуснем по плъзгача. – Готова ли си?

– Да! – Хващам със зъби рамото му и стискам леко, готова за сблъсъка.

Той дава воля на страстта си.

Движенията му вече не са контролирани. Той се плъзга и сблъсква телата ни неумолимо, докато аз се държа за него със зъби и нокти. Напънът на члена му, който ме пронизва дълбоко, ме кара да крещя името на Джеси в рамото му. Започвам да усещам съскането на фойерверките, докато той продължава своите плъзгания и удари и ме приближава до крайната детонация. Безмилостното пулсиране и блъскане на възбудения му член вътре в мен ме карат да бързам към финала. Аз свършвам в екстаз при един силен сблъсък и двамата издаваме вик. Забивам зъби в рамото му още веднъж, което кара Джеси да избухне, хълбоците му подскачат нагоре и той крещи силно.

„Боже мой!“

Все още пулсирам и се наслаждавам на оргазма си, когато слабо усещам как Джеси бавно ме люлее напред-назад. Леките движения изцеждат и последната капка сперма от него.

Вдигам лице от рамото му и леко целувам белега от ухапването.

– Ти си истинска дивачка, жено. – Извива глава, за да се погледне, а после очите му проблясват към мен.

Той завладява устата ми и ме целува дълбоко. Притискам го в ръцете си и се присъединявам към блаженото му забвение. Мога да остана така завинаги, напълно обвита от Джеси.

– Ще те отнеса в леглото и ще спя цяла нощ, заровен дълбоко в теб. – Започва бавно да се надига, като внимава да не излезе от мен. – Целуни ме сега! – нарежда, докато ме изнася от фитнеса, а аз съм сключила крака на кръста му. Прокарвам ръце през косата му и нежно я дръпвам, а после свеждам устни към неговите.

– Дивачка – казва той близо до устните ми.

Ухилвам се самодоволно и отварям очи, докато той изкачва стълбите. Откривам, че се взира в мен, докато езиците ни танцуват бавно между устите ни. Задържам погледа му през целия път до спалнята, където Джеси ме оставя на леглото под себе си. Усещам как отново се втвърдява вътре в мен. Този мъж е неуморим.

Закрепва ръка под дупето ми и ме премества в леглото, докато главата ми потъва във възглавницата. Устните и телата ни остават сключени през цялото време.

– Остани с мен! – казва той и се отдръпва, за да приглади кичур коса от лицето ми. Изучава ме напрегнато. Очите ми блестят от задоволство от това, че ме държи в ръцете си.

– Тук съм.

– Премести се при мен! – Отпуска лице надолу и потрива нос в моя.

Този мъж знае ли значението на думата „постепенно“? Прибързан е, а още не сме обсъждали нито едно от по-важните неща – имението, работата и неговия предизвикателен маниер.

– Искам да си тук, когато си лягам. – Облизва долната ми устна. – И искам да си тук, когато се събуждам. Всичко, от което се нуждая, е да започвам и да свършвам деня си с теб.

Напълно съм наясно, че ако не му дам отговора, който иска, ме чака нацупване или вразумяващо чукане, а не желая да развалям този момент. Нуждая се от него.

– Не мислиш ли, че е малко прибързано? – питам.

Той отдръпва лице. Изражението му не е съвсем нацупено, но е доста близо.

– Очевидно ти разсъждаваш така.

– Минали са два дни – опитвам се да дам разумен аргумент.

Намръщва се.

– Два дни от какво? – Надига тялото си и се изплъзва малко от мен, за да постави лактите си от двете страни на главата ми. Забива напред и дъхът ми спира в гърлото. – Искам това всяка сутрин и всяка вечер. – Усмихва се самодоволно, защото знае дяволски добре какво ми причинява. Сега ще последва вразумяващо чукане. – А може би малко по средата. – Лениво се отдръпва и бавно се притиска отново напред. Стискам очи. Не се заблуждавам, че ще прави любов с мен. Може би, ако се съглася, ще получа нежния Джеси, но наистина не съм сигурна дали трябва да живея с него.

– Искаш ме единствено заради тялото ми – имитирам шок.

Джеси изпъшква и с дълго и контролирано движение нахлува изцяло в мен.

– Не го ли искаш?

Отмятам назад глава и стена.

– Не играете честно, господин Уорд.

Оттегля се бавно.

– Кажи „да“! – крещи той, докато тласка напред и изкарва въздуха ми, принуждавайки ме да стисна с ръце таблата на леглото. – Трябва ли да ти начуквам разум, Ава?

Ето, започва се. Ще ми начуква разум. В това няма никакъв смисъл. Да се преместя при него ли? Прекалено рано е.

Мускулите ми се стягат и кръвта ми кипва, препускайки по вените ми с невероятна скорост. Мразя това, което той прави с мен. Целият ми разум е напълно и изцяло изваден от строя.

– Не! – сопвам се и той отново нахлува в мен с пъшкане. Пресяга се напред с болната си ръка и пъха длан под тила ми, за да изправи лицето ми към своето. Не съм сигурна дали се мръщи, защото ми е бесен или защото го боли ръката.

– Съгласи се! – заповядва, а после отново напада.

Няма да отстъпя. Наистина е прекалено скоро. Той няма да спре, отишъл е прекалено далеч.

– Не – заявявам твърдо и изпъшквам.

Той ръмжи и се тласка в мен милостиво. Свивам мускулите на утробата си около него, докато ме изтиква нагоре в леглото.

– По дяволите, Ава! Съгласи се! – реве той. Капка пот се спуска по слепоочието му и бръчката му заема мястото си.

– Не!

– Ава! – викът му отеква из стаята и Джеси свирепо слепва устата си с моята. Подскачам и се гърча под неговото мощно тяло и под алчната му уста, докато предстоящото ми освобождение проблясва ниско в слабините ми. – Харесва ли ти това? – пъшка в устата ми, докато упорито продължава безмилостните си тласъци.

– Да!

– Искаш ли това всеки ден?

– Да!

Дърпа косата ми по-здраво и притиска още по-силно таза си в мен.

– Съгласи се тогава! – Усещам как спиралата на напрежението се къса в мен и отлитам в бездънната яма на чистото удоволствие под Джеси. Целият ми разум е пометен, а той поема владението над тялото, душата и ума ми.

– Да! Да! Да! Мамка му! Да! – крещя.

– Внимавай с шибания език! – възкликва. Гласът му е пронизителен. Джеси се присъединява към моето удоволствие, освобождава косата ми и удря с юмрук в матрака. Това сигурно боли. Нахлува в мен толкова дълбоко, колкото може, и се задържа там. Главата му се отмята назад.

Стене.

Усещам горещото му освобождаване дълбоко в мен и свалям ръце от таблата, за да ги поставя на гърдите му. Главата му се отпуска, очите му откриват моите и той започва да прави бавни кръгове с хълбоците си, успокоявайки и двама ни.

– Не беше толкова трудно, нали? – пита с дрезгав глас.

Поглаждам солидните гърди под дланите ми.

– Съгласих се под принуда – казвам и се шляпвам наум за лошия подбор на думи.

Не може да ме накара да удържа това обещание. Но тогава осъзнавам... това е Джеси – моят неразумен и властен маниак. Той може и ще го направи.

Усмихва се възхитително и ме целува нежно, после ни претърколва така, че се озовавам просната върху гърдите му. Пръстът му проследява гръбначния ми стълб и приглажда косата ми. И аз се сгушвам щастливо в него.

– Не мога да бъда с теб всяка секунда от деня – казвам, въпреки че това, което изпитвам точно сега, е изкушаващо. Защо да не го искам ден и нощ, че и по средата?

Джеси въздиша дълго и уморено.

– Знам, че не може. Иска ми се да можеше.

– Имам работа, живот.

– Искам аз да бъда твоят живот.

– Ти си – споря внимателно. Понякога той е толкова уязвим и нежен и знам, че съм му нужна. Той е на километри разстояние от властния звяр, който току-що начука малко разум в мен. Но дали това наистина е разум? Или просто чиста лудост?

4 Temper Trap – австралийска инди група. – Бел. прев.

5 Sweet disposition (англ.) – „Сладко увлечение“. – Бел. прев.