Андрешко

© 1903 Елин Пелин

Публикуван първоначално под заглавие „Случка. Разказ“ и подпис Елин Пелин з сп. Просвета, II, кн. 4, декември 1903, с. 179–184. В своята беседа пред писателите на 3 май 1949 Елин Пелин разказва: „Тогава по тия времена също така излизаше едно списание «Просвета» за ученици от гимназиите, за интелигенцията, за учителите — едно списание, което беше доста интересно. Интелигентско списание, може да се каже. Това списание се редактираше от Марин Пундев — един много благороден човек, учител в гимназията. Беше пенсионер вече. Много добър човек. — Този бай Марин Пундев ме намери и каза: «Дай ми нещо за моето списание.» Добре. Аз му написах тогава «Андрешко» и той човекът ми даде сто лева. Тогава сто лева бяха много пари. «Андрешко» е пак едно хрумване по един повод: чух, един колар счупил колата нарочно, да не отиде съдебният пристав да конфискува нещо на един селянин. Оттам ми дойде хрумването да напиша «Андрешко». Аз го написах другояче — как го набутал в едно блато и т. н. — известна работа. Той ми даде сто лева тогава. Той ми засили положението доста много.“ С новото заглавие и с доста много, предимно стилистически поправки включен в Разкази, т. I, 1904, с. 37–45, и в последващите издания на Разкази, т. I. Наново цялостно прегледан и преработен за СI1, 1938. — Един от най-популярните разкази на Елин Пелин, многократно препечатван в сборници, антологии, христоматии, често рецитиран.

Поправките в Разкази, т. I, 1912, Разкази, т. I, 1918, и Разкази, т. I, 1928, са по-малобройни. Преработката на текста при включването му в СI, 1938, е не само стилистическа, Елин Пелин търси да направи разказа външно по-съвременен. „Съдебният пристав“ от 1903 се превръща през 1938 на „съдия-изпълнител“, така се наричаха тогава екзекуторите. Съществена поправка е направена в репликата на съдията след „ще станете неспособни данъкоплатци и ще съсипете държавата…“ Първоначално тук следва: „Ще пострадат отечествените интереси… знаеш ли какво, момче? Да съм цар, аз ще действувам… и ще ви оправа…“ Тоя текст е заменен в СI, 1938, с „Ах, защо нямам повечко власт! Ангели ще ви направя.“ Други промени: „Три лева за двадесет километра…“ става „Толкоз пари за двадесет километра…“; „Наричай ги братя, по-право е“ — „по-добре наричай ги братя“; „Сутрина стават… В толко и толко часа им даваме вода и ги поим“ — „На час стават, на час лягат, на час ги поим, на час ги храним“; „После ги впрягаме, влизат, речи го, в канцеларията, там теглят до вечерта… Вечер в толко и толко часа пият вода, прочетат вестникът и сън… Живот чиновнишки…“ — „После ги впрягаме, влизат, значи, в канцеларията, и толкоз. А понякогаж в яслите и вестник прочитат“; „хващам настинка“ — „настивам“; „Сиромах е, ама е дявол, та се е скъсал“ — „Сиромах човек — жив дявол!“; „когото той сам закарва“ — „когото той сега караше“. Зачеркнато е от размишлението на Андрешко за Станойчо след „После ще се разтъжи, ще го почерпи, ще се напие и ще плаче…“ — „Да, ще плаче… Меко е Станоевото сърце. Андрешко знае това“ (последното изречение е зачеркнато още в Разкази, т. I, 1912). Някои други промени: „— Чакай, може да сбъркаме пътя, господин пристав!“ става „— Каточе съм сбъркал пътя“; „отваряй си очите“ — „опичай си ума“; „— Господин пристав, дръж се!“ — „— Дръжте се здраво, господин съдия!“; „заговори приставът с треперлив глас, една струна от който трепереше на плач…“ — „заговори съдията с жален глас, в който една струнка плачеше“. Тия и редица други по-дребни поправки, особено в пунктуацията, очистват и опростяват езика, правят разказа по-стегнат, засилват напрежението, без да го изменят в основното му съдържание, идейната насоченост или композиционно.

Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906, „Български писател“, 1972 г.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5283]

Последна редакция: 2008-02-06 20:00:00