Когките винаги разбират хигиената по същия добронамерен, но колеблив начин, по който и хората, с други думи казано, щом го покриете, то не съществува. Важното е не да сте постигнали действително Хигиена, а да ви видят как полагате усилия — като например как се опитвате да изчегъртате линолеума и да го вкарате в котешката тоалетна.
Какво му е толкова хигиеничното да се миеш със собствената си слюнка?
Както и да е, Истинската котка води по точки пред останалите домашни любимци в едно необичайно отношение: Истинската котка знае за какво служи банята.
Един ден се върнахме и открихме, че тукашната титулувана Истинска котка чрез обичайното хиперпространствено придвижване е Вътре, когато си мислехме, че е Вън. Поради което нямаше осигурена котешка тоалетна.
Истинската котка, мислехме си ние, гледаше доста хитро, макар че тъкмо тази котка през цялото време си гледа хитро и дори диша така, сякаш краде въздуха. Небрежното претърсване на обичайните убежища на отчаянието — тъмни ъгли, камината — не разкри никакви гадости, които поначало не си бяха там.
Докато, много по-късно, не погледнахме в банята.
По-специално във ваната…
В такъв момент изпитваш смесени чувства. Разбира се, има го чувството на леко възхищение от това, че в къща, пълна с килими, Истинската котка е избрала едно от малкото места, които биха могли лесно да бъдат почистени с литри гореща вода и ескалация на почистващите препарати (любопитно, нашата книга с домакински съвети определено премълчава цялата тази, хм, работа с котките във ваната). От друга страна, има го и чувството, че това все пак е ваната, Боже мили, нямах търпение да се натопя, а сега никога вече няма да взема вана, докато съм жив…
Интригуващото в случая беше реакцията на другите собственици на Истински котки. Те казаха: О, за първи път ти се случва, нали? И продължаваха по-нататък с историята за онази котка, дето някой бил чувал, че знае как се използва тоалетната.
Да ви кажа, всичкото това е голяма играчка. Оставете капака затворен — това ще ги шашне.