32.

— Ето! — възкликна Тремейн и почука с пръст по екрана. — Това трябва да е.

Кейн погледна двете колони числа върху екрана на компютъра и ги сравни с тяхното местоположение.

— Мисля, че сте прав — съгласи се той.

— Проклетото чудо трябва да е само на няколко километра от нас — измърмори Нмура, загледан в скалата с неправилна форма, заела центъра на екрана. — Ако са включени защитните им щитове, ще ни отнеме часове да ги открием.

— На нас ни трябва да намерим само един — отбеляза мрачно Тремейн. — Имаме шанс дори и с един, стига Дженсън да включи оръдията му.

Кейн хвърли остър поглед на Лейт. Смяташе, че комскуерът отдавна е казал на Тремейн истината за магическите способности на Дженсън, но изглежда, че грешеше.

— Тремейн… — започна той.

— Какви са последните данни за корсарите? — прекъсна го Лейт и му хвърли предупредителен поглед.

Кейн се ядоса, но замълча.

— Трите, които тръгнаха от Аржент, са на шест часа от нас — отвърна астронавтът, дежурещ на локатора. — Но засякох още четири. Приближават се към нас от различни посоки.

— Започнете веднага търсенето — обърна се Тремейн към Нмура. — Вече сме съвсем близо.

Следващите три часа се сториха на Кейн най-дългите и същевременно най-късите в целия му живот. Въпреки че и двата кораба претърсваха астероидния пояс поотделно, резултатите от търсенето започнаха да го довеждат до отчаяние. Очевидно „Нова“ бяха добре екранирани, а и техните кораби не разполагаха с нужното оборудване. Агонията му се засилваше от факта, че самият той с нищо не можеше да помогне. Беше принуден да наблюдава безпомощно как върху едните екрани се нижеха скала след скала, а върху другите нарастваха изображенията на корсарите.

Точно върху тези екрани започна по-често да се спира погледът му. Преследвачите летяха с пълна мощност, без да правят опит да се прикриват. Без съмнение Бакши беше предал на началниците си лъжата на Лейт за Дженсън и сега техните воини се опитваха да предотвратят нещо, което нямаше да се случи. Плашеше го мисълта, че от корсарите могат да изстрелят ракети с голям обсег на действие и да не дочакат Лейт да завърши това, което беше планирал.

За да уплътни времето, Кейн отново се замисли за Лейт. От самото начало след пристигането им от Плинри той следваше стария блекколар буквално по петите и играеше непрекъснато по свирката му. Независимо от това обаче Лейт оставаше за него една огромна загадка. Дълги години се беше преструвал на глупак, след това само за часове се бе превърнал в лидер с пълен авторитет сред хората си — мъже, чийто живот непрестанно рискуваше за изпълнението на един таен план, който дори не бе споделил с тях. Какво ги караше да му имат такова сляпо доверие?

Но нима и той не правеше същото?

А защо? Май нямаше да живее достатъчно дълго, за да може да си отговори на този въпрос. Или на който и да било друг.

— Засякох нещо! — викна въодушевено един от операторите.

Пилотът не дочака заповед от Нмура, а подаде команда за аварийно спиране и бавно даде заден ход. Въздухът се наелектризира от напрежение.

— Това е метал! Мисля, че е част от корпус. Командире… Почакайте… да, до него има още един.

— Погледнете тук — посочи развълнувано към екрана Тремейн. — Тук се вижда нещо като пещера… — Той проследи с пръст неясното очертание. — И тук също. Обзалагам се, че намерихме и петте. — Той погледна към Лейт. — Кажете на Дженсън по-бързо да облече скафандър и да чака на изхода. Нямаме много време.

— Всъщност… — Лейт погледна към екраните, — опасявам се, че не бях съвсем честен с вас относно познанията на Дженсън за „Нова“.

— Какво?!

— Но за сметка на това — продължи Лейт — лимитът ни за време вече не е нещо критично. — Той посочи към екраните.

Кейн се обърна да погледне и замръзна.

— Господи! — ахна Тремейн. — А това откъде се взе?

Отговорът беше очевиден дори и за Кейн. Към тях на малка скорост се движеше огромен боен кораб, оставяйки почти невидими следи от дюзите си, затова и техните сензори не го бяха уловили.

— Вероятно е бил над нас — почти механично каза Кейн. Част от съзнанието му отказваше да приеме факта, че всичко е свършено.

— Но откъде са разбрали? — не се предаваше Тремейн.

— Много просто — отвърна Лейт. — Преди двайсет часа им изпратих координатите.

Кейн рязко се обърна към блекколара и посегна към пистолета си.

— Какво сте направили?

— Успокой се — посъветва го Лейт. — И погледни екрана по-внимателно.

Кейн се взря в екрана. Бойният кораб със странна оребрена повърхност го заемаше вече целия.

Нмура реагира пръв.

— Това не е рикрилски кораб! — удивено каза той. — Или поне аз не съм виждал такъв.

— Няма причина да е рикрилски — каза Лейт. — Това е кораб на крайселите.

— На крайселите ли? — още повече се изуми Нмура. — Но какво прави тук техен кораб?

— Додс! — неочаквано изрева Кейн. — Ето къде е бил! Търсил е помощ!

Лейт пристъпи до комуникатора и го настрои.

— Комскуер Лейт на борда на „Чейнбрейкър I“ до Франк Додс. Приемам.

Явно Додс го очакваше, защото почти веднага малкият екран на комуникатора се изпълни със засмяното му лице.

— Додс до Лейт и „Чейнбрейкър“ — загърмя гласът му от високоговорителите. — Радвам се, че успяхте. Каква е ситуацията?

— По петите ни следват корсари, но не смятам, че имат тежко въоръжение. Ще можеш ли да ги задържиш, докато активираме „Нова“?

Додс се обърна и каза нещо на чуждопланетяните зад себе си. После отново се обърна към екрана.

— Домакините ми казват, че няма проблем. Но трябва да побързате. По пътя засякохме няколко големи кораба и вероятно и те ни забелязаха. Подгответе „Нова“ преди рикрилите да са изпратили още подкрепления.

— Ще го направим. — Лейт кимна към Нмура. — Нали го чухте, командире? Извикайте хората си и започвайте да действате. Аз ще поема управлението тук.

— Слушам, сър. — Нмура погледна въпросително Тремейн. — Има доста нетехническа работа и вашите хора биха могли да ни помогнат, стига да искат.

— Добре — каза Тремейн и като погледна ехидно към Лейт, добави: — Ако не възразявате, комскуер.

После се обърна и последва Нмура, оставяйки Лейт и Кейн сами.

— Виждам, че стилът ти на ръководство не е загубил изключителната си прелест — отбеляза насмешливо Додс.

— Малко е разстроен — каза Лейт. — Ще му мине, когато най-после осъзнае с какво сме се сдобили. — Протегна се уморено и погледна Кейн. — И ти можеш да вървиш, ако искаш. Мордикай и останалите ще наблюдават долу. Може да си им полезен.

— Ами… — Кейн се поколеба. — Преди да тръгна, бих искал да се извиня за това, което казвах и мислех за вас двамата през последните седмици. Сега вече разбирам защо пазехте всичко в тайна. Но тогава не го разбирах.

— Забрави за това — махна с ръка Лейт.

— Първият истински бой е най-труден — раздаде се гласът на Додс, — но виждам, че сте се справили добре. По-добре от много други.

— Благодаря. — Кейн отново се обърна към Лейт. — Все пак можехте да ни кажете за кораба на крайселите още преди три часа. Тази информация щеше да се отрази добре върху кръвното ми налягане.

— Имах си причини — сви рамене Лейт.

— По-скоро обещание към мен — неочаквано се обади Додс.

— Додс…

— Не, Лейт, няма проблеми — увери го блекколарът. — Все някога ще се разбере. А ситуацията сега е съвсем различна.

Кейн местеше недоумяващо поглед от единия към другия… и започна да се досеща. Съществуваше само един мъж, когото Лейт би изпратил за помощ при крайселите. На Плинри само един човек ги познаваше достатъчно добре, за да изложи молбата и те да му се доверят…

Лейт изглеждаше изпълнен със съмнения, но по изражението на Кейн Додс разбра, че той се е досетил. Кейн изправи рамене, погледна към екрана и козирува.

— За мен е чест да се запозная с вас, генерал Лепковски. Очевидно докладите за вашата смърт не са били съвсем точни.

Загрузка...