Богатият варварин

ВТОРА ГЛАВА

— Какво правиш? — извика Тес от вратата на конюшнята.

Гален се обърна и я погледна. Светлината на залязващото слънце зад гърба й ярко очертаваше деликатната й фигура и обгръщаше косата й с тъмни пламъци.

— Една змия ухапа коня ми по пътя за Динар и раната се инфектира — бавно отвърна той.

— Смрачава се. Ще ти трябва светлина.

— Тъкмо щях да запаля фенера.

— Аз ще го запаля. Ти продължавай — тя отиде бързо до стълбата при вратата, където висеше един фенер. Под него имаше два кремъка. Тес ги удари един в друг, получи се искра и след миг занесе запаления фенер на Гален. Той видя как краката й се очертаха под тънка синя рокля.

Тес постави фенера на земята до кофата, погледна коня и започна искрено да му се възхищава и да го гали по муцуната.

— Много е красив! Как се казва?

— Селик.

— Какво стана с Телзан?

— Използвам го за разплод. Селик е един от синовете му.

— Много е изящен. Това май не е характерно за жребците.

Той я погледна с любопитство.

— А ти какво знаеш за тях?

— Не много. Ще трябва да науча повече — отвърна тя и коленичи до него. — Отровна ли беше змията?

— Да, но не успя да си пусне отровата.

— Какъв мехлем използваш?

— Лечебна смес от синапено семе и ръж.

— Опитвал ли си да добавиш към тях и малко мента?

— Не.

— Отнема температурата и дава на животното възможност да понесе и по-гореща превръзка.

— Откъде знаеш?

— Изпробвах няколко билки, когато една от кобилите на графа си бе навехнала крака — тя се наведе, развърза кърпата от коляното на Селик и внимателно го погали. — Погледни! Виждал ли си някога по-изящни кости?

— Твоите са далеч по-изящни, помисли си той.

Мина му през ум, една по-невнимателна милувка направо би могла да я смачка. Съзря сините венички по китката и равномерното биене на пулса в слепоочието само на няколко сантиметра от своето. Великолепна е, каза си той.

— Как е възможно такива тънки стави да издържат цялото това тегло! — учуди се тя, натопи кърпата в кофата и я изцеди. — Ще ни трябва още гореща вода.

— Ще донеса — отвърна Гален. Стана, занесе кофата до вратата и изхвърли водата навън. После се обърна, отиде до чайника и отново я напълни. — Какъв граф?

— Какво? — тя беше присвила вежди и съсредоточено увиваше болното коляно. — А, граф Савене? Той е собственик на имението до манастира. Има прекрасни коне, но нито един от тях не може да се сравнява с този — наведе се назад, опря се напети и погледна жребеца с възхищение. — Имаш ли много коне като Селик?

— Няма еднакви коне.

— Така е.

— Сестрите пускаха ли те да ходиш при графа?

— В началото — не. Трябваше да се измъквам тайно. Не мога да ти изброя колко пъти ме хващаха и ме изпращаха при Преподобната майка заради непослушанието ми.

— На колко години беше графът?

— Не зная. Никога не съм го питала.

— Млад ли беше?

Гален почувства раздразнение в гласа си и се опита да го прикрие.

Тес го погледна изненадано и поклати глава.

— Мисля, че имаше внуци.

Гален усети, че напрежението му се стопи. Донесе кофата с врящата вода и я сложи до нея.

— Харесваше ли го?

— Харесах конете му. В началото беше доста досаден, но когато забеляза, че мога да съм му от полза за конюшнята, стана почти приятен.

— Почти ли?

— Ами да. Престана да ми се кара, посети майката игуменка и я убеди да ме пуска два пъти седмично.

— И как успя?

— Увери я, че ще ме държи под око, и й каза, че имам дарба да лекувам болни животни. Добави също така, че и Свети Францис би поощрил моята загриженост към четириногите божи създания — Тес се разсмя. — За първи път бях сравнена със светец. Преподобната майка много се изненада.

— А добрият граф си намери конярче.

— Нямах нищо против. Обичах конете. Те правеха живота ми в манастира поносим — Тес се обърна към Гален и го погледна с грейнало от радост лице. — Един ден и аз ще си имам чудесна конюшня с коне като Селик и Телзан.

Погледът му проследи грациозната извивка на шията й о продължи към малките стегнати гърди, които се очертаваха под тънката рокля. Кожата й беше невероятно гладка. Представи си колко приятно би било докосването му до нея.

— Ще си имам и кучета, а може би и пощенски гълъби. О, това се казва щастлив живот, нали?

— И никакви модерни салони за приеми?

Звънкият й смях изпълни помещението.

— И какво да правя там? Не мога да си представя нещо по-скучно от четенето на поезия и обсъждането на Волтер и Русо.

Силното ухание на билки се смеси с лавандула и сапун, който се носеше от нея. Гален се доближи до девойката и се остави уханието й да проникне в сетивата му. Усети парещо желание в слабините. Не очакваше това да се случи толкова бързо. По дяволите, не му бе времето сега! Бе готов да я обладае, а тя се вълнуваше повече от присъствието на коня му, отколкото на самия него.

Тес го погледна.

— Невъзможно е утре да тръгнем за Седикхан. Селик няма да издържи.

Гален се замисли, после каза:

— Може да тръгнем и вдругиден.

Изчака за момент, след което попита неочаквано:

— Трябва ли да разбирам, че приемаш предложението?

— Естествено — отвърна тя и го погледна изненадано. — Ти знаеше, че ще се съглася.

— Е, по-скоро смятах, че имам известен шанс.

— Можеш да говориш каквото си искаш, но ти знаеше, че не бих могла да устоя на такова предложение — той натопи кърпата във водата. — Ще се наложи почти през цялата нощ да налагаме с пресен мехлем. Ще се сменяме. Сега ще остана аз, ти иди да си починеш.

— И сам ще се справя.

— Не се и съмнявам, но все пак двама е по-добре.

Той не пожела да спори повече. Държеше двамата да бъдат здраво свързани един с друг и това съвместно изпитание се явяваше като добро начало. Усмихна й се и се изправи на крака.

— Имаш право. Много неща се вършат по-добре от двама — каза той, отиде до отсрещния ъгъл и седна върху купчина прясно сено. — Ти остани през първите два часа, а след това аз ще те сменя — Гален обгърна коленете си с ръце и се загледа в Тес Рубинов. Тя вършеше всичко с лекота и без излишни движения. Всяко нейно движение бе целенасочено и изпълнено с живот. Късите широки ръкави на роклята й разкриваха изящните лакти, които преминаваха надолу в здрави ръце, докосващи коня изключителна нежност. Каква странна смесица от сила и пламенност се криеше зад тази деликатна външност. Дребните жени никога не го бяха привличали, а ето че сега стомахът му се свиваше болезнено при представата за това, колко стегнато щеше да се окаже това тяло, когато го обгърнеше и потънеше…

Опита да се отърси от тези мисли, като се изтегна назад в сянката и облегна глава върху грубата стена. Не искаше Тес да разбере как реагираше тялото му на нейното присъствие. Тя бе обзета от планове и мечти за бъдещето. С две думи, изпитваше чувствата, които се бе надявал да възбуди в нея.

Някой я повдигна от сламата и я понесе.

— Ти ли си, Саша? — измърмори тя сънливо.

— Шшт, продължавай да спиш. Само ще те занеса в стаята ти.

Беше Гален. Клепачите й тежаха.

— Селик?

— Ще се оправи. Почти съмна.

Щом Гален я изнесе навън, хладният въздух облъхна лицето й. Тя се размърда.

— Сега трябва да налагаш студени компреси, за да спадне отокът.

— Започнах със студена вода още докато ти спеше.

— Не исках да заспивам.

— Работи много усилено. Заслужаваш почивка.

Клепачите й бавно се повдигнаха. Лицето на Гален беше само на няколко сантиметра от нейното. Като на сън видя суровите скули и красиво оформените устни. Не бе забелязала тези устни преди тъй като големите му тъмни очи доминираха над всички черти на лицето му.

Сигурно бе усетил погледа й, защото се наведе над нея и се усмихна.

— Спи, килен. Всичко ще бъде наред. Обещавам ти. Можеш да ми вярваш.

В съзнанието й изплува непоклатимата му решителност и трогателна нежност към Селик през последните няколко часа. Да, тя можеше да му вярва.

Затвори очи и потъна в сън. Знаеше, че в прегръдките на Гален е в пълна безопасност.

Тес и Гален се венчаха в катедралата „Светият Спас“ в три часа следобед на другия ден. Бракът им бе осветен от отец Францис Деслепс. Гален почиташе мюсюлманските обичаи, но беше християнин и… човек с изключително влияние върху отец Деслепс. Шейхът бе успял да осигури специално разрешение за брака, така че предварителните приготовления и обявяването му през трите следващи недели в църквата бяха избегнати.

Коленичила до Гален, Тес изпита странно чувство. Сигурно така щеше да бъде и с всеки друг мъж, помисли си тя. Човек се жени само веднъж и очевидно няма време да свикне с церемонията. На устните й се появи усмивка.

— Би ли ми казала какво ти е толкова забавно, че се усмихваш? — попита я Гален, щом се изправиха, след като благодариха на свещеника.

— Тъкмо си мислех, че е съвсем нормално да се чувствам малко особено. В края на краищата, това се случва един-единствен път в живота на човек.

— Така ли? Казваш го, сякаш е напълно естествено.

Излязоха и той й подаде ръка по стълбището към калдъръмената улица.

— Възможно е и да се ожениш отново. Животът в Седикхан не е от най-безопасните, а богатите вдовици много се търсят.

— Никога няма да се оженя отново — отсече тя Защо сама да си надявам хомота? Животът ми би бил далеч по-приятен без съпруг, който само би ми пречил.

— От съпруга си можеш да имаш и полза.

— Каква? Да ме защитава ли? Че аз мога да си наема и слуги за тази работа.

Гален й помогна да се качи в каретата, която ги очакваше пред църквата.

— Нямах предвид защита. По-скоро… съвместен живот.

— Повечето съпрузи са ужасни за съвместен живот. Прекалено заети са с другите жени, за да обръщат внимание на своите. Не, за една жена е далеч по-добре да живее сама. Мъжът само би й създавал неприятности.

Каретата потегли. Гален се отпусна на облегалката, погледна Тес и се усмихна.

— Ще видим дали след време ще продължиш да мислиш така. Все трябва да има някаква причина, поради която хората считат брака за свещен.

Тя го погледна изненадана.

— Естествено, и това е изгодата. Мъжът трябва да е сигурен, че ще има наследници, а жената — че бащата на децата и няма да я изостави след като утихне първоначалната му страст.

Тъмните му очи я наблюдаваха невъзмутимо.

— И това ли се случва?

Тя кимна.

— Разбира се. Ти самият го знаеш по себе си Обзалагам се, че от онази нощ не си се сещал за лейди Камила, нито пък за другата жена.

— О, напротив.

Тес се намръщи.

— Така ли? И кога?

— Винаги когато тялото ми е имало нужда от жена.

Гореща вълна заля страните й и тя бързо извърна поглед от него.

— Това не е любов. Това е само желание — каза тя, наведе се напред и се загледа през прозореца. Веднага съзря позната гледка. — А, ето я и онази кръчма! Помолих Саша да ме заведе в нея, но той ми отказа. Ти ще ме заведеш ли… довечера? — обърна се тя към Гален, след което бързо добави: — Разбира се, ако Селик е добре.

— Ще те заведа, но ако Селик не се чувства добре, сватбената вечеря ще трябва да се отложи.

— Защо се усмихваш така странно, Гален? И двамата знаем, че този брак не е особено важен.

— Напротив, изключително важен е.

Тя нетърпеливо махна с ръка.

— Добре, знаеш какво искам да кажа. Само съюзът е важен. Значи ще ме заведеш, така ли?

— Защо не? И без това ти дължа една вечеря заради старанието, с което се грижи за Селик, а и онова, което ще видиш там, може да се окаже поучително за теб.

— Харесва ми — каза Тес, докато обхождаше с поглед шумната кръчма. Дъските на дървения под биха хлътнали, а от фенерите по стените се издигаха стълбчета дим, който лютеше на очите и превръщаше въздуха в синкава мъгла. — Не е ли вълнуващо, Саша?

— Мястото ти не е тук.

— Разбира се, че е тук — усмихна се тя и погледна дяволито Гален, сядайки на стола, който той й беше поднесъл. — Аз съм омъжена жена и мога да ходя където си пожелая. Нали така, господарю мой?

— С известни ограничения — отвърна той и огледа помещението с безразличие.

— Не виждам нищо интересно в това заведение. Как можеш да говориш така? — възмути се Тес и без да сваля ръкавиците си, скръсти ръце върху изподрасканата маса. — Тук е чудесно и вечерята ще бъде отлична, убедена съм в това.

— Освен ако няма хлебарки в задушеното Вярно, че храната беше малко еднообразна, но затова пък готвачът бе съвсем чист и дори съм сигурна, че… онази там проститутка ли е? — Тес се беше загледала и една русокоса жена, облечена в мръсна зелена рокля, която седеше на коленете на един моряк. — Много е хубава, нали?

— Дори прекалено за своята порода — съгласи се Саша, докато келнерът безцеремонно сложи три чаши пред тях и ги напълни с червено вино от една огромна гарафа.

— Порода ли? — намръщи се Тес. — Не ми харесва тази дума. Тя не е нито кон, нито крава.

Саша отпрати келнера и огледа огромните гърди на жената, наполовина разголени от дълбокото деколте.

— Трябва все пак да признаеш, че има известни прилики.

— Не мога да призная нищо подобно. Тя е жена, а не животно. Сигурно се продава, защото няма друга възможност да се издържа.

— А, какво ще кажеш за своята Полин? Тя защо го прави?

— Полин не е проститутка, тя е… — Тес замълча, за да помисли. — Тя не е много умна и има малко интереси Може би го прави от скука.

Саша се задави с виното.

— Твърде е вероятно. Тя просто предоставя тялото си за… за забавление.

Тес почувства, че й се присмиват, но не обърна внимание. Въпросът за плътските удоволствия не я интересуваше много, освен може би съвсем малко и то от любопитство. А това място беше твърде интересно, за да си губи времето в спор за такива банални неща.

— Гладна съм. Може ли вече да вечеряме?

— Разбира се — Гален присви устни. — Първото задължение на съпруга е да задоволява апетита на своята съпруга.

— Престани, Саша! — смееше се безпомощно Тес, в ръцете на Саша, докато той я въртеше в кръг и залитайки крачеше към хотела. — Много пи! Ще паднем и двамата.

— Обиждаш ме — каза Саша, като премигваше с очи. — Мислиш, че не мога да нося виното, така ли? Но днес аз имам много радостен повод и съм почти щастлив. Дори изключително щастлив!

— Ти си изключително пиян! — усмихна се Тес снизходително и го облегна на вратата. — Като те гледа как празнуваш, човек би казал, че днес е не моят, а твоят сватбен ден.

— Но аз празнувам тъкмо защото НЕ е моят сватбен ден — извика той, но усмивката му се стопи, а очите му се напълниха със сълзи, когато нежно докосна страната й — Малкото ми бедно дяволче!

— Като те гледам, приятелю, имам чувството, че в момента Тес се справя по-добре от теб — каза Гален, като се изравни с тях и отвори вратата. — Хайде, ще ти помогна по стълбите.

— Нямам нужда — махна с ръка Саша, провря се през вратата и тръгна към стълбището. — Аз съм напълно способен да… — кракът му пропусна второто стъпало и той политна напред.

— Напълно си способен да се проснеш по лице.

— Спънах се — каза Саша с достойнство. — Как да види човек къде стъпва, когато са оставили само една запалена свещ?

— Странно е как виждам аз? — Гален помогна на Саша да се изправи на крака и прокара ръка около кръста му. — Тъкмо излекувах Селик и нямам никакво намерение да се захващам с нов пациент.

— С кон ли ме сравняваш?

— Само когато си трезвен. В пияно състояние приличаш на слънчасала камила.

— Обида след обида!

— Какво друго можеш да очакваш от един варварин? — Гален тръгна нагоре по стъпалата носейки най-малко половината от тежестта на Саша, който бе започнал да си тананика някаква песен.

— Да повикам ли слугата му? — попита Тес.

— Саша вече не пътува със слуги — Гален спря, за да намести по-удобно товара си, и преметна ръката на принца около врата си. — Когато пътуваме Саид се грижи и за двама ни.

— Наистина ли? — Тес затвори външната врата и се загледа в двамата мъже. — Колко странно!

Този Саша, когото тя помнеше, винаги бе пътувал, придружаван от огромна прислуга — от готвачите до конярите.

— Не е толкова странно. Когато се пътува в пустинята, слугите само пречат — Гален вече бе изкачал стълбището и погледна надолу към нея. — Иди в стаята си. Ще дойда след малко.

Тя почувства силна уплаха, която сякаш я прониза като нож, и усмивката замръзва на устните й.

— Ще дойдеш ли?

— Разбира се.

— Разбира се — повтори на себе си Тес. Какво друго можеше да очаква? Това беше брачната й нощ. Според сделката трябваше да роди дете, а тя не беше глупава и знаеше, че то първо трябва да се зачене. Но нали й беше обещал да й даде известно време и тя си мислеше…

— Тес — каза нежно Гален, — иди в стаята си!

Тес кимна припряно и хукна нагоре по стълбището, като заобиколи двамата мъже, и влезе в стаята си. Не биваше да се разочарова толкова от Гален. Знаеше, че малко мъже държат на своята дума пред съпругите си. Тя затръшна вратата след себе си и притисна гръб в нея. Сърцето й биеше лудо. Кръвта нахлу в лицето й, страните й се зачервиха. Може би нямаше да е толкова ужасно, когато свикнеше. На Полин дори й харесваше. Тес често я чувала дори да моли за това.

Но Тес не беше Полин.

Все пак беше сключила сделка и трябваше да я изпълни. Знаеше, че когато Гален дойде при нея, трябва да бъде гола. Значи трябваше да се съблече и да се приготви.

Тес въздъхна дълбоко, отлепи се от вратата и се зае да откопчава перлените копчета на зелената си рокля.

Пет минути по късно вече беше напълно съблечена и лежеше под завивките. В стаята беше топло и нямаше причини да трепери. Каза си, че всичко ще бъде наред. На Полин й харесваше, а жената в кръчмата като че ли нямаше нищо против морякът да я милва…

Вратата се отвори. Гален влезе и вдигна свещта, която носеше. Видя Тес, сгушена до дъбовата табла на леглото, и недоволен сви устни.

— Какво щастие е да имаш толкова щедра съпруга. Признавам, че не очаквах да те намеря толкова всеотдайна.

— Не съм всеотдайна опита се тя да успокои треперещия си глас. — Това не ми харесва.

— Тогава защо е това покорство?

— Не е покорство. Достойнство е. Не можем да имаме бебе, ако не те приема.

— Сега разбирам — каза той и затвори вратата след себе си, — но нали ти казах, че мога да почакам, докато свикнеш с мен, преди да консумираме брака си?

— Да, но преди малко ми каза да те чакам… — вълна на облекчение премина през тялото й. — Помислих, че си променил решението си.

— Аз спазвам своите обещания. Когато променя решението си, ти ще си първата, която ще разбере — постави оловния свещник върху масичката, съблече жакета си и го метна на стола — Нямам намерение да те насилвам.

— Няма да ме насилваш. Сделката си е сделка.

— Предпочитам и ти да го желаеш — развърза коприненото си шалче и го издърпа. — Не е задължително да забременееш веднага, а и не искам да стискаш зъби винаги когато те докосвам.

— Не мога да ти обещая желание — отвърна тя и се уви още по-силно в одеялото. — Не мисля, че това е толкова важно за мен. Въпреки това признавам, че съм малко объркана. На Полин й харесва, но аз съм виждала как се чифтосват конете и намирам, че кобилата не е… — направи пауза, като търсеше най-подходящата дума — в особено удобно положение.

— Удобно ли? — усмихна се той. — Права си, малко удобство има в това нещо. Не мога да ти обещая, че няма да изпиташ болка, но вярвам, че ще ти хареса, когато го направим — Гален разкопча ризата си и я съблече.

Тес се вторачи в силните му мускули. Те изпъкваха на раменете му и ставаха още по-големи над лактите. Погледът й проследи тъмния триъгълник от косми, спускащ се от гърдите до пояса на черния му панталон. Плътта му изглеждаше като излъскан бронз. Тя почувства странно потръпване в стомаха.

— Щом няма да правим нищо, защо се събличаш?

— Защото ще си лягам.

— С мен ли? Защо с мен? Нали си имаш стая?

Той присви устни.

— За разлика от висшата аристокрация в Тамровия, в Заландан съпрузите не само спят в една стая, но и в едно легло.

— Колко странно! Допускам че невъзможността да се почувствам сама е истинско наказание — сви рамене Тес. — Е надявам се да свикна и с това.

— Аз също се надявам. Отметни одеялото.

Тя изтръпна, а очите й се разшириха.

— Какво?

— Изправи се и пусни одеялото. Искам да те видя.

Страните й пламнаха.

— Няма смисъл да ме гледаш, щом няма да правиш нищо.

— Има смисъл. Свали одеялото.

Тя се престраши да пусне одеялото и то се свлече до кръста й. Стори й се, че плътта й гори. Вдигна предизвикателно брадичка и го погледна.

— Защо трябва да ме гледаш? Не съм красавица като лейди Камила. Не вярвам да ти хареса онова, което видиш.

— Точно така, ти не си лейди Камила — кимна той и погледът му се спря на раменете й, преди да продължи надолу към гърдите, — но нали знаеш, че обикновено най-красивите бисери са върху малките бижута.

— Понякога обаче те са толкова малки, че не можеш да разбереш дали са красиви или не — тя с мъка си поемаше въздух и усещаше как гърдите й набъбват под погледа му.

— Мога ли вече да вдигна одеялото, господарю?

Той бавно поклати глава, без да откъсва очи от гръдта й.

— Не, не, още не. Струва ми се, че напредваме.

— В каква посока?

Гален се усмихна.

— Ами един към друг. Отсега нататък ти ще спиш гола в моето легло и аз ще те милвам и галя винаги когато пожелая — седна на стола, издърпа левия си ботуш и го пусна на пода. — Застани на колене в леглото и се обърни с лице към мен!

Тес отметна завивката и приклекна срещу него без да го погледне.

— Не вярвам да ти доставя удоволствие. Предполагам, че по-скоро го правиш, за да ме унижиш.

В този момент чу и другият ботуш да пада на пода.

— Не ти ли харесва да те гледам?

— Караш ме да се чувствам ужасно неудобно.

— Не трябва да се чувстваш неудобно. Ти си много красива.

Тя се изсмя подигравателно.

— Имам отвратителна червена коса, големи очи и…

— Най-изящните гърди и ръце, които някога съм виждал.

Тес шумно си пое въздух, а погледът й остана прикован към стената зад него.

— Не ми ли вярваш?

Тя с мъка преглътна.

— Не.

— Тогава ще трябва да ти докажа. Погледни ме.

Тес неохотно отмести поглед от стената. Той беше гол. Стоеше съвсем спокойно, леко разкрачен, като красива статуя от лъскав бронз. Погледът й се спусна надолу по тялото му и се спря върху възбудения му член. Очите й се разшириха.

— Увери ли се? — попита я нежно той, след като бе проследил погледа й.

— Изглеждаш по-различен.

— По-различен от какво?

— От последния път, когато те видях гол.

— Тогава ти беше дете — тихо се засмя той. — Освен това ме видя след, а не преди или по време на любовта.

Той взе свещта и прекоси стаята.

Тес инстинктивно се сви, без да отлепя очи от него.

— Слушай ме много внимателно! — нежно продължи той. — Аз наистина те желая. Толкова много те желая, че изпитвам болка — спря пред нея и постави свещта на поставката до леглото. — Съмняваш ли се още в това?

Тя остана безмълвна.

Гален протегна ръка и нежно погали косите й.

— Толкова си мъничка — прошепна той. — Снощи, когато те гледах, си мислех колко стегната ще бъдеш в прегръдките ми. Винаги, когато мисля за теб, се възбуждам и се чудя дали…

Струваше й се, че потъва в някаква бездна. Той я докосваше, а тя усещаше странно изтръпване в дланите, зърната на гърдите и дори в извитата част на ходилата. Най-после откъсна поглед от него.

— Не съм сигурна дали и аз те желая.

— Ти знаеш по-добре. Жената е създадена да приеме мъжа и да го желае — ръката му се премести от косата към шията й. — Възможно е самото чифтосване да не е удобно на кобилата, но никога ли не си виждала някоя кобила да се опира до жребеца, да го поглежда през рамо и да размахва опашка около него? — Палецът му натисна вдлъбнатината на шията и тя разбра, че той е усетил биенето на пулса й под меката плът. — Знаеш ли колко много искам и ти да бъдеш такава?

Тес потрепера от изненада.

— Но аз не съм животно.

— Прости ми! Не исках да те обидя. Понякога думите ми не са съвсем деликатни — отмести ръка от нея и застана неподвижно. — Не съм напълно съблечен. Помогни ми.

Тя го погледна с недоумение. Какво говореше? Беше съвсем гол!

Той се обърна с гръб към нея.

— Развържи панделката, с която е вързана косата ми.

Тес коленичи и с треперещи пръсти се опита да развърже възела на черната панделка. Гърдите й докоснаха топлата плът на гърба му и тя усети, че го побиха тръпки. Опита да се извие назад, но отново го докосна. Този път и тя изтръпна. Гърдите я заболяха, зърната станаха корави като камъчета, усети непознато пулсиране между бедрата. „Господи, какво ми става?“ — помисли си тя.

— Струва ми се, че няма да мога… може би ти…

— Не — дрезгаво каза Гален. — Според обичаите на Заландан, съпругата трябва да прави това. То е знак, че само тя има право да освободи своя мъж.

Но това не освобождаваше самата Тес от огъня, който я изгаряше. Всяка измината минута засилваше чувството й, че Гален я притежава. Най-после успя да развърже панделката и я издърпа от косата му. Хвърли я на масичката до леглото, отново приклекна и въздъхна с облекчение.

— Готово.

Той поклати глава, без да се обръща към нея. Светлината на свещта обви черната лъскава коса, която се бе разпиляла надолу и леко докосваше мускулестите му рамене. Тя внезапно изпита силно желание да се протегне и да погали тези рамене, да вплете пръсти в косата му и да го привлече към себе си…

Гален се обърна и я погледна. Беше огромен, примитивен и див. Очите му блестяха, тъмен кичур коса падаше на челото, а останалата разпусната коса обгръщаше лицето, ноздрите му се бяха разширили и потрепваха. Бавно прокара длан по бедрата й в няма покана. Тес си пое въздух, мускулите на стомаха й се свиха. Макар и едва да я докосваше, на нея й се стори, че той я притегля плътно към тялото си с този единствен жест, изпълнен с дълбоко чувство.

— Страстта може да събуди животното у всеки от нас, килен. Надявам се, че скоро ще разбереш това — той пое дълбоко въздух и затвори очи. — Наистина съвсем скоро!

Повдигна клепачи и отстъпи крачка назад. След това се наведе и духна свещта.

Тес се надяваше, че ще изпита облекчение, но в тъмнината се почувства още по-уязвима. Успя да различи огромната сянка на Гален пред себе си и усети миризмата му.

— Легни — гласът на Гален трепереше от напрежение. — Не мога повече. Засега това е достатъчно.

Дори не беше започнало, помисли си Тес замаяна. Той бе докоснал само косата и шията й, едва беше погледнал тялото й и промълвил няколко думи за нужда и желание. Защо ли се чувстваше, сякаш беше в окови? Поне засега бе така.

Тя потъна под завивката и се сгуши в края на леглото.

В следващия миг усети дюшека да потъва под тежестта на Гален.

Той лежеше до нея, без да я докосва, и всеки негов мускул се бе свил от напрежение.

Тя лежеше до него, сърцето й биеше лудо и отново усещаше онова странно пулсиране в слабините.

— Не разбирам защо е всичко това — попита го тя колебливо. — Защо?

Гален дишаше тежко и гласът му прозвуча с особена плътност, когато й отговори в тъмнината:

— Или ще се имаме по начина, който аз желая, или изобщо няма да се любим.

— Но нали е само заради бебето? Каква е разликата?

— Огромна — за миг замълча, след което добави: — Ние с теб сме цивилизовани хора, а не някакви скудоумни животни — последва дълга пауза, а когато заговори отново, в гласа му се доловиха жестоки, отчаяни нотки. — Защото, за бога, аз НЕ съм варварин!!!