Борци за свобода

XXVIII

Като минава Сан Аугустин, големият път, който стига до Педрегал, на места пресича издигащи се скали от застинала лава. От другата му страна се шири богата с растителност низина, където всички стопани на вили изпращат добитъка си на паша…

В минутата, когато джуджето напусна своите благодетелки, на известно разстояние от селото вървеше човек с коларски дрехи. Това беше слугата на дон Игнасио Хосе. В ръцете си носеше два оглавника за двата коня, които трябваше да отведе в конюшнята.

Наближил Педрегал, където пасяха конете, коларят видя на скалата вълк, който дебнеше конете. Хосе се хвърли върху него, завъртя оглавника и уплашеното животно избяга.

В това време коларят попадна в сянката. Готвейки се да излезе на пътя, той съгледа джуджето и веднага позна един от бегълците през онзи бележит ден Вместо да заговори с него, той се скри зад скалата. Сорильо, като доближи пасището, се спря учуден.

— О — извика той, като видя конете, които бяха осветени от луната, върви ми! Колко щастливи срещи!

В тази минута се чу конски тропот и на пътя се появи кавалерия, която летеше право към него. За миг джуджето се покачи на скалата и се скри там.

Като следеше ескадрона, то не забеляза коларя, който бе съвсем близо до него. Хосе позна един от офицерите, полковник Сантандер, който, макар и студено приеман, все пак навестяваше понякога Луиса Валверде.

— Стой! — извикаха офицерите, като видяха пред себе си джуджето, което изплаши конете.

— И дяволът не може да бъде по-грозен от този изрод! — извика Сантандер, като заповяда да се движат бавно.

— Не, сеньор полковник — отговори Сорильо, — аз не съм дявол, а бедно същество, подиграно от природата, което не би трябвало да изчезне от паметта на ваше сиятелство.

— Не беше ли в Акордада заедно с тексасеца великан?

— Да, сеньор полковник.

— Къде бе досега?

— Ах, ваше сиятелство, затова бързах да дойда тук, за да ви разкажа всичко. Какво щастие, че ви срещнах! Аз съм много изморен и отслабнал, нищо не съм ял, откакто напуснах планината.

— Ти си бил в планината?

— Да, сеньор полковник, бях там, където се криеха тези, които ме държаха насила. Ако желаете да узнаете всички подробности, по-добре ще е да поговорим без свидетели. Има неща, които никой външен не трябва да чуе.

Сантандер бе на същото мнение, обърна се към един офицер, предаде му командването на ескадрона и се оттегли настрана.

Джуджето подробно разказа на Сантандер всичко, което се бе случило с него от минутата на бягството. Като го изслуша, Сантандер се повдигна на стремената. Лицето му доби победоносен израз.

— Най-после! — извика той. — Сега всички козове са в моите ръце и врагът не ще ми избяга.

Като помисли за момент, той извика офицера, от когото поиска двама войници.

Когато дойдоха, им заповяда да арестуват джуджето и добре да го пазят.

После, като се присъедини към ескадрона, се върна заедно с него в града.