Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд

Приложение № 1

Централен партиен архив, ф. 250, оп. 1, а. е. 20, л. 1–7

МОТИВИ КЪМ НАРЕДБАТА-ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ ОТ НАРОДЕН СЪД ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ВЪВЛИЧАНЕ БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ВОЙНА СРЕЩУ СЪЮЗЕНИТЕ НАРОДИ И ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА, СВЪРЗАНИ С НЕЯ

На 9 септември т. г. бе съборено управлението, което от 1.I.1941 година насочи държавния ни кораб по пагубен път и изправи страната пред катастрофа. България бе хвърлена в Световната война против съюзените демократически държави за цели, чужди на народните и държавни интереси. С влизането в тристранния пакт и с редица други политически и стопански съглашения страната ни бе привързана към Германия, която започна и раздуха войната за поробване европейските народи и за световно господство, България бе сведена до положението на германски васал. Плодовете на земята и на труда ни отиваха в Германия, а нашият народ бе изложен на непоносими лишения и глад. Хубавата наша столица понесе страхотни въздушни нападения: сърцата на всички ни се свиват от болка пред вида на разрушените здания и квартали и пред спомена за загиналите жертви, за понесените страдания.

На народа бе отнета всяка възможност за въздействие върху провежданата политика. Мнозинството на Народното събрание не беше народно представителство: то превърна законодателната власт в изпълнителен орган на правителството. Депутатите от мнозинството бяха подбрани от правителството и наложени от полицията в едни избори, в които не само нямаше свобода на политическа организация, на слово и печат, но и поставянето на опозиционни кандидатури беше почти невъзможно. Със свиреп терор, със смъртни присъди по З. З. Д., концентрационни лагери, страшни изтезания в полицията, безогледни убийства и палежи по градовете и селата, с изтребване на смелите народни борци-партизани по горите — се подавяше всяка народна съпротива. Една псевдо наука и грубо тенденциозно изкуство, както и перата на продажни журналисти се използуваха от официалната пропаганда, за да се затворят очите на народа, да се приспи съзнанието и отрови душата му.

С акта на 9 септември се даде възможност да се предприемат усилия за отклоняване съдбоносната опасност, която застрашава родината ни. Една решителна стъпка в това направление ще се направи, като по един тържествен начин се посочи, че българският народ няма нищо общо с виновниците за водената до 9.IX. политика и че той осъжда тях и политиката им. Това може да стане с присъдата на един народен съд. Може да се каже, че една такава присъда е общо народно искане и върховен държавен интерес. Тя ще донесе едно необходимо удовлетворение на измъчения народ, който понасяше и ще понася още дълго време последиците на водената политика до 9 септември В същото време с тая присъда ще се подсилят позициите на България пред съюзените демократически държави и ще се възстанови доброто й име пред свободолюбивите народи в света.

Ето основните положения на наредбата-закон за народния съд:

С чл. 1 се учредява народен съд за съдене виновниците, които са извършили престъпните деяния, указани в следващия чл. 2, и които са групирани така: а) министри от правителствата през времето 1.1.1941 до 9.IX.1944 г. б) народни представители от XXV обикновено народно събрание и в) други граждански или военни лица. Няма съмнение, че тук влизат и регентите до 9 септември 1944 г.

Не бива да се търсят в Конституцията възражения против съденето на министри, депутати и пр. по настоящата Наредба-Закон. Властта до 9 септември бе напълно изоставила Конституцията като основа на държавно строителство и управление. Управниците сами поставиха политическия и обществен живот на страната извън рамките на Конституцията и не могат да се позовават на нея, когато ще трябва да отговарят за делата си. Срещу гражданската война, която те обявиха и водиха срещу народа, оставаше да се действува само със средствата на гражданската война. Конституцията е безсилна срещу една неконституционна власт. Народният съд е завършек на народната борба за събаряне тая власт и за спасение на държавата и страната. При условията днес няма възможност да се спазват ограниченията на Конституцията за съдене на министри и депутати. Спазването им би означавало да се осуети Народният съд за години или за винаги, а страната и държавата да носят отговорности за делата на властвуващите до 9 септември престъпници. Това не може да се позволи.

По същите съображения не може да има никакво значение при съденето на виновниците и правната догма за необратната сила на законите.

В чл. 2 са изброени в десет точки престъпните деяния, виновниците за които ще бъдат съдени от Народен съд. В т. 1 се визират всички министри от кабинетите след 1.1.1941, които с водената от тях политика, против волята и чувствата на българския народ и против неговите интереси присъединиха България към тристранния пакт, а с това я поставиха в услуга на Хитлерова Германия; пропуснаха да минат през територията на държавата германските войски, за да улеснят с това по-бързото разгромяване на съседните нам народи, с които българският народ искаше да живее в мир и братско разбирателство; обявиха без никаква нужда, без никакъв повод и явно против желанията на българския народ война на Англия и Северо-Американските съединени Щати. С всичко това те изложиха сигурността на държавата и поставиха народните интереси в опасност.

За същото престъпление ще трябва да отговарят и ония народни представители от XXV обикновено народно събрание, които със своя вот одобряваха и подкрепяха тази политика (чл. 2, т. т. 1 и 4).

По т. 2 на чл. 2 ще отговарят и ония ръководни лица, които въпреки обявения неутралитет спрямо Съюза на Съветските Социалистически Републики водеха открито враждебна политика против него. Присъединяването към антикомунистическия пакт, противоболшевишката изложба, хулиганското нападение срещу Съветското Консулство във Варна, яростната антисъветска пропаганда по радиото и печата — всичко това беше едно дръзко предизвикателство спрямо СССР и грубо погазване безспорните чувства на признателност, привързаност и родство на Българския народ към Великия славянски народ. Последваха военните съглашения за допускане Германските войски в България и за превръщане Българската земя в Германска база за военните действия срещу Съветския Съюз. Безспорно, тия актове на враждебност и предизвикателство срещу СССР още повече влошиха международното положение на България, като я лишиха от защитата и покровителството на великата братска страна. Нещо повече, по тоя път търпението на Съветския Съюз бе най-после изчерпано. Предизвикателствата продължиха и тогава, когато Червената армия беше вече на нашите граници, и доведоха до обявяване положението на война между България и СССР. Виновниците за всички тия действия следва да отговарят пред Народния съд.

В т. 3 се имат предвид ръководни лица от правителствата и отделните Министерства, както и от съответните служби, които след обявяването на войната срещу Англия и Съединените щати не взеха нужните мерки, за да запазят живота и имота на населението и по такъв начин станаха причина за страданията, бедствията, избиването и тежките материални загуби на жителите на София и на други места в страната. Това е една втора отговорност след оная за обявяване на войната, която пък е първопричината за разрушенията вследствие на въздушните нападения. Виновниците за това не могат да останат ненаказани.

В т. 4 е групата на ръководни лица от правителствата, учрежденията и службите, както и на частните лица, които по какъвто и да е начин — с действия, писания, слово и пр. — са допринесли за изпълнението и провеждането на действията, указани в т. т. 1–3, т. е. които са провеждали и изпълнявали сключените договори с Германия и нейните съюзници; продължили са обявената война и нарушенията на неутралитета спрямо СССР и т. н. Разбира се, не се касае до дребни служители, които са изпълнявали механично възложената им работа. В текста е казано: „допринесли дейно и съществено“. Следователно необходими са тук инициатива и съзнателна активност в действията, а също така имат се предвид действия от важно и съществено значение за застрашаване народните интереси, за влошаване международното положение на страната и за злепоставяне населението. Не на последно място в същата група са различните наемни доброволни агенти на тъй наречената „национална пропаганда“, които в печата и със слово са тровили душата на народа и приспивали съзнанието му, за да улеснят провеждането на престъпните деяния по т. 1–3.

В т. 5 се визират лицата, които са натрупали богатства противозаконно за себе си или други през тоя мрачен период — на народно бедствие след 1.1.1941 година, като са използували своето служебно положение или връзките си с властта или с тъй наречените „съюзни държави“ (Германия, Италия, Япония, Хърватско, Словашко и др.). Тук влизат хората, които са взели подкупи под вид на хонорар и др. — ония, които са ограбвали по различни начини евреи, граждани на окупираните територии в Македония, Сърбия и Гърция, преследвани антифашисти, подсъдими и осъдени за антифашистка дейност. Във всички тия случаи набавянето на имотни облаги трябва да е станало противозаконно.

В т. 6 е групата на разни агенти на Германия или нейни съюзници, провеждащи политиката им у нас, които с това са увредили интересите на българския народ по какъвто и да е начин. Между виновниците от тая група не се прави разлика дали те са български или небългарски поданици, дали са българи или от друга народност. Тук влизат пратениците на Гестапо от Германия и завербувани от тях лица у нас. Със службата си на Германия и съюзниците си те са извършили предателства към България, покушавали са срещу нейната сигурност и независимост, увредили са интереси на страната и са вършили посегателства върху живота и имота на Българския гражданин. За всички тия деяния те трябва да понесат отговорностите.

В т. 7 се визира дейност на граждански и военни лица, които са изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народното въстание и народоосвободителните войски там; също така и дейността на военните началници, които поставиха в опасност нашите окупационни войски. Касае се за твърде тежки престъпления. Народният съд трябва да осъди безпощадно ония, които искаха да превърнат армията ни в душител и палач на борещите се за свобода съседни народи и да изровят пропаст между нас и тях, за да осигурят Германското владичество на Балканите. Трябва да получат справедливо наказание също ония, които забавиха оттегленето на нашите окупационни войски, а след като това оттеглене бе заповядано, отказаха да го извършат или го саботираха и отдадоха по такъв начин на избиване и плен много хиляди Български офицери и войници.

В т. 8 са различните вдъхновители и проводници на свирепия фашистки терор в страната — виновниците за убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания, извършени във връзка с водената външна и вътрешна политика след 1.1.1941 година за подавяне народната съпротива и борба срещу тая политика. В т. 9 са доброволните сътрудници на полицията, жандармерията и войската при преследванията на народните борци от партизанските отряди и др. В т. 10 са следователи, прокурори и съдии, които са се превърнали в слепи оръдия и проводници на фашисткия терор и мястото на които е не на съдийската маса, а на скамейката на подсъдимите. Съденето и осъждането на тия три групи престъпници е необходимо, за да се изкорени едно обществено зло и за да се даде нужното удовлетворение на хилядите жертви на фашисткия терор.

Както се обясни по-горе, съденето на виновниците за изложените престъпни деяния е една необходимост за облекчаване външното положение на България и за успокояване на измъчения народ. Затова укриването на такива виновници или помагането да избягат съставлява тежко престъпление, което обаче следва да се предостави на компетентността на областните съдилища. В тоя смисъл е чл. 3 от Наредбата-Закон, в който е предвидено и освобождаване от такава отговорност съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестра на обвинени лица.

Наказанието на всички видове престъпления по закона е предвидено в чл. 2, ал. 1 и формулирано общо: временен или доживотен строг тъмничен затвор или смърт и глоба до 5 милиона лева. Народният съд ще има възможност да съобрази и да определи в тия широки рамки съответното за всеки случай наказание. В чл. 4 се предвижда като допълнително наказание лишение от права по чл. 30 Н. З. временно или за винаги, както и пълна или частична конфискация на имотите на осъдените. Смъртта на лица, подлежащи на народен съд, не е причина за невъзбуждане или прекратяване на производството за установяване виновността за извършените от тях деяния. При такъв случай присъдата ще бъде за конфискация изцяло или частично имотите на такива лица.

Събирането на обвинителните материали, възбуждането на преследване пред народния съд, както и поддържането на обвинението са предоставени на един главен народен обвинител и нужното число народни обвинители, назначени от Министерския съвет по реда, указан в чл. 5. Съединението на следствената и обвинителната дейност не е принципен въпрос и не ще увреди с нищо производството пред Народния съд.

В народния съд влизат избрани народни съдии и назначени от Министъра на правосъдието съдии, както е посочено в чл. 6 и 7. При условията днес не биха могли да се извършат редовни избори за народни съдии. Остава изборът им да се извърши от комитетите О. Ф., в които влизат действителни представители на демократическите сили на страната, т. е. на народното мнозинство. Назначените съдии са измежду съдиите и адвокатите в страната. Това съединение на съдии от народа и съдии юристи е една гаранция за това, че народният съд ще издаде присъдите си при пълно осветление на делата и според деянията на подсъдимите. При съдебното дирене народният съд ще действува по разум и съвест, което значи, че е освободен от ограниченията на закона за Н. С. Не формализъм, а разум и съвест ще ръководят народния съд в работата, за да се осигури по всяко дело и за всеки подсъдим справедлива присъда.

Законът дава възможност на подсъдимите да се защитят: да представят доказателства против обвинението в достатъчен срок и да имат защита в съда. Разбира се, не може да се позволи на подсъдимите, които могат да плащат богато, да тормозят производството в народния съд с многобройни адвокати защитници. За това броят на защитниците е ограничен до двама (чл. 9, ал. III), които ще бъдат напълно достатъчни.

Във всеки случай делата пред народния съд не може да се разтакат без край. Събирането на обвинителния материал, насрочването и разглеждането на делата трябва да се извършат с оглед да бъдат завършени делата до 1.1.1945 год. (чл. 9). Същата необходимост, която налага съденето пред Народния съд, изисква да не се забавят и присъдите.

Една важна задача е да се възпрепятствува на виновниците да укриват своите имущества и да избегнат плащането на глобите и конфискациите на имотите. За тая цел са предвидени разпорежданията на чл. 11 за налагане запор на движимите имоти и възбрана върху недвижимите имоти на обвиняемите едновременно с привличането им под отговорност. За това са и задълженията за деклариране имуществата (чл. 12) и санкцията за неизпълнение на тия задължения (чл. 13), както и обявяването за нищожно спрямо държавата всяко прехвърляне или обременяване с вещни тежести имоти на обвиняваните лица, извършено след 1. VI. 1944 г. (чл. 14). С оглед на същата възможност за укриване са постановленията на чл. 15 — именно: имотите, принадлежащи на обвинено лице до 1.1.1941 г. и прехвърлени след тая дата върху съпруга, възходящи и низходящи роднини, братя, сестри или техни низходящи, се считат собственост на обвиняемия. Дава се обаче възможност на заинтересованите да докажат противното — да оборят казаното законно предположение. Също така собственост на обвиняемия се считат имотите, придобити след 1.1.1941 г. от негова съпруга (респ. съпруг) или малолетни низходящи — т. е. счита се, че при сделките с трети лица за придобиване такива имоти обвиненото лице си е послужило със своя съпруг или малолетни деца, внуци и пр. като с подставени лица или скрити пълномощници. И в тоя случай заинтересованите могат да доказват противното. От законната презумпция тук се изключват придобитите по наследство имоти. Ясно е, че указаните заинтересовани лица (съпруга и роднини) могат да заявят правата си, подкрепени с нужните доказателства, пред народния съд.

Приложение № 2

Централен партиен архив, ф. 250, оп. 1, а. е. 58, л. 1–2

ПИСМО НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ДО ЦК НА БРП(к)

Др. Трайчо Костов

Във връзка с Обвинителния акт с Васил имаме предвид следните по-съществени забележки и предложения:

1. Доколкото процесът против регентите, министрите, депутатите ще бъде централен процес, на него ще трябва да се даде генерално сражение на германската агентура и да се обосноват здраво и убедително основните точки от обвинението против цялата фашистка шапка. Предвид разностранността на обвиненията и големия обем на материала, желателно е да има правилно разпределение на обвинителните речи между главния обвинител и помощниците му.

2. В обвинителните речи трябва с изчерпателна пълнота да бъде показано хищническото лице на немско-фашисткия империализъм и на него да се противопостави освободителната мисия на СССР, на Червената армия и нейните съюзници, по-специално да се посочи, че победите на Червената армия и нейното появяване на границите на България дадоха мощен тласък на всенародното движение, което доведе до сриването на противонародния режим, и по такъв начин руският народ за втори път помогна на българския народ да се освободи от национално робство.

3. Предложението на съветското правителство от 26 ноември 1940 г. за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ трябва да се използва с всичката предпазливост. Да не се дава никакъв повод и материал на някои среди за враждебни атаки против СССР и за интриги против политиката за сближение и сътрудничество между балканските народи. Да не се цитира изцяло това предложение. Трябва ясно да се посочи, че доколкото СССР беше невоюваща държава и водеше мирна политика, приемането от България на това предложение щеше да попречи на по-нататъшното разширение на войната от Хитлер. Обратно, присъединяването от Борис и Филов на България към тройния пакт облекчи нахълтването на хитлеристките оръдия на Балканите, разгрома на Югославия и Гърция, нападението против СССР и въвличането на България във войната на страната на Хитлер.

Правителството на Филов и депутатите, които го поддържаха, добре разбираха, че присъединяването на България към хитлеровската коалиция ще срещне решително съпротивление от страна на народа и армията и затова те решиха да обявят на народа този предателски акт в деня на влизането на германските войски на българска територия. Фашистката клика през цялото време провеждаше своя предателски прогермански курс, като се прикриваше от народа с щиковете на хитлеровите пълчища.

5. Необходимо е по-дълбоко да се разгледа съпротивата на народните маси против провеждането на прогерманския курс. Да се приведат по възможност повече факти. Да се укаже също на силното противогерманско антифашистко движение в армията. Борбата на народните маси постави граница на германо-фашисткото проникване и спаси честта на българския народ, като го отдели от бандата на национални предатели и фашистки изверги.

6. Насочвайки главното обвинение към националното предателство и държавната измяна против непосредствено отговорните за прогерманския курс; против двореца и дворцовата камарила; прогерманските военни и граждански сановници, необходимо е в същото време да се разясни и ролята на едрите финансови кръгове, комисионери и спекуланти, които заради своите користни интереси и за голяма и малка печалба помагаха на немските банки и тръстове да заробят страната, да ограбят българския народ и държавното съкровище, да превърнат България в своя мушия. Тези кръгове и днес са главната опора на фашизма у нас. Необходимо е да се създаде база за проследяването и задушаването на всички съучастници на германските хищници, на всичките привърженици на сринатия фашистки режим.

7. Необходимо е ясно, нагледно да се покаже пагубната роля на великобългарския шовинизъм, който именно създаде благоприятната атмосфера за предателските планове на немската агентура и благодарение на който се удаваше във всички решителни моменти да превръщат България в оръдие на германския империализъм, в резултат на което народът и страната търпяха национални катастрофи.

8. При характеристиката на предателската роля на Кобургската династия да се отчете, че първоначално Фердинанд беше агент на австрийските реакционни среди, проправящи пътя на германския империализъм на югоизток. В първата световна война Фердинанд играе ролята на ратай-храненик на германските империалисти. Режимът на Борис беше подготовка към окупаторската война на страната на Германия. В книгата на Мадол на френски език „Фердинанд Български“ има много автентични документи, доказващи предателската роля на Фердинанд като германски агент.

9. Към разрив на балканския съюз 1912 г. тласнаха династическо-шовинистическите кръгове във всички балкански страни. Но главната, решаващата роля изигра Фердинанд със своята клика, действуващ в качеството си на отявлен немски агент, както по-късно той призна пред австрийския министър.

10. Накрай, нужно е нагледно да се посочи какво би станало с България, ако предателската германо-фашистка клика не бе срината на 9 септември и ако държавната власт не бе минала в ръцете на ОФ. България беше на границата на пропастта.

От тук изводът:

Да се укрепва ОФ, да се пази като зеницата на окото патриотическото единство на българския народ, безпощадно да се унижава фашизмът, в никакъв случай да не се допуска връщане към мрачното и позорно минало.

Приложение № 3

Архив на МВР, ОД 06–6003, л. 1–3

Задгранично бюро на БРП (к) — Москва

до Централен комитет — София

ИСТИНАТА ПО БЪЛГАРО-СЪВЕТСКИЯ ПАКТ

Предложение за мир, а не за война, както твърдят противниците на пакта. Касае се не за нападателен военен съюз, а за пакт за взаимна помощ срещу чужди нападения... истината е, че българо-съветският пакт не само не отслабва, а усилва международните позиции на България. Страховете на някои, че с приемането на съветското предложение щели да се влошат отношенията на България със силите на оста, са неоправдани. Предложеният от СССР пакт за взаимна помощ не изключва присъединяването на България към Тристранния пакт, ако тя, България, намери, че това е износно за нея... Той не излиза вън от рамките на германо-съветския договор за приятелство и ненападение. Германия не веднъж е декларирала, че признава преимуществените интереси на СССР в Черноморския басейн и Проливите. Съветското предложение не само не е насочено срещу силите от Тристранния пакт, но, повтаряме, то не изключва даже едно още по-тясно сближение с тия сили, ако интересите на България и СССР наложат това. А на тия, които се страхуват от такова по-тясно сближение, би могло да се каже, че условията на войната ще го наложат, то няма да представлява никаква опасност за България, щом като тя ще може да се облегне на СССР. Ние не предрешаваме никакъв въпрос, но не може да има никакво съмнение, че ако СССР би влязнал някога в Тристранния пакт, неговата роля там ще бъде не такава на васал, на пето колело, каквато е ролята на Румъния или Унгария и каквато би била неизбежно ролята на България, ако тя се свърже самостоятелно с тройния пакт, а роля на първостепенна, на решаваща сила, думата на която ще тежи при уреждането съдбините на Европа и на целия свят...

Заб. Документът се печата със съкращения.

Приложение № 4

Централен партиен архив, ф. 1, оп. 7, а. е. 190

ПИСМО НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ДО ТРАЙЧО КОСТОВ (ЛИЧНО)

Согласен с оценкой Политбюро последних собитии. Учитьъвая однако общую обстановку, настоятельно советую быть в своих действиях и дальше твердыми, но умеренныйй, проявлятъ максималъную маневренпостъ и гибкостъ в отношениях к союзникам, в частности в отношении звенарей, не брать слишком высокий, агрессивный тон, не вытячивать внешне чересчур руководяшую роль коммунистов в правительстве и в Отечественном фронте, не предпринимать шаги, не являющиеся абсолютно необходимыми, но которые могли би содействовать сколачиванию антикоммунистического блока. В нинешний момент надо избежать правительственного кризиса. Мало того, что мы не стремимся к такому кризису. Мы должни сделать все зависящее от нас, чтобы расстроить плани внешних и внутренних провокаторов, которъйм именно нине въйгоден такой кризис. Разумеется, мы должни использоватъ последние собития, чтобы укрепить свои позиции в армии, в государственном аппарате и в стране, но зто надо делать умно, тактично, не забывая, что мьй далеко еще не так сильньй, чтобы могли быть единственним решающим фактором в стране и диктовать нашу волю союзникам. Мы не должный забытать, что если наши противника отступают, то большую долю зтого надо отнести за счет наличия Красной Армии в стране. Иначе ми имели бы уже гражданскую войну. По-моему, у нас проявляется некоторое увлечение, имеется переоценка наших, сил и недооценка сил наших противников, внутренних и внешних. А зто-как вы сами знаете — серъезная опасность. Ми должни твердо помнить, что в нынешней обстановке возможно только коллективное руководство государственнъйми делами, и это обязивает нас к некоторъйм самоограничениям, что, конечно, никак не означает проявления с нашей сторони слабости или беспринципности. При первой возможности напишу вам по этому поводу подробнее. Прошу спокойно и трезво обсудить ети мои замечания и сообщить мне ваши соображения.

13.12.1944 г.

Приложение № 5

Централен партиен архив, ф. 146, оп. 5, а. е. 191, л. 87–91

ПРОТОКОЛ

Заседание на секретариата по хода на Народния съд и мерки за отстраняване на някои недостатъци. Присъствуват: Трайчо Костов, Георги Чанков, Петко Купил, Титко Черноколев, министър Минчо Нейчев; Карло Луканов, Александър Костов, глав. нар. обвинител Георги Петров, народните обвинители и съдии Светослав Кираджиев, Вера Начева, Рада Тодорова, Гешков, Димитринка Йосифова, Гаврилов, Владимир Димчев, Шулев, Върбан Ангелов.

Дневен ред: По хода на Народния съд и мерки за отстраняване на констатираните недостатъци.

СВЕТОСЛАВ КИРАДЖИЕВ: Подготовката на процесите започнахме на 9 септември, при липса на удобства. Бяхме определили съдът да започне работата си на 20 декември — така и стана. Процесът не може да завърши бързо, защото работата е огромна. Постъпиха отговори, съгласно с закона, от 110 народни представители. Те са писали по 20 до 50 свидетели, от които допуснахме до 15 %, т. е. по 2–3 души, предимно от София, за да не се бави процесът поради неявка на свидетели. Всеки подсъдим има право на 2 защитници. Установена процедура нямахме, ръководехме се от началата: свободна преценка, бързина, съвест, целесъобразност. Почнахме от най-важните депутати: Логофетов, д-р Минков, които трябваше да изслушаме по-дълго, тъй като те хвърлиха обилна светлина върху българското Народно събрание, короната и пр. Напоследък ускоряваме съдебното дирене, защото се изреждат по-дребни фигури, ренегати, провинциални търговци и др. До днес разпитахме 37 души. Заседавахме непрекъснато по 6 часа дневно. Всичко се стенографира. Не позволяваме никаква политическа защита в полза на фашизма. Самата работа ни научи да процедираме по следния начин. Всички въпроси съкратихме в началото на 3, а след това на 2 групи. Никой от съдиите не задава въпроси освен чрез мен, като ми дава написани бележки. Само Гешков задава самостоятелни въпроси, понеже той познава основно хората и процеса. Той върши това с умение, ударно и на място. Така има единство и експедитивност в работата.

На подсъдимите даваме възможност за защита. На процеса присъствуват като наблюдатели редица чужди кореспонденти: английски, френски и др. Прочетох дописки за делата в международния печат: страхуват се, че поради пъстрия състав на съдиите мнозина от виновните ще се отърват, а някои невинни ще пострадат. При най-голема бързина съдът ще може да завърши в края на януари.

БОГДАН ШУЛЕВ: До сега са разпитани царските съветници и министрите от първия кабинет през 1941 г. Имаме известно забавяне, защото обвинителят Армянов задава много и неуместни въпроси. Сега работата върви бързо. Ако обвинителите не задават много въпроси, ще можем да завършим съдебното дирене в понеделник (1 януари). Би трябвало те да се спират само на по-едрите и съществени факти, а подробностите да изоставят. Некои от обвиняемите държат цели речи (Кушев). Свидетелите са около 400 души. За техния разпит, за изслушване на речите на обвинителите и на защитата е нужно време, така че процесът ще завърши към 20 януари 1945 година.

РАДА ТОДОРОВА: Един от обвиняемите (Лулчев) вчера се обърна в обвинител: вика, прекъсва. Съдът има прекалено либерално държане. Напоследък защитата стана недисциплинирана. Стефан Манов задава почти неуместни въпроси, държи се несериозно, като задава хумористични въпроси, убива политическия ефект. Днес дадохме възможност на Кушев да изнесе, че е действувал в полза на комунистите.

ВЪРБАН АНГЕЛОВ: Материалите и целият обем на процеса е огромен, затова процесите ще продължат повечко. Ако претупаме работите, не ще бъде и в наша полза. С нашите действия нужно е да внушим респект даже и у нашите противници.

ГЕОРГИ ПЕТРОВ: В нашия процес отначало вървеше мудно. Никой от царските съветници не даде признания, показваха се в благоприятна светлина. Със Севов се бавихме 2 дни, понеже той е бил важна личност, „вицекрал“. Но неговата роля е разкрита. По отношение на Лулчев работата е неясна. Не е играл пакостна роля. Ще се съветваме какво отношение да вземем спрямо него. Ще ускорим воденето на делото, смятаме да свършим до вторник-сряда. Защитниците се държат добре.

ТРАЙЧО КОСТОВ: Не става дума само за разтакаването на делата. Ето преценката на един страничен наблюдател: съдът е организиран лошо. Залата е пълна с милиция, виждат се само шмайзери, публиката е много малко. Присъствуват много чужди кореспонденти, даже и двама фини. Подсъдимите нямат респект към съда, отговарят седнали, говорят колкото си искат. Нито един не се признава за виновен. Не се чувствува ръководството на съдията и обвинителя. Не се съсредоточава вниманието върху съществените въпроси. Когато се е чело писмото на Ферещанов, прочитането е станало от самия обвиняем, който е наблегнал на тия пасажи, които са в негова полза; правилно е било да се прочете от обвинителя, в какъвто случай щяло е да се заостри на тия места, които разобличават обвиняемия. Процесът е тръгнал по неправилен път. Обвиняемите не се демаскират достатъчно. Не правят никакви признания, не се признават за виновни. Вместо да се бие непрестанно на политическата страна на обвинението, говори се ненужно, задават се неуместни въпроси.

РАДА ТОДОРОВА: Съгласна съм с критиката, с изключение на случая с Ферещаповото писмо, който е неверен.

МИНЧО НЕЙЧЕВ: Съдът седи със страхопочитание пред обвиняемите, вместо да бъде обратното. Обръщенията към обвиняемите са „Господин генерал“ и пр., вместо „подсъдимий“. Въпросите се поставят случайно, а не по план. Процесът се води недостатъчно организирано.

ГЕШКОВ: Съставът на съда (този, който съди депутатите) не е съвсем сполучливо подбран. Някои народни съдии не проявяват активност и заинтересуваност, не са запознати с делата, проявяват безразличие. Съдията Цветков (препоръчан от звенарите) е без авторитет в родния си край, занимавал се е с далавери. Тия съдии не се интересуват от фактическата страна на процеса, а само от формалната, юридическа страна. Само 3 или 4 души са активни, четат досиетата, събират сведения. Ние успяхме да активизираме някои другари, които се втягат в работата. В основата си нашият процес върви правилно. След завършването на заседанието председателят конферира с нас, пита ни дали не е допуснал грешки. По този начин при следващите заседания грешките се избягват. Резултатите са все по-добри. Допуснахме твърде много свидетели. От провинцията питат защо не се отделя достатъчно място в пресата за народните представители, а се отдава внимание почти само на царските съветници. Народните представители са познати на народа по места, хората знаят какво са казали и вършили, могат да ги разобличат допълнително. Не са навреме и в достатъчно количество събрани доказателствени материали, макар нашите другари по местата да разполагат с такива.

ГАВРИЛОВ: Дирекцията на милицията с действията си пречи и злепоставя съда. Не допуска публика в залите. Задържа десетина адвокати защитници. На нашите бележки или протести не обръща внимание.

БОГДАН ШУЛЕВ: Обвинителят Армянов задаваше неуместни и излишни въпроси, а моя е вината, че не го прекъснах. В бъдеще не ще го оставям с въпросите си да разводнява съдебното дирене. Един от нар. съдии, Минчо Манов от „Звено“, най-често спи в заседанията. На едно заседание заплака, трогна се.

СВ. КИРАДЖИЕВ: При тоя състав на съда, нужно е двамата председатели да образуват ядра от по 7–8 души, здрави наши хора, под чието влияние да бъдат разпределени останалите съдии. Нужно е да имаме сигурно болшинство, на пресата да не се дава всичко, а само това, което изобличава подсъдимите.

МИНЧО НЕЙЧЕВ: Въпросите се задават в такава форма, че се влага пледоария в тях, търси се ефект в самия въпрос, вместо да се търси пряк отговор, който да е пълен с значение. В досега получените отговори липсва ефект.

ТИТКО ЧЕРНОКОЛЕВ: Подсъдимите се оставят излишно да декламират. Трябва да се прекъсват. Не се използват възможностите, които дават самите подсъдими.

ГЕОРГИ ЧАНКОВ: Мнението е, че народният съд държи твърде меко с подсъдимите. Не може ли да бъдат съдени едновременно с физическите убийци.

ГЕШКОВ: В досиетата има приложени заявления и показания на членове на РП (к), в полза на някои депутати. Добре е да се види кои са тия другари-ходатаи.

ПЕТКО КУНИН: Съдът да се пази от това, да смята че подсъдимите депутати" и др. са били безволни изпълнители, правели са каквото им кажат, че имат следователно смекчаващи вината обстоятелства. Във вестниците има такава нотка. Те са представени като некадърници, неспособни хора, докато истината е, че те са били активни агенти на фашизма и хитлеризма, подкрепяли са и са творели една престъпна политика.

ТРАЙЧО КОСТОВ: Съдът не върви съвършено задоволително. Верно е, че за това има и обективни причини: за първи път имаме Народен съд, няма време да се подготви добре, трябваше да се бърза със започването и завършването на съда, защото народът вече негодуваше. Поради това дознанията се оказаха не съвсем добре проведени, без достатъчни признания и др. материали, които да служат за основа на обвинението, самите обвинители не можаха добре да проучат материалите. Всички тия трудности са действителни, имат обективен характер и обясняват редица слабости в съда.

Но наред с това ние трябва да констатираме и други слабости, които биха могли да бъдат избегнати, за да може в бъдеще работата да тръгне по-бързо и политически по-правилно. Съдът не може и не бива да се претупва, че ще се изгуби политическият ефект. Но не бива и да се размазва и протака да омръзне на всички. Трябва да се върви с допустимата максимална скорост. Особено в първия състав е изгубено много време, давана е възможност на подсъдимите да приказват излишно. Задавани са много въпроси, недостатъчно обмислени предварително, а някои и неуместни (Стефан Манов). Към всички мерки, които тук се предложиха за подобряване воденето на процеса, самата практика ще ни посочи и нови мерки. Целта е да се форсира процесът, без обаче да се претупва.

Разпитът на свидетелите ще трябва да се ускори. Не е трябвало да се допускат в такова количество.

Има прекалено либерално държане, особено от председателя на първи състав, към подсъдимите. Трябва по-строго държане. Ако прокурора не се държи както трябва, председателят да му направи необходимата бележка. Обстановката трябва да бъде сериозна: големи са престъпните деяния, за които Народният съд съди катастрофаджиите, голям е интересът на народа към процесите и всичко това трябва да се чувства при воденето на процесите.

Трябва да има план при разпита на всеки обвиняем. Да не се губи време в дреболии и подробности, а да се обръща внимание на същественото, за да лъсне политическият лик на подсъдимите.

Изнасянето хода на процесите във вестниците ще се подобри. Направена е бележка на журналистите да не разпиляват вниманието към сензационната страна, а да наблегнат на политическото разобличаване. Нужно е да се даде още по-широка гласност на изнесените материали. Ежедневниците излизат в страници и не дават достатъчно материали. Особено много страда процесът на народните представители. Отдава му се по-малко значение. В-к „Народен съд“ трябва да излиза по-често. Да се публикува най-важното и същественото.

Обвинителният акт трябва да излезе в отделна брошура. Материал за обвинителните речи и всичко останало трябва също да се напечати. Ще поискам от министъра на вътрешните работи да нареди да бъдат изпратени допълнителни материали от провинцията. Необходимо е да се илюстрират обвиненията с конкретните престъпления по места. С данните, събрани от провинцията, ще се установи, че депутатите са провеждали на практика фашистката правителствена политика.

Ще говорим с дирекция на милицията — да бъде пускана в съдебните зали повече публика. Да се поставят отново високоговорителите пред съдебните зали. Да се издават карти за влизане на делегации от профсъюзите, масовите организации, партийните групи, кварталите.

С народните съдии да се води известна работа — да се разясни необходимостта от тяхното по-голямо участие в работата на процесите.

Политически погрешно е подсъдимите депутати, съветници и др. да се характеризират като безволни кукли, некадърни изпълнители, жалки хора. Също и цар Борис. Това са убедени фашисти, съзнателно и активно провеждащи у нас хитлеристка политика. Разобличавайки царската политика, ние искаме да нанесем удар върху монархизма като институт.

СЕКРЕТАР

Приложение № 6

Архив на МВР, НС П-23, л. 187

ТУК — Главния народен обвинител

Тук — г. Министъра на правосъдието

Министерство на войната

военно-съдебна служба

№63

6 януари 1945 г.

София

Известявам, че за времето от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. военните съдилища в страната са дали следната деятелност по Закона за защита на държавата:

Възбудено наказателно преследване против

12,869 души

Предвидено по Закона смъртно наказание за

12,461 души

От тях:

Осъдени на смърт

1,590 души

Осъдени на доживотен строг тъмничен затвор

1,133 души

Осъдени на временен затвор

7,314 души

Оправдани

2,832 души

От осъдените на смърт:

Присъствено осъдени

405 души

Отсъствено осъдени

1,185 души

Екзекутирани

199 души

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР — Началник на службата

Приложение № 7

Централен партиен архив, ф. 146, оп. 5, а. е. 478, л. 84–85

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

До Националния Комитет на Отечествения Фронт

ТУК

№3805

20.VII.1945 год.

София

Към №1555.

В отговор на писмото Ви под горния номер Ви съобщавам следното:

Първата задача, с която трябваше да се справи Министерството веднага след 9 септември, беше прочистването на съдебните учреждения от фашистките елементи. За разрешаването на тази задача се наложи, като предварителна мярка, да бъде изменен законът за съдийството, като се премахне прословутата несменяемост на съдиите и прокурорите, под която се бяха подслонили наред с фашизираните и не малък брой некадърни и морално разложени съдии и прокурори.

За провеждането на чистката Министерството се опря на О. Ф. комитети по местата, като за целта се издаде специално окръжно с подробни инструкции за начина, по който трябваше да се събират сведенията. Не може да се каже, че комитетите извършиха тази работа блестящо. На първо място те не се свикнаха с мойто изискване да не ми дават само прости квалификации и мнения, той трябва да бъде уволнен, а да ми посочат конкретни данни за поведението на съдията в и вън от съда, за да може при преценката да се оперира с един общ критерий. От друга страна, много комитети, след като дадоха за някои съдии сведения, че са проявени фашисти, и настояха да бъдат незабавно уволнени, след това се коригираха и поискаха възстановяването им, понеже се оказало, че били даже антифашисти. Случаите не са малко. Наложи се да бъдат възстановени на служба 12 уволнени като фашисти съдии и прокурори. Моя грешка е, че навреме не се обърнах за съдействие към Националния комитет.

В резултат на чистката са уволнени поради фашистки прояви 145; по други причини 33, при общо число на съдиите и прокурорите в цялата страна 618.

Считам, че чистката на съдиите и прокурорите, проявили се в миналото като фашисти или които сега биха представлявали някаква опасност, е завършена. Голяма част от персонала, особено по-възрастните, ще се окажат негодни да се свикнат с новия начин на работа, но за сега те ще останат, понеже не могат да се намерят заместници.

2. Една от най-крупните задачи, с които Министерството имаше да се справи, беше провеждането на Народния съд. Специалният за това закон беше своевременно изработен и одобрен от Министерския съвет в заседанията му на 28 и 30 септември Практиката по приложението на закона доказа неговата пълна удачност. Не се срещнаха никакви мъчнотии нито в наказателните състави, нито в таблицата на наказанията, нито в процедурата, нито в устройството на съда.

При провеждането на закона обаче се направиха много грешки, повечето от които беше мъчно да се избегнат. Много от Народните обвинители, както и някои от Народните съдии не можаха да отговорят на тежките изисквания, които им се възложиха. Работеше се с много хора, поради което беше мъчно да се направи сполучлив избор.

Трябваше много да се бърза, а е невъзможно за две седмици да научиш хората да работят по новому. Обещах съдът да свърши работата си за три месеца, а той едва я свърши за шест. Това закъсняване се оказа фатално, защото напрежението на масите намаля, ходатайствата се засилиха, съставите на съда започнаха да се огъват, в резултат на което се получи това, че последните процеси в София, особено тоя срещу стопанските деятели се оказа истинско проваляне на съда.

Въпреки това аз считам, че Народният съд извърши своята работа успешно. Главният удар беше нанесен от първите два централни процеса, а той беше съкрушителен. От всички регенти, министри, царедворци и Народни представители, всичко на брой 160 души, нито един не биде оправдан, а 103 от тях бяха осъдени на смърт. Не по малък беше ударът срещу полицаите и военните престъпници.

За времето от 23 декември до 31 март Народният съд разгледа 145 дела с общо 10,907 подсъдими. От тях са осъдени: на смърт 2680; на доживотен затвор — 1921; на 20 години — 19; на 15 години — 962; на 10 години — 727, и останалите 3241 на по-малко от 10 години. Конфискувани са имотите почти на всички осъдени.

3. Персоналът не е напълно уреден. В този момент има незаети около 30 места за съдии и съдии изпълнители и 6 за прокурори. За попълването на незаетите до сега места съм се обръщал нееднократно към О. Ф. комитетите, но до сега не можаха да ми посочат подходящи хора. Причината за това е, че като единствен резервоар за съдии и прокурори могат да ни служат само адвокатите, а те отбягват да заемат съдийски места, понеже като адвокати разчитат на по-големи приходи.

Налага се О. Ф. комитетите съвместно с добрите и предани отечественофронтовци измежду съдиите и адвокатите да проявяват повече интерес както към учреждението на персонала, така и към работата на съдебните учреждения. Има много другари, които казват: „оставете ги съдиите и прокурорите“. Ний именно не трябва да ги оставяме, а трябва да ги подбереме и главно да ги научим да работят по новому. И това могат да направят главно О. Ф. комитетите по местата.

4. Законодателство. Основното реорганизиране на материалните и процесуални закони е свързано с съдоустройството, а това последното — с бюджета на държавата. Съобразно с директивите, които правителството даде за изготвянето бюджетите на отделните министерства за тази година, трябваше да се отиде към опростяване и намаляване на разходите, а това изключваше едно основно реформиране на съдоустройството. Освен това липсваше и време, за да можем да се заемем с тази работа. Затова Министерството възприе следния план за работа:

а) Да се избърза с законопроектите, които имат ликвидационен характер и преди всичко с закона за амнистията, закона за Народния съд, закона за борба срещу фашизма, закона за конфискация на имотите, добити чрез спекула или по незаконен начин, закона за отменяване на фашистките закони и др. Тук спаднаха и законодателните мероприятия, които позволиха да се извърши по-лесно и по-бързо прочистването на персонала, като премахване института за несменяемостта на съдиите и прокурорите, изменение закона цензовете, закона за лишаване от помощи и разни възнаграждения на уволнените фашисти и др.

б) Да се изготвят и прокарат такива закони, които не са в връзка с съдоустройството. Такива са законът за гражданския брак, законът за изравняване правата на лицата от двата пола, законът за наемите, законът за реабилитацията и други още 25 по-дребни закони.

в) До края на тази година да се привърши и цялата подготвителна работа за основното реорганизиране върху отечественофронтовска основа на съдоустройството, на двете процедури и на семейното право, като всички останали материални закони бъдат подложени на основен преглед. Подложен е на основно проучване и въпросът за затворническото дяло с оглед да бъде основно реформирано в духа на програмата на Отечествения фронт. През текущата година се вземаха само административни мерки. Законодателните мерки ще могат да се предприемат заедно с новия бюджет.

Този план се провежда и ще бъде изпълнен в срок.

МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО:

(М. Нейчев)

Приложение № 8

Централен партиен архив, ф. 250, оп. 1, а. е. 70, л. 44–46

ИЗВАДКИ ОТ СВЕДЕНИЕТО НА ГЛАВНИЯ НАРОДЕН ОБВИНИТЕЛ ГЕОРГИ ПЕТРОВ ЗА ПРИСЪДИТЕ НА НАРОДНИЯ СЪД ДО ЦК НА БРП (к) ОТ 3 ЮЛИ 1945 Г.

I. СОФИЯ И СОФИЙСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

Подсъдими: 2542

Осъдени на смърт: 623 (изп. 174) отс. 22

До живот: 268

15 г. — 196

10г. — 107

8г. — 20

7г. — 7

3г. — 156

3г. — 74

2г. — 69

6г. — 1

1г. — 146

1г. условно — 152

прек. — 81

поч. — 47

12 г. — 1

спр. — 59

оправдани — 470

II. ПЛЕВЕН И ПЛЕВЕНСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

Подсъдими: 1890

Осъдени на смърт: 490 (изп. 225)

До живот: 196

15 г. — 150

10г. — 120

8г. — 6

5г. — 273

3г. — 53

2г. — 55

6 г. — 2

1г. — 162

1г. условно — 19

прек. — 3

оправдани — 263

поч. — 10

III. БУРГАС И БУРГАСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

Подсъдими: 860

Осъдени на смърт: 232 (изп. 126)

До живот: 73

15 г. — 66

20г. — 4

10г. — 41

12г. — 3

7г. — 1

6г. — 1

5г. — 47

3г. — 28

2 г. — 16

1г. — 33

1г. условно — 55

6м. — 5

оправдани — 89

поч. — 40

IV. ВРАЦА И ВРАЧАНСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

Подсъдими: 1161

Осъдени на смърт: 277 (изп. 122)

До живот: 160

15 г. — 107

12г. — 9

10г. — 119

8г. — 34

5г. — 144

3г. — 62

2г. — 17

1г. — 62

20 г. — 5

поч. — 11

условно — 108

6м. — 5

оправдани — 99

V. ПЛОВДИВ И ПЛОВДИВСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

Подсъдими: 1362

Осъдени на смърт: 328 (изп. 170)

До живот: 157

15 г. — 107

10г. — 90

20г. — 2

8г. — 27

12г. — 15

7г. — 1

6г. — 10

3г. — 29

2г. — 44

1г. условно — 109

1г. — 118

оправдани — 188

прекр. — 7

поч. — 20

спр. — 12

VI. СТАРА ЗАГОРА И СТАРОЗАГОРСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

Подсъдими: 983

Осъдени на смърт: 166 (изп. 108)

До живот: 198

15 г. — 115

12г. — 9

10г. — 71

8г. — 18

5г. — 121

3г. — 42

2г. — 41

4г. — 5

7г. — 4, 6г. — 2

1г. — 67

1г. условно — 78

прек. — 6

поч. — 51

12 г. — 1

спр. — 3, на фронта — 1

оправдани — 99

VII. РУСЕ И РУСЕНСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

Подсъдими: 561

Осъдени на смърт: 100 (изп. 53)

До живот: 71

15 г. — 61

10г. — 31

5г. — 45

2г. — 31

1г. — 51

3г. — 14

6г. — 10

3г. — 14

4г. — 2, 8м. — 4

1г. условно — 36

прек. — 7

поч. — 4

12 г. — 1, 6м. — 10

спр. — 1

оправдани — 152

VIII. ВАРНА И ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

Подсъдими: 1141

Осъдени на смърт: 302 (изп. 132)

До живот: 100

15 г. — 125

10г. — 83

5г. — 67

8г. — 14

3г. — 34

12г. — 3

2г. — 38

6г. — 32

1г. — 146

1г. условно — 84

прек. — 81

поч. — 9

6г. 6м. — 1

спр. — 30

оправдани — 114

IX. ГОРНА ДЖУМАЯ И ГОРНОДЖУМАЙСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

Подсъдими: 333

Осъдени на смърт: 100 (изп. 45)

До живот: 93

15 г. — 37

10г. — 25

12г. — 1

5г. — 26

3г. — 3

2г. — 7

1г. — 14

6г. — 1

1г. — 146

1г. условно — 152

оправдани — 11

поч. — 10

РЕКАПИТУЛАЦИЯ ЗА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ

Подсъдими: 10919

Осъдени на смърт: 2618 (изп. 1046)

До живот: 1226

15 г. — 946

10г. — 627

20г. — 28, 8г. — 134

5г. — 1006

3г. — 332, 8м. — 4

7г. — 134

1г. — 724, 4г. — 7

6г. — 48, 6м. — 5

6г. 6м. — 1

1г. условно — 652

прек. — 104

поч. — 202

12 г. — 41

спр. — 104, на фр. — 1

оправдани — 1485

Забележка: съкращенията в сведението са направени от Георги Петров. Те означават следното: подс. — подсъдими; см. — издадени смъртни присъди; изп. — изпълнени смъртни присъди; дожив. — доживотен строг тъмничен затвор; поч. — починали; опр. — оправдани; прекр. — прекратени преписки; спр. — спрени дела; усл. — условно осъдени; на фр. — лица, които са на фронта; отс. — отсъстващи.

Приложение № 9

Централен държавен архив, ф. 88, оп. 2, а. е. 140, л. 5–6

ПРОТОКОЛ

Четвъртият състав на Народния съд за Врачанска област — гр. Орехово, с присъдата си от 15 февруари 1945 година, постановена по наказателното му дело № 5511944 година, е осъдил на смърт подсъдимите по същото дело: — 1. Васил Велчев Гергов от с. Вировско, Врачанска околия, бивш групов началник на държавна сигурност гр. Орехово; 2. Иван Ценов Вътков от с. Джурилово, Белослатинско, бивш агент при държавна сигурност в гр. Орехово; 3. Подпоручик Минко Найденов от с. Тотлебен, Плевенско, служащ в 36-и пех. Козлодуйски полк в гр. Орехово; 4. Димитър Кръстев Говедарски от с. Хайредин, Ореховско; 5. Герго Тодоров Топалски от с. Хайредин, Ореховско; б. Петко Каменов Петков от с. Студено Буче, Фердинандско, бивш полицай; 7. Димитър Петков Пунчев от с. Хайредин, Ореховско; 8. Димитър Петков Ваков от с. Хайредин, Ореховско; 9. Иван Владимиров Попов от с. Хайредин, Ореховско; 10. Младен П. Топалски от с. Хайредин, Ореховско; 11. Тодор Димитров Тодоров (Манавски) от с. Хайредин, Ореховско; 12. Георги Тодоров Боков (Мирин) от с. Хайредин, Ореховско; 13. Юлиан П. Гущерски от с. Хайредин, Ореховско; 14. Киро Младенов Тодоров от с. Хайредин, Ореховско; 15. Крум Г. Дунчев от с. Липница, Ореховско, бивш секретар-бирник; 16. Марин Ц. Жупкин от с. Крушовица, Ореховско; 17. свещеник Цветан Попхристов от с. Крушовица, Ореховско; 18. Симеон Ц. Цанков от с. Крушовица, Ореховско; 19. Яко Ангелов Попов от с. Козлодуй, Ореховско; 20. Павел Иванов Пенчев от с. Рогозен, Ореховско, бивш полицай; 21. Цено Цонков Петров . от с. Малорад, Ореховско, бивш горски стражар; 22. Васил Ценов Дачев от с. Малорад, Ореховско, бивш полицай; 23. Данаил Андреевич Бабин, родом от Русия, жител на с. Софрониево, Ореховско; 24. Петър Кръстев Левашки от с. Сираково, Ореховско, бивш полицай; 25. Арсен Димитров Георгиев от с. Раяиовци, Белоградчишко, бивш полицай; 26. Стою Драганов Тошев от с. Корново, Белослатинско, бивш полицай; 28. Лазар Цеков Нинов от с. Липница, Ореховско, бивш полицай; 29. Мито Коцов Петров от с. Алтимир, Ореховско, бивш общински стражар; 30. Вълчо Петков Канчев от с. Рогозен, Ореховско, бивш полицай и 31. Георги Стаменов Денински от с. Добралево, Ореховско, бивш полицай, за това, че през разни времена от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 година са извършили следните престъпни деяния: а) че в страната или извън нея, във връзка с водената политика, са заповедали, поощрявали и извършвали убийства и изтезания и б) че доброволно са служили и предавали на полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или други борци за Народните свободи.

Осъдените на смърт са доведени от гр. Орехово с камион в 7.30 часа след обед на 16 февруари 1945 година в Врачанския местен затвор и настанени в единични килии на първия и втория етаж на същия затвор.

На основание чл. чл. 605, 610 п. п, 1, 2 и 3; 611 и 613 от закона за наказателното съдопроизводство от 10.30 часа до 12 часа вечерта на около 180 крачки югоизточно от изходните врата на затвора, съгласно предвидените в чл. чл. 556–576, без чл. чл. 572, 573 и 576 от правилника за затворите и чл. 10 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеяния, свързани с нея, в присъствието на прокурора на Врачанския областен съд — ХРИСТО ДАНОВ, свещениците Петко П. Станев и Георги П. Маринов, директора на местния затвор — Лозан Монов, д-р Слави Йорданов, лекар от Врачанската държавна болница, сега мобилизиран в 6-а Дивизионна болница в чин офицерски кандидат, и секретаря на Врачанския областен съд — Емил П. Андреев, на 16 февруари 1945 година в 10.30 часа вечерта всички осъдени на смърт се изведоха от килиите от главните надзиратели Петър А. Кърлов и Владин Игнатов и надзирателя Нино Цветков. Извеждането започна от килия № 1 на първия етаж и се свърши с последната килия на втория етаж. Осъдените се построиха по двама в протежение на целия коридор на първия етаж в затвора, извън решетката, в присъствието на горе поменатите служебни лица, дежурните надзиратели и милиционери. След като се направи проверка на самоличността на осъдените, прокурорът заповеди на секретаря на областния съд да прочете гласно присъдата, предмет на изпълнението. След прочитане на присъдата двамата свещеници прочетоха съответните молитви и поканиха осъдените, които желаят да приемат светото причастие. В стаята на главните надзиратели всички осъдени по собствено техно желание по двама приеха светото причастие.

Осъдените се разделиха на четири групи и изведоха в двора на затвора, от там се довеждаше всека група по отделно и последователно на определеното за разстрелване место — 180 крачки югоизточно от изходните врата на същия затвор.

Групите осъдени се придружаваха от затвора до поменатото место за разстрелване, както следва:

1. Първата група от шест осъдени, от Директора на затвора Лозан Монов, надзирателя Йордан Иванов и четири души милиционери.

2. Втората група от шест осъдени от главния надзирател Владин Игнатов, надзирателя Мито Йорданов и четири души милиционери.

3. Третата група от шест от главния надзирател Петър А. Кърлов, надзирателя Йордан Иванов и четири души милиционери.

4. Четвъртата група от тринадесет осъдени от главния надзирател Петър А. Кърлов, надзирателя Нино Цветков и четири души милиционери.

В 11 часа и 40 минути вечерта се разстреляха от назначените за това лица всички осъдени. След 20 минути телата на разстреляните се прегледаха обстойно от д-р Слави Йорданов, лекар в Врачанската държавна болница, а мобилизиран в 6 Дивизионна болница в чин офицерски кандидат, който установи, че всички разстреляни са престанали да живеят.

Прокурорът даде нареждане труповете на разстреляните да бъдат погребани.

За така изпълнените смъртни наказания върху осъдените, поменати по-горе, се състави настоящият протокол, препис от който, заедно с препис от присъдата, да се представи в Министерството на Правосъдието за сведение, като се съобщи и на Четвъртия състав на Народния съд за Врачанска област — гр. Орехово, за изпълнението на същата присъда, на който съд да се изпрати и препис от тоя протокол.

гр. Враца, 16 февруари 1945 година.

На Врачанския областен съд, ПРОКУРОР:

Хр. Данов

На същия съд, СЕКРЕТАР: Ем. П. Андреев

Приложение № 10

Централен държавен архив, ф. 88, оп. 2, а. е. 140, л. 22

ПРОТОКОЛ

Четвъртият състав на Народния съд за Врачанска област — гр. Орехово, с присъдата си от 23 март 1945 година, постановена по наказателното му дело №90145 година, е осъдил на смърт подсъдимите по същото дело:

1. Иван Ст. Опров от с. Бутан, Ореховско, на 45 год.

2. Димитър Тодоров Бакъов от с. Бутан, Ореховско, на 51 год.

3. Крум Петров Кузманов от с. Бутан, Ореховско, на 44 год.

4. Борис Ценов Христов от с. Бутан, Ореховско, на 32 год.

5. Русин Петков Лихарски от с. Бутан, Ореховско, на 32 год.

6. Трифон Христов Трифонов от с. Бутан, Ореховско, на 48 год.

7. Андрей Христов Вълковски от с. Манастирище, на 43 год., и

8. Георги Русев Радков от гр. Разград, на 55 год.

Осъдените на смърт са доведени от гр. Орехово на 23 март в 6.20 часа след обед в Врачанския местен затвор и настанени в единични килии по двама на първия етаж — килии № 5, 6, 7 и 9.

На основание чл. чл. 605, 610 п. п. 1, 2 и 3; @6Л и 613 от закона за наказателното съдопроизводство, съгласно предвидените в чл. чл. 556–576, без чл. чл. 572, 573 и 576 от правилника за затворите и чл. 10 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, в присъствието на д. зам. прокурора при Врачанския областен съд — БОРИСЛАВ Г. НАЙДЕНОВ, свещениците ПЕТКО П. СТАНЕВ и ГЕОРГИ П. МАРИНОВ, директора на Врачанския местен затвор — ЛАЗАЦ МОНОВ, д-р ПАСТАРМАДЖИЕВ, полит. лекар в 6-а Дивизионна болница, с чин МАЙОР, и секретаря на Врачанския областен съд — ЕМИЛ П. АНДРЕЕВ, на 23 март 1945 година в ДЕВЕТ ЧАСА ВЕЧЕРТА всички осъдени на смърт се изведоха от килиите от главния надзирател ВЛАДИН ИГНАТОВ и надзирателя ЙОРДАН ИВАНОВ. Извеждането започна от килия № 5 и свърши с последната килия № 9. Осъдените се построиха по двама в коридора на първия етаж на затвора извън решетката, в присъствието на горе поменатите служебни лица, дежурните надзиратели и милиционери, след като се направи проверка на самоличността на осъдените, д. з. прокурорът заповеди на секретаря на областния съд да прочете гласно присъдата, предмет на изпълнението. Прочете се присъдата, след което двамата свещеници, прочетоха съответните молитви и поканиха осъдените, които желаят, да приемат светото причастие. В стаята на домакина всички осъдени по собствено техно желание по двама приеха светото причастие.

Осъдените се разделиха на две групи по четири души и изведоха в двора на затвора, от там се довеждаше всека група поотделно и последователно на определеното за разстрелване место — 200 крачки югозападно от изходните врата на същия затвор.

Групите осъдени се придружаваха от затвора до поменатото за разстрелване место, както следва:

1. Първата група от четири осъдени от главния надзирател ВЛАДИН ИГНАТОВ и надзирателя ЙОРДАН ИВАНОВ и четири души милиционери, и

2. Втората група от четири осъдени от надзирателите НИНО ЦВ. ДЖАНАБЕТСКИ и ХРИСТО АНГЕЛОВ.

В 9 часа и 30 минути вечерта се разстреляха от назначените за това лица всички осъдени. Телата на разстреляните след 20 минути се прегледаха обстойно от д-р ПАСТАР МАДЖИЕВ, полит. лекар при 6-а Дивизионна болница, с чин майор, който установи, че всички разстреляни са престанали да живеят.

Свещениците прочетоха съответните молитви и прокурорът даде нареждане труповете да бъдат погребани.

За така изпълнените смъртни наказания върху осъдените, поменати по-горе, се състави настоящият протокол, препис от който, заедно с препис от присъдата, да се представи в Министерството на правосъдието за сведение. Да се съобщи и на Четвъртия състав на Народния съд за Врачанска област, гр. Орехово, за изпълнението на смъртната присъда, на който съд да се изпрати и препис от тоя протокол.

гр. Враца, 23 март 1945 година

На Врачанския областен съд д. з. ПРОКУРОР:

Б. Г. Найденов

На същия съд СЕКРЕТАР:

Ем. П. Андреев

Приложение № 11

Централен държавен архив, ф. 88, оп. 2, а. е. 140, л. 50

АКТ

Подписаните: Асен Мих. Барутчийски, зам.-прокурор при Плевенския областен съд, Митко Кузов — секретар при Плевенския областен съд, Георги Петров, директор на Плевенския затвор, д-р Георги Мирчев Луковитски — градски лекар, и свещеник Борис Александров Васев в изпълнение писмото на господина прокурора при Плевенския областен съд под № 4-945-1 от@14.11.945 година, с което се предписва присъда № 1 от @14.11.945 година по лак, дело № 1/1944 година на третия състав на Плевенския народен съд, относно осъдените на смърт

1) Кап. Христо Илиев Раков от гр. Плевен,

2) поручик Васил Игнатов Гечев от гр. Плевен,

3) подпоручик Христо Костов Костов от гр. Плевен,

4) подпоручик Никола Ганев Николов от гр. Ловеч,

5) подпоручик Кирил Банков Батолов от гр. София,

6) подпоручик Тодор Димитров Пейчев от с. Гост, Брезнишко,

7) подпоручик Пею Иванов Радойчев от гр. Плевен,

8) подпоручик Георги Иванов Манев от гр. Плевен,

9) подпоручик Милко Лачев Минков от гр. Ловеч,

10) подофицер Георги Атанасов Нинов от с. Садовец, Луковитско,

11) подоф. Колю Пенков Патарински от с. Угърчин, Ловчанско,

12) кан. подоф. Георги Илиев Георгиев от с. Стижерово, Свищовско,

13) кан. подоф. Иван Ченков Пенев от с. Ореш, Свищовско,

14) кан. подоф. Вълю Цанков Иванов от с. Малък вършец, Севлиевско,

15) кан. подоф. Иван Маринов Иванов от с. Шумата, Севлиевско,

16) кан. подоф. Стамен Симеонов Стаменов от с. Ъглен, Луковитско,

17) кан. подоф. Недю Минчев Недев от с. Каменец, Плевенско,

18) Дамаскин Стоянов Ачев от с. Пелишат, Плевенско,

19) Никола Кръстев Симеонов от с. Садовец, Луковитско,

20) кан. подоф. Нано Иванов Влахов от с. Карлуково, Луковитско и

21) редн. Димитър Петров Стефанов от с. Ракита, Луковитско, а понастоящем затворници в Плевенския затвор, да бъде приведена в изпълнение веднага, съгласно чл. 10 от Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната воина срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.

Днес, 15.11.1945 година, в един часа се приведе в изпълнение присъдата, упомената по-горе. Свещеникът прие изповедта им и осъдените приеха светото причастие. Дадена им бе последна дума от зам.-прокурора. Секретарят прочете присъдата, след което осъдените бяха екзекутирани. Смъртта на същите бе констатирана от лекаря. Погребаха се и свещеникът извърши религиозна служба.

За гореизложеното се състави настоящият акт и преподписа от горепоменатите лица.

На Плевенския обл. съд — зам.-прокурор: п. А. Барутчийски

На Плев. обл. съд — секретар: п. М. Кузов

На Плевенския обл. затвор — директор: п. Г. Петров

Луковитски градски лекар: п. Д-р Г. Мирчев и

Свещеник: п. Б. Александров.

ВЕРНО,

на прокурора при Плевенския областен съд,

СЕКРЕТАР:

Приложение № 12

Централен държавен архив, ф. 88, оп. 2, а. е. 140, л. 28

ПРОТОКОЛ

Първият състав на Народния съд за Врачанска област — гр. Враца, с присъдата си от 10 април 1945 година по нак. дело № 65/45 година е осъдил на смърт подсъдимите:

1. Павел Минков Панов от с. Голово, Ореховско,

2. Борис Антонов Горанов от гр. Бяла Слатина,

3. Лукан Лилов Луканов от гр. Бяла Слатина,

4. Никола Йорданов Шинкчийски от гр. Лом,

5. Георги Стоянов Георгиев от с. Костичовци, Бялоградчишко,

6. Димитър Илиев Митов от с. Кален, Врачанско,

7. Никола Овчаров поп Христов от с. Долна Кремена, Врачанско,

8. Петър Симеонов Тачев от с. Рибен, Плевенско,

9. Христо Лефтеров Кирков от с. Добруша, Врачанско,

10. Христо Стайков Георгиев от с. Роман, Врачанско,

11. Нешко Цолов Иванов от с. Синьо бърдо, Врачанско,

12. Никола Кирилов Цаков от с. Батулци, Врачанско,

13. Милко Станоев Димитров от с. Ивановци, Видинско, и

14. Стефан Димитров Кръстев от с. Долна Кремена, Врачанско,

за това, че през разни времена от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 година в страната или извън нея във връзка с водената външна и вътрешна политика на правителствата са заповядали, поощрявали и извършвали убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания, доброволно са служили и предавали на полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните и други борци за народните свободи.

Осъдените на смърт са настанени в килии №№ 4, 5, 6, П, 12, 13 и 14 по двама.

На основание чл. чл. 605, 610 п. п. 1, 2 и 3; 611 и 613 от закона за наказателното съдопроизводство, съгласно предвидените в чл. чл. 556–576, без чл. чл. 572, 573 и 576 от правилника за затворите и чл. 10 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, в присъствието на д. з. прокурора при Врачанския областен съд — Борислав Г. Найденов, свещениците — протоерей Никола Спасов и свещ. Димитър п. Тодоров, директора на Врачанския местен затвор Лозан Монов, полит. лекар при 6-а Дивизионна болница — д-р Пастармаджиев в чин майор, и секретаря на Врачанския областен съд — Емил П. Андреев, на 10 април 1945 година в 8.30 часа вечерта, всички осъдени на смърт се изведоха от килиите от главния надзирател Владин Игнатов и надзирателите Нино Джанабетски и Йордан Иванов.

Осъдените на смърт се построиха в коридора на първия етаж на затвора извън решетката, в присъствието на поменатите вече служебни лица, дежурните надзиратели и милиционери, след като се направи проверка на самоличността на осъдените, прокурорът заповяда на секретаря на областния съд да прочете гласно присъдата, предмет на изпълнението. След прочитане на присъдата двамата свещеници прочетоха съответните молитви и поканиха осъдените, които желаят, да приемат святото причастие. В канцеларията на главните надзиратели всички осъдени по двама по собствено техно желание приеха святото причастие.

Осъдените се разделиха на две групи и изведоха в двора на затвора. От там се довеждаше всека група по отделно и последователно до определеното за разстрелване място — 450 крачки югозападно от изходните врата на затвора.

Групите осъдени се придружаваха от затвора до поменатото място за разстрелване, както следва:

1. Първата група от 6 осъдени, от надзирателя Нино Джанабетски и надзирателя Илия Николов Станков и четири души милиционери.

2. Втората група от 8 осъдени, от надзирателя Нино Джанабетски и надзирателя Илия Николов Станков и четири души милиционери.

В 9.45 часа вечерта се разстреляха от назначените за това лица всички осъдени. Телата на разстреляните 20 минути след разстрелването се прегледаха обстойно от д-р Пастармаджиев, полит. лекар 6-а Дивизионна болница, в чин майор, който установи, че всички разстреляни са престанали да живеят.

Свещениците прочетоха съответните молитви, след което прокурорът даде нареждание труповете на разстреляните да бъдат погребани.

За така изпълнената смъртна присъда върху осъдените, поменати по-горе, се състави настоящият протокол, препис от който заедно с препис от присъдата да се представи в Министерството на правосъдието, за сведение. Да се съобщи и на първия състав на Народния съд за Врачанско, гр. Враца, за изпълнението на същата присъда, на който съд да се изпрати и препис от настоящия протокол.

гр. Враца, 10 април 1945 година

На Врачанския областен съд, д. з. ПРОКУРОР

Бор. Г. Найденов

На същия съд, СЕКРЕТАР

Ем. П. Андреев

Приложение № 13

Централен държавен архив, ф.8, оп. 1, а. е. 140, л. 59

До Министерството на Правосъдието

(наказателен отдел)

Прокурорски надзор при

Хасковския обл. съд

№ 1539

24.III.1945 год. гр. Хасково

Донасям в Почитаемото Министерство на Правосъдието, че на 5 март, т. г. през нощта на гробищата край гр. Борисовград бе приведена в изпълнение присъдата на V състав на Ст. Загорския Народен съд, произнесена на същата дата по нар. дело № 2/945 г. спрямо осъдените на смърт: 1. Капитан Бойко Николов Ханджиев, 2. поручик Юрдан Каменов Георгиев, 3. подофицер Марин Ангелов Колев, 4. подофицер Цветан Михайлов Тошев, 5. подоф. Кръстю Зерков Тодоров, 6. подоф. Любен Георгиев Канин, 7. подоф. Ангел Георгиев Витанов, 8. подоф. Никола Иванов Николов, 9. Симеон Христев Видев, 10. Георги Стоянов Лифаков, 11. Даню Делчев Костов, 12. Теню Митев Михов, 13. Стойко Атанасов Манолов, 14. Баню Георгиев Банев, 15. Васил Павлов Икономов, 16. Васил Николов Марлъов, 17. Георги Петков Здравчев, 18. Димитър Желязков Христевски, 19. Еню Александров Паунов, които се разстреляха от милицията.

Приложение: един акт.

ПРОКУРОР: Секретар:

Приложение № 14

Централен партиен архив, ф. 1, оп. 7, а. е. 519, л. 1

РАДИОГРАМА

Спиридонов (Трайчо Костов) до Георги Димитров в Москва

16.X.1945 г.

В връзка с идването на американския журналист Итъридж, за който се предполага, че чрез една по-обективна информация за положението в България трябва да даде повод на американците за сближаване тяхното гледище за България с това на СССР и за признаване на ОФ правителство, решихме, по предложение на Кимон, да пуснем от лагерите по-малко провинените и да оставим само отявлените фашисти, да разрешим на семействата на осъдените от народния съд да се върнат в София, да дадем помилване на още някои от осъдените по народния съд. В същото време да се прилага най-строго ОФ законност срещу всички клеветници, смутители на реда, провокатори и пр. Спиридонов