Червеното пиано

Това е художествено произведение. Имената, персонажите, местата и случките са плод на авторовото въображение или са използвани с художествена цел и не са замислени като действителни. Всяка прилика с реални събития, места, организации или личности, живи или починали, е чисто съвпадение.

През май 2012 г. групата ми „Хай Стрън" тъкмо бе приключила с концерта за представянето на албума ни Posible ó Imposible, оставих микрофона обратно на стойката и с Дерек (барабаниста) излязохме от бара. От сенките на заведението се появи една палавница, великолепен чифт яркозелени очи и толкова дълги крака, че се загубих по пътя, докато ги оглеждах. Тя заговори първа. „Имаш ли още от тази боя за лице?"

Преди шоуто се бях изрисувал с маркер. Прости рисунки. „Да", казах и бръкнах в джоба на якето си. Но мацката се пресегна, хвана лицето ми с две ръце и отърка своето в него.

Voilа. Боядисано лице. И началото на нещо ново.

Тази книга е за Алисън Лаако, която получаваше „Колелото на лудостта" парче по парче, искра по искра, тъй като всяка вечер я засипвах с резултата от ентусиазираното си писане през деня.

Затова винаги ще има пътека, следи в прахта, оставени — може би — от колело, които ще водят от нея към мен, после към книгата и обратно към нас.

Това ми харесва.

Винаги ще знаем в коя посока се върти колелото.

Обичам те, Алисън.